"Винпром-Разград" е приватизиран с банков заем и доведен до фалит, който не се обявява официално. С откраднатите пари собственикът си го купува обратно от банката, но вече няма никакви ангажименти към държавата. Сделката вече е обикновена, а не приватизационна. Всградата на разградския винпром има 4 заключени стаи. В тях се намират архивите на предпоследния собственик на предприятието "Винарна-Русе" АД с шеф Милчо Карамочев. От три месеца насам той отказва да предаде документацията. Според запознати целта е да се скрие истината за източването на винпрома и да се осуети публичното оповестяване на неговата несъстоятелност. Последното е особено важно за Карамочев. Той все още представлява държавната фирма "Винимпекс" в София. А Търговският закон забранява това на собствениците на фалирали предприятия. Името на Милчо Карамочев се появява в регистрите на винарските фирми през 1992 г. Тогава е управител на държавния винпром в Русе. След това става изпълнителен директор на същото предприятие, а в края на 1997 г. и негов приватизатор с акционерното дружество "Винарна-Русе". Две години по-късно Карамочев е назначен за шеф и на държавния "Винимпекс" А от февруари 2000 г. оглавява частното дружество "Винимпекс 21" със същия предмет на дейност. През януари 2001 г. Карамочев става член на Регионалната винаро-лозарска камара "Долината на Струма" в Благоевград. В нея участва и шефът на "Винпром-Дамяница" Филип Харманджиев от кръга "Капитал". След като приватизира русенския винпром, Милчо Карамочев се насочва към разградския. На 29 ноември 1998 г. "Винарна Русе" АД купува 80% от винпрома в Разград. В Агенцията за приватизация сделката е платена с кредит от ОББ в размер на $770 000. Заемът е обезпечен с ипотека върху сградите, съоръженията, суровините и готовата продукция на самото предприятие. Съгласно договора новият собственик се задължава в срок от 5 години да инвестира в завода $4 015 000. За изпълнителен директор е назначен Костадин Николов. Карамочев влиза в Надзорния съвет. До края на 1999 г. в ОББ постъпват само две вноски по кредита. В същото време фирмата се източва усилено. Шефовете на "Винарна Русе" нареждат с нарочно писмо на Николов да оформи като вземане на русенското предприятие всички парични преводи, постъпили в разградското дружество. И той го прави. Така парите от продажбите отиват директно в друга фирма за сметка на декапитализацията на приватизирания завод. Приходите от износа на разградския винпром в Швейцария също влизат в касите на русенската фирма, този път през личната сметка на Даниел Карамочев, син на Милчо Карамочев. По нареждане на офиса в Русе са сключени и многобройни договори с външни изпълнители на услуги. Техните оферти са в пъти по-скъпи от цените, които предлагат за същата работа разградски фирми. Пак със заповед на Карамочев продукцията на винпрома се разпродава под себестойността й. Около 500 т вино са харизани на безценица, а данните в счетоводните документи са оформени като разход за промоция. Така вместо инвестиции разградският завод е напълно опустошен. Дребните акционери са измамени, а избите - празни. Само за година са натрупани 1 млн. лв. дългове към доставчици и производители на грозде, към бюджета от невнесени данъци, към НОИ от непреведени осигурителни вноски за персонала. Над 50 работници, наемани в различно време, не са получавали заплати повече от 2 години. Отлично осведомен за предстоящия крах на фирмата, на 13 юли 2001 г. изпълнителният директор Костадин Николов напуска. През декември 2001 г. съдия-изпълнител описва имуществото на винпрома и той става собственост на ОББ. Няколко месеца по-късно банката продава остатъците от фалиралия завод на софийското дружество "Винтрейд" ООД. То е регистрирано на 20 март 2002 г. Негов управител е Костадин Николов. След сделката, платена със заем от ОББ, той пак става изпълнителен директор на разградския винпром. Николов не оспори фактите пред "Стандарт", а Карамочев не бе открит за коментар. За новите стари собственици сега е далеч по-лесно да доразграбят предприятието и да го затворят окончателно. Те нямат никакви ангажименти да запазят предмета на дейност и работните места, да инвестират. Вече не ги лови и следприватизационният контрол.