"За 3 месеца кабинетът изхарчи извънредно над 250 млн. лева" е водещo заглавиe на в. "Сега"
От началото на годината до края на март правителството е направило над 250 млн. лв. допълнителни разходи. Средствата са от централния бюджет, който се ползва като буфер от кабинета. Финансовият министър Петър Чобанов за пореден път отказа да посочи какви средства може да преразпределя кабинетът през годината за допълнителни разходи.

Голяма част от одобрените допълнителни субсидии покриват извънредно поетите социални ангажименти като еднократните добавки към пенсиите за Великден (57.7 млн. лв.) и еднократните помощи за отоплителния сезон, отпуснати обаче в края му. Кабинетът бе критикуван в предизборно раздаване на пари, а в отговор на критиките реши за 2015 г. подобни плащания да бъдат заложени предварително в държавния бюджет. Сериозен извънреден разход за тази година възникна и покрай бежанската вълна, за овладяването на която до момента са отпуснати малко над 27 млн. лв. В списъка с допълнителните разходи влиза и провеждането на изборите за Европейски парламент, като план-сметката за момента е 23 886 000 лв. Докато част от допълнителните субсидии наистина имат извънреден характер и отпускането им през централния бюджет е оправдано, други представляват обичайни разходи, които би следвало да са част от официално одобрения бюджет от НС на министерствата.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Две големи строителни компании са с нови собственици", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Две големи строителни компании - "ПСТ холдинг" и "Пътища Пловдив", са с нови собственици, става ясно от информация за сделките в Търговския регистър. Първото дружество е прехвърлено изцяло на кипърска офшорка, но неофициално се твърди, че сегашният собственик, свързан с Първа инвестиционна банка, взима нов партньор - любимата строителна фирма на вече две правителства - "Водстрой 98". При "Пътища Пловдив" пък от строителния бизнес излиза Георги Гергов, а купувачът - благоевградската "Агромах", се разраства.

И двете дружества са сред големите в сектора, като общото е, че работят по дострояването на магистрала "Марица", чието изпълнение върви с чувствително закъснение. "Пътища Пловдив" работи по отсечката Оризово - Димитровград, а "ПСТ холдинг" - по участъка Димитровград - Харманли.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Украинците на море у нас", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Украинци стягат куфарите за почивка у нас.
Близо 2 млн. души, които ходеха на плаж в Крим, сега търсят алтернативни места за отдих. Голяма част от тях ще се отправят към нашето Черноморие, твърдят туроператори.
Колегите им в Киев вече пускат реклами на българските курорти за своя сметка. По телевизиите вървят спотове, в които се обяснява, че страната ни е новият Крим, а родните курорти предлагат евтина почивка и качествени услуги.
Засега няма отчетен ръст на записванията на украинци, но пък не се забелязва и отлив на руснаци, заяви пред "Стандарт" Гешо Любенов, зам.-председател на Българската асоциация на туристическите агенции.
Българското Черноморие ще замести изгубените за украинците курорти в Крим. На полуострова, който след референдум стана част от Русия, всяко лято прекарваха отпуските си близо 2 милиона украинци. Сега те ще се пренасочат към евтини и близки дестинации, до които могат да пътуват с автобуси, твърдят туроператори. Такива условия предлагат България, Гърция, Хърватска и Черна гора.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Евтин внос свали цените на домати и краставици", пише в. „24 часа"
Евтин внос е свалил рязко цената на някои от зеленчуците през миналата седмица. Според данните на комисията по стокови борси вносните краставици са поевтинели с над 30% до 1,27 лв. за килограм на едро. Оранжерийните пък са паднали с 11,1 на сто до 1,84 лева. Чувствително намаление, макар и не толкова голямо, има и при доматите. Цената на оранжерийните е паднала с 4,2% до 2,52 лева за килограм, а на вносните с 11% до 2,19 лева.
Според експерти поевтиняването се дължи основно на внос на ниски цени. Заради топлото време от Гърция и Турция вече влизали първите краставици и домати от полето. Краставици от Гърция например били влезли при цена от 1,30 лв./кг.
Според български производители имало и няколко други причини вносните зеленчуци да са по-скъпи от родните. Една от тях била това, че в Македония, Турция и Гърция фермерите не плащали за водата, с която поливат. Докато у нас осигуряването на напояване било грижа на всеки стопанин. То ставало основно чрез помпи, за които имало допълнителни разходи за гориво.
Прочети още от в. „24 часа"

