„Забраниха строежите край морето", съобщава от първата си страница „Монитор"
Мораториум върху промяната на предназначението на земеделските земи от държавния поземлен фонд край морето наложи вчера Народното събрание. По този начин парламентът забрани строежа върху тях до 1 юли тази година. Дотогава депутатите трябва да разпишат изменения в закона, които да регламентира по нов начин промяната на статута на терените. С наложената забрана 33 594,959 дка държавни земеделски земи по Българското Черноморие ще бъдат спасени от застрояване. Макар че са получили апетитни имоти край брега, техните собственици няма да строят хотели върху тях, а само да ги ползват за земеделие. Бариера за зоните "А" и "Б". Обхватът на мораториума е за зона "А" и "Б" на Черноморското крайбрежие и засяга физическите и юридическите лица с изключение на общините. Зона „А" включва крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, която попада в ивица с широчина 100 м от границите на морския бряг или на морските плажове. На 2 км от нея се намира зона „Б", в която също се забранява земеделските земи да бъдат застроявани. 36 462, 959 дка са били заменени. От 2001-ва до 2009 г., когато беше наложен мораториум върху заменките, по родното Черноморие са били заменени 36 462,959 декара земеделски земи.
Още от статията на „Монитор"
„България се чуди да поиска ли данни за укрити в чужбина доходи", разкрива от първата си страница „Сега"
Българското правителство не е ентусиазирано от възможността да разследва българи, които укриват доходи зад граница. Това стана ясно след срещата на финансовия ни министър Симеон Дянков с германския му колега Волфганг Шойбле. На нея Шойбле подробно е запознал Дянков с информацията, с която федералното правителство разполага за сметки на граждани от ЕС в зони тип "данъчен рай", и с действията, които ще предприеме. Единствената реакция на Дянков бе: "Идеята е интересна и ще си помисля."
Преди 2 дни политическият кумир на премиера Бойко Борисов - германският канцлер Ангела Меркел, обяви, че германското правителство ще купи диск с данни за банкови сметки на европейски граждани в швейцарската "Креди Суис", голяма част от които по всяка вероятност са укривали данъци. По първоначални данни става въпрос за около 1300-1500 души. Данните са откраднати от банков служител и немското правителство е готово да плати за диска с тях 2.5 млн. евро. Германските власти очакват да върнат в хазната над 200 млн. евро, а Шойбле вече подкани всички, които смятат, че имената им могат да бъдат на диска, доброволно да се издължат. В резултат данъчните са залети от обаждания от адвокати на немци, желаещи да сключат сделка.
След срещата с Шойбле Дянков отклони почти всички въпроси на журналистите. Попитан дали ще разследва кой е изнесъл прословутите куфарчета с пари от България, българският вицепремиер каза, че "това е дългосрочен приоритет, но е в портфейла на ДАНС". Всъщност ДАНС не може да разследва в чужбина. От пресцентъра на финансовото министерство вчера казаха, че не могат да добавят нищо друго по темата. За разлика от България други европейски страни като Австрия, Холандия и Белгия вече проявиха интерес към информацията на Германия. Правителството няма намерение да обявява и данъчна амнистия, стана ясно от думите на Дянков.
Още от статията на „Сега"
„Бойко в ложата на Абрамович", съобщава от първата си страница „Стандарт"
За първи път след Джон Мейджър футболистите на Челси пак ще имат премиер в агитката си. В лондонското дерби срещу Арсенал за "аристократите" ще стиска палци Бойко Борисов. Българският министър-председател ще кацне на Острова точно за мача в неделя. На следващия ден започва визитата му в Кралството. Бойко е поканен в ложата на собственика на Челси Роман Абрамович. Наскоро Борисов призна, че след Левски другият му любим клуб са "сините" от Лондон. Затова той получил ВИП покана за стадион "Стамфорд Бридж". Засега не е ясно дали Борисов ще се види след мача с милиардера Абрамович. В неделя вечерта премиерът ще има среща в посолството ни в Лондон с българската общност. В понеделник са работните разговори с британския му колега Гордън Браун и с председателя на Камарата на общините и представители на консервативната партия.
