Дали $200 за барел петрол и $10 за галон бензин са реална възможност, ако Джордж Буш реши да бомбардира Иран? Дали може отново да бъде въведена купонната система за горивата в някои държави? Отговорите на тези въпроси могат да дойдат в близките месеци, ако Иран продължи да упорства и не се съобразява с разпоредбите на Съвета за сигурност на ООН.

В момента реалност е, че бързо развиващите се индустриални икономики като Китай и Индия се нуждаят от огромни обеми петрол, за да задвижват промишлеността си. Дневното потребление на петрол в света е около 80 млн. барела. В Съедините Щати живеят едва 5% от населението на света, но потребяват 25% от дневния добив на петрол или около 20 млн. барела (7.4 млрд. барела годишно).

От друга страна САЩ внасят 11 млн. барела петрол дневно. Щатите имат петролни резерви в размер на около 300 млн. барела, което при моментното потребление ще им стигне за около месец, при преустановяване на целия внос. Междувременно свободният производствен капацитет на Саудитска Арабия, традиционно смятан за стабилизиращ механизъм на пазара, в последните години се сви до 1% от световното дневно търсене, като в близките години ще се доближава все повече към нулата.

За съжаление не е само частната икономика на САЩ тази, която потребява огромни количества от суровината. Министерството на отбраната в САЩ също изгаря стабилни количества горива. Американската армия е най-големият институционален петролен потребител в света. За фискалната 2005 г., сметката за петролни продукти, която Пентагонът трябваше да плати беше в размер на $7.4 млрд. Тогава това беше цената за 120.3 млн. барела горива. Тази цифра обаче не е много точна, тъй като военните части на САЩ, които са разположени в чужбина, включват потреблението си към сметките на държавата домакин, в която са базирани.

В Ирак например, Пентагонът разполага с 27,000 превозни средства, всичките са с огромно потребление на гориво. Армията на САЩ ползва танкове Абрамс, които горят около 250 литра дизелово гориво на 100 км. Един бомбардировач на американските ВВС от класа на B-52 изгаря около 1,300 литра керосин за един пролетян час. Това вероятно хвърля повече светлина на изненадващото покачване на потреблението на петрол и рафинирани горива, въпреки намаленото развитие на американската икономика.

В не много далечното бъдеще, човечеството ще трябва да се научи да живее и работи с все по-малко петрол, като ще трябва да се разработват нови източници на енергия. Скокът в цената на „черното злато" ще бъде механизмът, който ще окуражи търсенето на нови технологии, които ще ползват „чиста енергия".

Двигателите с вътрешно горене, които работят с бензин, дизел или други видове течни горива производни на петрола, допринесоха за изключително бързото развитие на световната икономика през 20 век. Тази технология направи революция в транспорта, повиши обемите на международната търговия и покачи стандарта на живот на милиони хора по света. Тази технология обаче направи Запада и крайно зависим от настроенията на страните производители на петрол в света.  

В наши дни, Светът става все по-жаден за петрол и енергийни ресурси. Китай, Индия и други развиващи се държави постепенно се присъединяват в редиците на индустриалните държави като огромни световни консуматори на петрол. Китай в момента внася около 5% от световното производство на нефт, като този процент се очаква да се удвои през следващите 10 години.

Енергийната криза от 1973 г.също бе породена от война. Тогава Сирия и Египет нападнаха Израел на еврейския празник Йом Кипур, което стана и официалното наименование на войната. Истинската криза всъщност започна на 17 октомври 1973 г., когато страните членки на ОПЕК обявиха, че ще спрат износа на петрол към държави, които подкрепят Израел. Това естествено целеше да постави на колене САЩ и Западна Европа, а резултатът беше четирикратно повишение на цената на суровината.   

Тогава имаше редица държави, които се опитаха да контролират цените, но нещата само се влошаваха. Купонната система за горива беше неизбежна. В най-тежките дни от войната, в САЩ беше въведена система, според която шофьорите с нечетни номера на колите можеха да ги карат само в нечетни дни и обратно тези с четните номера в четни дни от календара.

Петролната криза не беше единственият негатив за САЩ от войната Йом Кипур, тъй като след нея започнаха и редица терористични атентати на ислямистки радикални групировки, които искаха да накажат Америка за военната й подкрепа към Израел. През 2004 г., най-спряганото име на терорист от последните години Осама бин Ладен, призова последователите си да съсредоточат операциите си срещу петролните кладенци в Залива и Ирак, тъй като парализирането на петролната индустрия ще означава смърт за Запада.  

Въпреки че петте хиляди мили петролопроводи на Ирак се охраняват строго от десетки хиляди охранителни части и чужди наемници, Ирак все още не може да възстанови петролното си производство от преди войната. Ако терористичните атаки, които в момента са ежедневие в Ирак, се прехвърлят в другите страни от Близкия Изток и се съсредоточат към петролната индустрия, световната икономика не я очаква нищо добро. Ако геополитическата нестабилност в Близкия Изток не се успокои скоро, терористите ще са онези, които ще контролират цената на петрола в близко бъдеще, а не ОПЕК.

Терористите знаят много добре каква е зависимостта на западните държави към петрола, както и знаят, че „черното злато" е ахилесовата пета на САЩ. Имайки това предвид, лесно е да се досетим, че евентуалната бъдеща цел на ислямистите ще е цялата петролна индустрия в Близкия Изток. Изглежда странно защо Пентагонът показва такова безразличие към подобна формулировка на проблема. Трудно е да повярваме, че военното министерство на САЩ има толкова краткосрочна стратегия и то само в една страна от Близкия Изток.

Едно е сигурно: колкото повече Америка и Западът използват петрол, а развиващите се страни увеличават стремглаво потреблението си, толкова повече терористите ще се съсредоточават над петролната индустрия в големите световни производители. Ако това продължава така, рано или късно ще се стигне до икономическа катастрофа.