"Вечерен час за кръчмите в Слънчев бряг" четем на първа страница във в. "Монитор"
Летните заведения на открито в Слънчев бряг да имат вечерен час, призоваха вчера хотелиерите в курорта. Те настояват кръчми, барчета и ресторанти, които нямат шумоизолация, да спират работа в 23,00 часа вечерта. Предложението ще бъде внесено за гласуване в общинския съвет на Несебър още този месец. Идеята за вечерен час на заведенията в Слънчев бряг е на Съюза на собствениците. Собствениците на хотели са бесни от силната музика, която ехти през нощта от стотици кръчми. Шумът и смесицата от различни мелодии са невъобразими и тормозят туристите. Почиващите пък заливат всеки сезон службите за защита на потребителите с жалби, вдигат скандали и търсят неустойки за нарушеното си спокойствие.
Хотелиерите настояват общинските власти в Несебър и полицията да вземат драстични мерки относно спазването на режима и да налагат строги санкции на нарушителите
"Всяка година си говорим едни и същи неща и проблемите остават. Всяко лято поставяме въпроса с шума от заведенията вечер и никой не предприема мерки. А тези проблеми се отразяват на качеството на туризма. Един недоволен турист, който не е мигнал 10 дни от чалгата под прозорците си, няма повече никога да стъпи тук", възмущават се хората от бранша.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Министерството на финансите повиши прогнозата за растежа до 2.1%", пише в. "Капитал Daily"
Министерството на финансите е повишило прогнозата си за ръста на икономиката през тази година до 2.1% от заложеното в бюджет 2014 увеличение от 1.8%. Очакванията на правителството са по-оптимистични дори от тези на Европейската комисия, която наскоро завиши прогнозата си за България от 1.5% до 1.7%.

От финансовото ведомство очакват и отрицателен ръст на ценовите равнища. Прогнозата им, заложена в бюджета за тази година, беше инфлацията през 2014 г. да бъде средно 1.8%, но сега очакването е занижено до минус 0.2%. Данните са заложени в проекта на средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., която беше представена в петък от Министерството на финансите.

В документа има само лоши новини за работодателите и свободните професии: увеличават се чувствително минималната работна заплата, максималният осигурителен праг и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се. Това може да тласне много фирми в сивия сектор.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Цената на неравенството и справедливото общество", пише в. "Сега"
емата за неравенството традиционно доминира в общественото пространство и на практика е неизбежна за всеки икономически дебат не само заради присъщия и огромен социален заряд, но и именно защото отношението към неравенството задава рамките на по-общите разбирания за икономическото развитие. Разделителните линии между съвременните икономисти за това защо някои нации успяват, а други се провалят, какво предизвика кризата, каква следва да е ролята на държавата за възстановяването, саморегулират ли се пазарите, или неизбежно се изкривяват и провалят и други въпроси могат почти винаги да бъдат проследени до определени нагласи и разбирания относно неравенството в обществото.

През тази година на българския пазар излезе и книгата на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството", която представя по доста увлекателен начин популярното разбиране за разрива и противопоставянето между елита (единия процент) и всички останали (99-те процента). В тази статия ще разгледаме темата за неравенството и популярното схващане за "провала на пазарите", като от време на време, макар и невинаги директно, ще отправяме критичен поглед към книгата на Стиглиц.
Прочети още от в. "Сега"

"10% ръст на туристите въпреки безснежната зима" пише в. „Труд"
Въпреки безснежната зима големите ски курорти в страната - Пампорово, Боровец и Банско, приключват сезона с 10% ръст в броя на туристите спрямо миналата година.
Най-голямо увеличение има при гостите от Турция, отбелязват от браншовите организации в туризма.
В по-малките ски курорти като Чепеларе например отчитат 25% спад в броя на почиващите този сезон. Причината е именно липсата на сняг. Според специалистите тази зима е доказала, че всеки лев, вложен в оръдия за изкуствен сняг, си заслужава.
Турци пълнят Пампорово
"Благодарение на предварителното договаряне и подготовката на ски зоната още от ноември, Пампорово приключва с 10% ръст на туристите", отчете изпълнителният директор на "Пампорово" АД Мариян Беляков, стопанин на лифтовете и пистите в родопския курорт. Според него напливът на гости от Турция и Гърция е резултат от отварянето на българо-гръцката граница при Маказа
Прочети още от в. „Труд"