„Планът за замените може да се препъне в Брюксел", предупреждава от първата си страница „Дневник"
Замените на държавни гори, направени от кабинета "Станишев" и заплахата от Брюксел да бъдат обявени за неразрешена държавна помощ, родиха юридически казус, при който грешен ход може да струва на държавата десетки милиони евро. След полученото във вторник писмо от Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия, в което се настоява до 2 март българското правителство да даде аргументирано становище по въпроса, вчера земеделският министър Мирослав Найденов обяви тактиката, която ще следва кабинетът:
"Тезата, която ще защитаваме пред Брюксел, е, че замените не са държавна помощ, защото са престъпление, което цели облагодетелстване на определени лица."
"Държавна помощ чрез престъпления не може да се предоставя, а в случая става въпрос за престъпление и това трябва да се обясни на Европейската комисия", подкрепи го и главният прокурор Борис Велчев.
От агенцията по горите казаха, че районните управления вече са получили поръчение да проверяват сделките, за които има доказателства, че са спорни, и да искат анулирането им от съда. В същото време главният прокурор съобщи, че още през май и юни 2009 г. прокуратурата е изпратила писма до районните управления по горите, в които е имало предписание те да "предприемат действия по развалянето на тези договори заради тяхната неизгодност".
На въпрос на "Дневник" към земеделското министерство защо такива действия не са предприети зам.-министърът и бивш шеф на агенцията по горите Георги Костов обясни: "Агенцията не може да съди сама себе си, това може да направи трета страна, каквато е прокуратурата." "Прокуратурата няма какво друго да направи по замените освен това, което вече е направено - внесеното в съда обвинение срещу бившия шеф на Държавната агенция по горите Стефан Юруков за серия от неизгодни сделки. Ние не можем да разваляме сделки", обясни на свой ред главният прокурор Велчев.
Още от статията на „Дневник"
„Ройтерс: България иска да приватизира болниците след реформа", съобщава от първата си страница „Класа"
Българското правителство най-вероятно ще започне програма за приватизиране на държавните болници тази година след приключването на реформата в задлъжнелия и неефективен сектор. Това заявява здравният министър Божидар Нанев в интервю пред агенция Ройтерс, цитиран от БГНЕС. Според него интересът на инвеститорите ще нарасне, веднага след като въведем по-добра структура за финансиране на болниците, като по този начин се открие възможността за привличане на допълнителни пари от хора, отделящи повече средства в публичните и частните здравни фондове. „Действията на десноцентристкото правителство, избрано миналия юли, да затвори 21 държавни болници от комунистическата епоха, предизвикаха протести в различни градове в страната", се казва в материала на Ройтерс. Пред агенцията Нанев заявява, че „приватизацията е начинът, по който трябва да се развият нещата". „Трябва да има приватизация на болниците и услугите, предоставени от тях", смята той. По-голямата част от общо 350 болници в България са държавни, от тях 71 са в списъка със заведения, които не може да бъдат приватизирани. Нанев посочва, че това може да се промени чрез поправки в закона, след като правителството изгради ясна стратегия за разпродажбата им. Той допълва, че реформите трябва да показват резултати, за да представят инвестиционния потенциал пред инвеститорите. Корупцията в сектора е широкоразпространена и плащането на подкупи на лекарите за различни услуги е често срещано явление. Според проучванията на общественото мнение българите са сред най-недоволните от системата на здравеопазването сред 27-те страни - членки на Европейския съюз, пише Ройтерс. Нанев твърди, че Министерството на здравеопазването работи и по нови методи за изчисление на цените на медицинските услуги, които да отразяват реалностите на пазара. „Реформите имат нужда от средства. Ние не можем да правим реформи, спестявайки пари, това трябва да стане ясно", казва още Нанев, без да предоставя конкретни цифри.
