Защо да обръщаме внимание на неща, които не са се случили? Защото те могат да бъдат знак за предстоящия развой на събитията. Става въпрос за първия в Япония опит за враждебно поглъщане на едно акционерно дружество от друго, а това се случи на четвърти септември тази година.

Oji Paper, най-голямата в Япония хартиена компания, се опита да завземе Hokuetsu Paper, по-малка фирма. Но сделката бе блокирана от Nippon Paper, вторите по сила в бранша, които купиха пакет акции в Hokuetsu и чрез "смъртоносни хапчета" нещата бяха поставени на място. И въпреки, че опитът на Oji се провали, смисълът на сделката прави впечатление. През идващите месеци основните индустрии на Япония ще бъдат засегнати от вълна на поглъщания и сливания.

След като японския икономически балон през 1990 се спука, "пренаселените" главни отрасли на страната се оказаха обременени с кредити, излишни производствени мощности, свръхзаетост. Последващия етап бе консолидиращ. Броят на фирмите за петрол, например, спадна от 14 на пет, а броят на цементовите компанни - от седем на три. Обновените корпорации започнаха да изплащат задълженията си и по-целенасочено да управляват операциите си.

Сега японската икономика е във възход, фирмите са пълни с налични средства, което прави възможно обратно изкупуване на акции, изплащане на по-високи дивиденти и нарастващи капиталови разходи. Корпоративното инвестиране бележи голям ръст - 16.6% за тримесечието до юни спрямо предходната година, или около 8 трилиона йени (близо 70 мрд долара) за първите седем месеца на тази година.

Компаниите виждат, че подобряването на собствените операции не винаги е свързано със стратегии на разрастване. Топ фирмите във всеки отрасъл осъзнават в най-голяма степен значението на размера, както казва Питър Таскър от Arcus Investment. Чиста заслуга на "Оджи" е, че забелязва големите инвестиции на "Хокуецу" в ново оборудване, когато "Оджи" и "Нипон Пейпър" след години пестеливо въздържание също се нуждаят от свежи технологии.

В "Оджи" пресмятат, че за отрасъла е по-добре те да закупят "Хокуецу", отколкото да инвестират в ново оборудване, което ще надхвърли капацитета на отрасъла, като при това понижи цените. Този начин на мислене е в сила и за другите основни индустрии на Япония, поради чиито производствени свръх-мощности сега има повече смисъл от консолидиране, отколкото от инвестиране в нова екипировка.

Японските фирми в това отношение имат да наваксват. Докато те "подреждаха дома си", техните най-жизнени чуждестранни съперници трескаво се обединеняваха. Като резултат, дори и най-солидните японски компании започват да отстъпват на чуждестранните си конкуренти. Например се очаква в скоро време RUSAL, Руска алуминиева компания, да погълне SUAL, местен конкурент, както и свързаните с алуминий активи на Glencore, швейцарска суровинна корпорация и така да се превърне в най-големия в света производител на алуминий с близо 4 млн т годишно производство. За сравнение, най-голямата фирма за алуминий в Япония - Furukawa-Sky Aluminum - произвежда годишно 427 хил. т. По същия начин обединението на Mittal Steel and Arcelor породи промишлен гигант, който лесно засенчва топ-четири на японския стоманодобив.

Друг фактор, който ще насърчи консолидирането на компании в Япония е новия корпоративен закон на страната, който влиза в сила през май 2007 г. и ще позволи на чуждестранните компании да придобиват японски фирми чрез сделки с акции и по този начин всъщност насърчава поглъщанията. Също така е ясно, че поглъщания на компании в развиващи се икономики, особено в суровинния отрасъл, ще са от стратегически интерес за Япония в идните години. Японският търговски министър препоръчва на производителите на стомана в страната да "глътнат горчивия хап": той призова антитръстовото регулиране да бъде отслабено с цел по-нататъшно насърчаване на консолидацията, която ще предпази от чуждестранна инвазия.

Това, от което Япония се нуждае най-много сега, са повече акционери, казва мистър Таскър. Но напоследък тази дума придоби скандален оттенък: Йошиаки Мураками, яркият финансов активист, е осъден на три години затвор по обвинение в лично обалгодетелстване от прикрита търговия с акции. Нито пък има много белези за промяна в консервативната Японска бизнес-култура. Очаква се сблъсъкът между културата, която превъзнася хармонията, и глобалния натиск, който няма да се махне, да е актуален още някакво време.