"Още седмица искаме персонални условия от „Топлофикация София"", четем във в. "Монитор"
Абонатите на парното в столицата имат още 5 дни, в които да поискат от „Топлофикация София" да сключат индивидуални споразумения към към новите общи условия, по които тя им продава топлинна енергия. Крайният срок за това е 11 април. Тогава изтича 30-дневният срок след влизането в сила на новите общи условия, в който клиентите могат да поискат да подпишат т.нар. Споразумения за специални условия. Новите условия влязоха в сила на 12 март, след като бяха приети от ДКЕВР
От „Топлофикация София" съобщиха, че до момента са подадени 204 такива заявления.
На фона на общия брой абонати на столичното парно това е под 1%, подчертаха от там.
Едни от основните искания са за сключване на индивидуални споразумения да не се начислява сградна инсталация, които няма как да бъдат подписани, обясниха от столичното парно. Други клиенти пък са настояли да отпадне плащането на лихви върху прогнозните сметки - нещо, което вече е в сила с новите общи условия. Има доста заявления, в които пише просто „Възразявам срещу общите условия". Не са малко и тези, които са изключително издържани от техническа и юридическа гледна точка, казаха от дружеството
Засега не е ясно каква част от тези 204 заявления ще бъдат приети и подписани от „Топлофикация София". За да се случи това, трябва да се изпълнени две условия. Първото е абонатът да не настоява за нещо, което противоречи на Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването, самите общи условия и други норми. Второто условие е с изпълнението му да не се поставят в неравностойно положение останалите клиенти.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Новобогаташи като Гърнето са новите мутри", пише в. „24 часа"
Ако днес митичният Фатик беше жив, бизнесменът Димитър Борисов-Гърнето щеше да има тикове от страхова невроза и да подскача по улиците, щом край него изгърми автомобил без ауспух.
Фатик обаче е мъртъв и пернишкият бизнесмен шамаросва пиян дъщеря му и мачка за забавление паркирани автомобили на излизане от бара. Гърнето е овладял мафиотския бизнес с чистотата и си прави каквото пожелае. Никой не може да го респектира - той е типичен представител на новите мутри.
Не се бъркайте обаче - новите мутри не произлизат от престъпния свят - те са никому неизвестни рязко забогатели хора от провинцията. Ще ги видите да се движат из София с коли с еднакви номера и с голяма, непредизвикана от нищо охрана. Мускулести младежи, облечени в черно, с малки слушалки в ушите, които принципно няма да свършат никаква работа, ако някой действително е "поръчал" работодателя им.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Поляци и румънци купуват дълговете ни", пише в. "Стандарт"
Румънски и полски инвеститори са основните чужди играчи на родния пазар за търговия с несъбрани вземания. Това посочи за "Стандарт" Костадин Джигов, управител на българската онлайн платформа за търговия с дългове Cesia.bg. По думите му, западните фондове за инвестиция в несъбрани вземания гледат на България като твърде рисков пазар. Това освобождава поле на румънски и полски инвеститори, които познават пазара доста по-добре от западните си конкуренти. Като цяло пазарът за търговия с дългове в България тепърва ще се разраства. "До преди няколко години фондовете, които изкупуваха вземания бяха два-три, докато на един от последните търгове на банка у нас са се явили цели 12 фонда", посочи Джигов. Напоследък на този пазар в България се наблюдава и една интересна тенденция. Адвокатски кантори изкупуват несъбрани вземания на много ниска цена, като сключват с продавачите договори за обратен бонус. Логиката е, че доста фирми у нас не могат да си позволят разходите за събиране на вземания по съдебен път. Поради това те предпочитат да продадат дълговете срещу дадена сума на адвокати, които от своя страна поемат съдебните разходи по събиране на дълговете.
Прочети още от в. "Стандарт"