Още от статията на „Класа"
„Данъчните погват продуценти и футболни босове", съобщава „Монитор"
Много скоро ще започнат данъчни проверки в определени браншове на високо ниво. Това стана ясно от думите на финансовия министър Симеон Дянков, който е на посещение в Берлин, съобщи bTV. Досега бяха проверявани сметките на певци и футболисти, сега ще бъдат осветени хората, които стоят зад тях - продуценти и собственици на клубове, каза още вицепремиерът. Хората трябва да се научат да си плащат данъците, за да има ред и справедливост, каза Симеон Дянков. Предишните правителства са разтваряли данъчни чадъри за определени браншове и групи. Сегашният кабинет няма намерение да дава данъчни амнистии, добави финансовият министър. Първите резултати от проверките, които Националната агенция по приходите (НАП) в момента прави на футболисти и певци, ще излязат към края на февруари, каза за "Монитор" нейният говорител Росен Бъчваров. Сега се проверяват 261 футболисти и 37 певци, най-много са те в София. Всички проверки ще завършат към края на март. Проверяват се за имущество, несъответстващо на доходите им, за недекларирани хонорари и укрити данъци, уточни той. В края миналата година от НАП обявиха, че започват проверка и ще искат плащане на данък за хонорара на Мадона, която изнесе свой концерт в София. Ден преди нова година данъчните заявиха, че мегазвездата на световната естрада не си е платила дължимото на нашата хазна. Една от нашите популярни певици пък не е обявила доходи за последните 5 години, а си е купила 2 апартамента с данъчна оценка 206 600 лв. При посещението си в Берлин финансовият министър Симеон Дянков е бил запознат от немския си колега Волфганг Шойбле с това, че в момента Германия купува незаконно придобити данни от швейцарски банки за сметки на немски граждани, които са укрили данъци. Нашият вицепремиер смята, че идеята заслужава внимание.
Още от статията на „Монитор"
„Неизгодните сделки с гори не могат да се развалят", прогнозира „Сега"
Замените на горски парцели около София и по курортите са престъпление, а не държавна помощ. С този аргумент България ще моли ЕС да не й налага глоби заради опорочените сделки, извършени от правителството на Сергей Станишев. "Държавна помощ чрез престъпление не може да се предостави. В случая става дума за престъпление и ние ще се постараем да обясним това на Европейската комисия", обясни главният прокурор Борис Велчев след заседанието на Висшия съдебен съвет.
Само преди ден премиерът Бойко Борисов съобщи, че ЕС може да ни наложи глоба от 55 млн. до 126 млн. евро заради 15 замени, при които държавните парцели са оценени до 100 пъти под пазарните цени. Брюксел има съмнения, че така е осъществена непозволена държавна помощ в полза на частници.
Държавата обаче не вижда юридически лостове, чрез които може да развали неизгодните сделки. Главният прокурор обясни, че дори да се открият виновните за заменките и се докаже, че те представляват непозволена помощ, българското законодателство не дава възможност договорите да се разтрогнат. Аграрният министър Мирослав Найденов пък обяви, че крайното решение ще бъде взето във вторник на съвет по сигурността към премиера. За момента се умувало по възможността частниците да доплащат взетите на безценица гори чрез поправки в Закона за горите или в закона, по който комисията "Кушлев" може да конфискува имущество.
От думите на обвинител №1 се разбра още, че прокуратурата е запозната само с част от сделките. Както "Сега" вече писа, заради две от тях са повдигнати обвинения срещу бившия горски шеф Стефан Юруков. Едната е за придобита държавна гора в къмпинг "Златна рибка" край Несебър от бизнесмена Христо Калеев, а другата - за дадени 7.4 дка гори край Несебър на семейство Евгения и Валентин Станеви.
Още от статията на „Сега"
„Узаконяване на професията "безработен", анализират в „Дневник" икономистите Красен Станчев и Зорница Славова
В средата на януари с промени в Закона за социалното подпомагане бе гласувано узаконяването на професията "безработен". Промяната мина тихомълком през изпълнителната власт и парламента, без обсъждане и видим интерес, както от бизнеса, така и от представителите на данъкоплатците и икономическите наблюдатели.
Доживотно социално подпомагане
Резултатът е възможност за доживотно социално подпомагане поради отмяна на ограничението от дванадесет месеца за получаване на социални помощи от безработни лица в трудоспособна възраст от 1 януари 2011 г.
Решението бе взето, след като Европейският комитет за социални права изрази мнение, че определянето на период за получаване на помощи може да лиши някои хора от основния им източник на препитание. Що за източник на препитание е всеки, който иска да живее на гърба на другите, да може да го прави колкото време сметне за нужно. Нека напомним: става дума за хора в трудоспособна възраст и без намалена трудоспособност. И друго: въпросният комитет не е орган на ЕС и няма право на общността, което срокът на помощите да нарушава.
За да ограничи стимулите за практикуване професията "безработен", Министерството на труда ще включва безработните в курсове за ограмотяване и квалификация. Но:
1. образованието е персонална инвестиция, а отговорността за качеството на живот принадлежи на отделната личност, а не на държавата или на министерството;
2. държавните социални програми за квалификация и преквалификация са доказано неефективни и не свързват търсенето и предлагането на пазара на труда, "квалифицираните" не са по-желани за бизнеса, ако данъкоплатците не финансират допълнителни привилегии;
3. дори ако допуснем, че посоченият комитет е в някакъв смисъл прав, обстоятелството, че някой е лишен временно от източник на доход, не предполага, че такъв доход трябва да бъде осигурен завинаги от някой друг.
Системни грешки
Изобщо логиката на цялата система на социално подпомагане и грижа за безработните лица е грешна. Как и защо едно лице има възможност да не си намери работа цял живот и да живее за сметка на данъците на всички, които могат? Защо то ще получава помощи по-дълго и от хората, които получават обезщетения за безработица, за които през целия си трудов стаж са отделяли средства? Защо този, който е по-некадърен или по-неадаптивен, може да получава наготово това, за което другите се борят?
Още от статията на „Дневник"
„Печелят поръчки с "да" по телефона", разкрива „Стандарт"
Доклад с нарушенията на Пътната агенция, изготвен от Сметната палата, бе предаден преди дни на главния прокурор Борис Велчев. Ревизията обхваща периода от началото на 2008 г. до 30 юни 2009 г., но има и констатирани случаи от 2007 г.
Може ли с едно обаждане по телефона да се уредиш с обществена поръчка за ремонт на път, която се плаща с държавни пари? Да, ако си от "своите" хора и знаеш на кого да позвъниш. Такъв случай са установили ревизорите от Сметната палата при проверка на работата на Пътната агенция през 2007 г. Става въпрос за документи, с които се избира фирма за ремонта на отсечка от пътя Велико Търново-Сливен. Те са били изпратени от ОПУ Сливен в централата на пътната агенция. Но документ за одобрение няма. "Получих го в разговор по телефона", обяснил на одиторите шефът на ОПУ Сливен.
Друг куриоз е конкурсът за изпълнител да се провежда фиктивно, и то след като работата е възложена и даже извършена. Шефът на Областно пътно управление в Разград Пламен Симеонов пък без притеснения е избрал за доставчик на горива фирма, в която съдружник е съпругата му Миглена Симеонова.
Договорите в пътната агенция в повечето случаи са подписвани само от изпълнителния директор, а не от двама души, каквито са правилата, гласи докладът. Някои договори са парафирани от чиновници, без да са отбелязани име и длъжност, поради което няма разумна увереност, че са спазени изискванията на нормативните актове, пишат одиторите. Организация за предварителен контрол не дава увереност, че сключването и изпълнението на договори след проведени обществени поръчки е законосъобразно, допълват те. На одобрените от изпълнителния директор договори е поставян гриф "Одобрявам" без дата. Пътната агенция не е предприела действия за събиране на неусвоени аванси от изпълнители. Така тя е финансирала фирмите, като към юни 2009 г. неусвоените в срок аванси са били 9,7 млн. лв.
Още от статията на „Стандарт"
„Кризата реши проблема с текучеството на кадри", анализира „Класа"
Текучеството на персонал вече не представлява проблем за българските компании от всички сектори, както беше в последните 2-3 години, разказаха специалисти по „Човешки ресурси" (HR) пред „Класа". Финансовата криза и бързите темпове на нарастваща безработица у нас са ограничили доброволното напускане на кадри, като това от своя страна е помогнало много на мениджъри, занимаващи се с развитие на човешките ресурси, да изготвят работещи програми за мотивация и задържане на ценните кадри. Една от тези програми е Goal Oriented Project Planning" (GOPP), разработена от италианския експерт Орацио Паскуали, и е насочена към ефективната мотивация на хората в голяма организационна структура. Иновативната система бе представена вчера от Business Solution Group.
„Задържането на качествените служители беше един от най-сложните казуси, пред който се е изправял мениджмънтът на човешките ресурси у нас. Когато недоволен служител си тръгне от една фирма, това незабавно се превръща в разход. Това обясниха от компанията за подбор и развитие на човешки ресурси Toro group S и допълниха, че компанията трябва да вложи нови ресурси в процеса на подбор, след това да изчака 2-3 месеца, докато новият специалист усвои спецификата на работата, като съществува голям риск от технически грешки, който също е допълнителен разход. Тези проблеми според експертите са останали в 2007 г. и 2008 г., когато организациите са страдали от недостиг на качествени кадри и са изпитвали огромни трудности в задържането на обучен и способен персонал.
Вече не се правят компромиси с изискванията към кандидатите
Но действителността през 2009 г. и началото на 2010 г. е различна. В корпоративната ни стратегията за 2010 г. плановете за растеж, както и самият брой на персонала бяха силно ревизирани, коментира пред „Класа" Моника Стаменова, директор „Човешки ресурси" в BNP Paribas Personal Finance. Тя сподели, че миналата година се е изменил фокусът на компанията от стимулиране на продажбите към ефективно управление на риска. Подборът на персонал е станал много по-внимателен и прецизен, като вече не се налага да се правят компромиси с недотам подходящи кандидати. Нови работни места сега се обявяват първо на вътрешните служители и след това се търсят външни хора. Стремежът на компаниите е да използват максимално ресурса, с който разполагат, а това предполага преструктуриране с цел фокусиране върху наличните възможности и ограничаване на експанзията. От финансовата институция подчертаха, че при тях успешно работят две програми за мотивация и развитие на служителите. Равносметката е почти никакво текучество през 2009 г. Очакванията на кандидатите по отношение на заплатата сега са по-реалистични, като от BNP Paribas Personal Finance се стремят да обвържат възнагражденията с постигнатите резултати. Приоритетите ни се промениха, като намалихме броя на заетите, но предложихме на хората от продажби да се преквалифицират в управление на риска, просто използвахме активите си по различен начин, заключи Стаменова.
Още от статията на „Класа"
„Блокадата ще ни научи да си търсим правата", казва в интервю за „Стандарт" земеделският министър Мирослав Найденов
Г-н Найденов, разкажете малко повече за писмото от Европейската комисия за заменките на гори. Какво искат от нас?
- Искат да дадем отговор в 20-дневен срок дали прословутите заменки на гори са нерегламентирана държавна помощ. Комисията към момента има основание да заведе преписка и хубавото е, че засега е само преписка. Следващият етап е дело. Искът, който е заведен за момента, е за 55 млн. евро. Ако горите са с променено предназначение или в регулация, сумата може да нарасне до 126 млн. евро. Може да се стигне до колосална глоба за България, която не виждам как бихме могли да платим.
Имахте среща по този повод с главния прокурор, той ви е информирал и за хода на обвинението срещу Стефан Юруков.
- Споделиха, че имат затруднения по отношение на експертизите, които трябва да се правят. Възможно е да бъде разширен кръгът на тези, срещу които се повдига обвинение, защото не само по времето на Стефан Юруков са правени заменки, правени са и по времето на бившия земеделски министър Нихат Кабил. Да се надяваме, че наличието на обвинения в момента и инициативата на новото правителство за мораториум върху промяната на предназначението на заменените гори, гласувана от Народното събрание, ще помогне. Предвижда се във вторник да се свика съвет по сигурност при премиера. Там ще се опитаме да изградим много добра защитна теза на България пред Европейската комисия.
Спрени ли са парите по програмата за развитие на селските райони?
- Не става въпрос за спиране, а за писмо от Европейската комисия във връзка с одит на главна дирекция "Земеделие" за минал период. Има констатирани нередности, за съжаление част от тях повтарят някои от лошите практики на САПАРД. Те ни предупреждават и ни дават срок от 2 месеца да отговорим и да предприемем корективни действия. Още преди писмото от ЕК сме предприели необходимите действия. Нямам притеснения, че ще спрат средствата. Програмата засега върви добре и дано максимален брой бенефициенти да успеят да се възползват от тази огромна финансова помощ.
Новите изисквания няма ли да затруднят кандидатите? Ще трябва ли да внасят наново документите си?
- Не, няма да затруднят никого. В три основни пункта са "лошите" констатации. На първо място, създаването на така наречените изкуствени условия или възможности за хора, които нямат право, да получат финансиране. На второ място, тезата за свързаност на фирми. На трето място, са прословутите оферти. Трябва да направим така, че да не се допускат тези условия. И най-важното - трите оферти наистина да бъдат реални и коректни, защото масово се е констатирало, че и трите са писани от един компютър, с нереални цени.
Изтече срокът, в който фирмите трябваше да подават заявления за понесени щети заради блокадата на гръцката граница. Какво ще правим оттук нататък?
- За наше учудване бяха подадени данни за загуби в размер на едва около 2,5 млн. лв. Но до края на деня трябва да предадем тези данни заедно с въпросник, предоставен от Европейската комисия, в Брюксел. След това ЕК трябва да предостави данните на гръцкото правителство. Наистина малка е сумата и в този случай остава възможността тези, които на по-късен етап сметнат, че са понесли някакви щети, да търсят възможност за съдебен иск в съда в Люксембург.
Да подават индивидуални искове?
- Да, като юридически или физически лица. Предварително искам да заявя, че по мнение на юристи, занимаващи се с тази материя, това няма да бъде никак лесно и при всички случаи няма да се случи в кратки срокове. При разговора с гръцката посланичка я уверих, че не е приоритет на България да съди Гърция. Процедурата, която предприехме, също помага на съседите ни да използват този аргумент пред протестиращите фермери за вдигане по-скоро на блокадата. Затова използваме този инструментариум. Иначе дела, проточени във времето, с неясен изход и струващи скъпо, не са решение. Решението е колкото е възможно по-бързо вдигане на блокадата. Предложих да подготвим обща декларация с гръцкия ми колега към фермерите. Както и да им се предложи излагане на този проблем не на българо-гръцката граница, а на ниво Съвет на министрите на земеделието на Евросъюза.
Оптимист ли сте за вдигането на блокадата?
- Ако вземем предвид досегашната практика при такива протести, смятам, че ще продължи още. Ежедневно разговаряме и ако трябва да съм откровен, го удряме и на молби пред гръцките земеделци да пускат поне на определен интервал трафика, който е блокиран на границата. Защото опашката от тирове е над 15 километра. Кулата се е превърнала в къмпинг. Не е нормално това да се случва.
Още от интервюто на „Стандарт"
„Здравна реформа трябва да има, но по-бавна", казва в интервю за „Сега" бившият здравен министър и депутатът Евгений Желев
Д-р Желев, БСП призова хората да протестират срещу здравната реформа, а болниците да съдят касата. Редно ли е така да се политизира ситуацията?
- Не съм останал с впечатление, че сме разделили страната на оперативни революционни зони, и се опитваме да правим революция. Според мен противоречиво се интерпретират някои общи изкази. Протести винаги е имало, когато и ние бяхме на власт - също, включително и срещу някои наши действия и решения. Нормално е. Важното е, че трябва да се получи политически и обществен консенсус за това, което ще се прави в здравната сфера, защото тежките промени, които така или иначе се налагат, изискват подкрепа от обществото като цяло. Иначе виждате, че се получава напрежение.
Вие правите точно обратното. Не мислите ли, че колкото повече БСП се намесва и идентифицира с това гражданско недоволство, толкова по-малка е вероятността ГЕРБ да направи някакви компромиси?
- БСП не се идентифицира, тя е в протеста, защото хората имат различни политически убеждения и всички биха могли да бъдат един ден пациенти. БСП не е организатор на протестите. Виждате, че на много места съвсем спонтанно възникват такива протести.
Именно - БСП се възползва от тях.
- Опозиция сме. Вие какво очаквате? Някой нас щадеше ли ни?
Вие казвате, че реформа е нужна. Какво трябва да се направи, щом не е това, което се случва в момента?
- Да, нужна е, нужно е преструктуриране на болничната мрежа. Целта е качествено здравеопазване. Но то се крепи на три принципа - достъпност, достатъчност и качество. Те вървят заедно и няма как да постигнеш качество, при положение че няма достатъчност навсякъде. Ние казваме - да, трябва да има реформа, но не по този начин.
А по кой?
- Този, по който ние го правехме. Може би по-бавно, забавено във времето. Ние първо укрепихме гръбнака на здравеопазването - областните и университетските болници. И това се признава и от управляващите. Само преди няколко дни премиерът откри поредния модерен апарат - в Националната кардиологична болница. Това е направено с пари от нашето правителство, въпреки че друго се говори. И това беше направено с ясната цел, че когато се направи преструктурирането, основният поток ще бъде поет от областните и университетските болници. Освен това първо трябваше да се координира дейността на спешната помощ, да се направят достатъчно здравни структури навсякъде, където предстои да се преструктурира болничното заведение. И то да се подготви за това - да има диагностично-консултативен център, лаборатория, няколко легла. Защо трябваше да се прави всичко по този административен начин? И защо бързаме да фалираме болниците? Заради фикс идеята да имаме балансиран бюджет, за да влезем в еврозоната? Затова ли е всичко? 1.4 млрд. лв. е вече резервът на здравната каса. А нас ни обвиняваха, че сме замразили 400 млн. лв. там през 2009 г.
Още от интервюто на „Сега"
„ВВС се нуждаят от нови изтребители", казва в интервю за „Монитор" Валентин Радев, заместник-министър на отбраната
Г-н Радев, какво се случи в Горни Лом?
- Има взрив на около 10 тона промишлено взривно вещество. В това предприятие правят взривни вещества. Смесват амониева селитра с остатъчен тротил от боеприпаси, това са частни технологии на предприятието и нямат нищо общо с армията, и получават промишлени взривни вещества.
Амонити?
- Да, амонити. Доколко разбрах от хора, работещи в предприятието, има някаква производствена авария. Дали от електромотори, дали от нещо друго е имало искра. Аз дори допускам, че е възможно да се е получила искра и от движение, примерно от обувки с кабърче. Имало е пламъци, възпламенили са се част от материалите, с които се работи, или смески с тротил. Самият тротил не може да се взриви, той гори като автомобилна гума с голямо отделяне на въглероден оксид. Теоретично тротилът може да се взриви, ако е голямо количество, но там това трябва да е предвидено и да няма такива количества. Но тези прахообразни смеси са много чувствителни при допир с въздуха. Първо са се получили пламъци, после е имало взрив. Работниците са се уплашили, отдалечили са се и не са загасили пламъка. После е последвал взрив. Имало е и вторични взривове, може би материали или разредители. Изпратихме екип от Министерството на отбраната, колеги, който имат опит в гасене на подобни взривове от поделението в Челопечене. Те могат да помогнат и да дадат кураж на противопожарните сили. Много добре ще бъде, ако направят заснемане с термовизионни уреди, такива притежаваме и ние. Така могат да локализират огнищата и после да ги облеят с вода. Уверенията на собствениците са, че всички останали взривни вещества и материали са отдалечени от цеха и няма възможност пламъците да се прехвърлят към тях. Аз им вярвам, защото количеството е малко. 10 тона означават максимум 4 тона тротилов еквивалент. Ако направим аналогия с Челопечене, там се взривиха около 1500 тона боеприпаси.
Има ли опасност от замърсявания?
- В Горни Лом няма никаква опасност за здравето на хората, да не се притесняват както в Челопечене да слагат марли, да се изселват. Няма да има нужда от това. Няма опасност, боеприпасите, които се утилизират, т.е. обезвреждат там, да бъдат взривени. Това са противопехотни мини. Но винаги, когато има такива предприятия, съществува опасност от промишлени аварии.
След взрива в Челопечене останаха голямо количество необезопасени боеприпаси, закопани със земна маса. Разполага ли армията с подходяща техника и кога ще продължи работата там?
- Ако говорим за Челопечене, там още не е свършила работа комисията, на която и аз съм член. Ние чакаме американските ни колеги да ни помогнат в дълбочинното почистване на боеприпасите, които са под епицентъра на взрива, реката и водоемите. Там опасност отдавна няма. Трябва само да се изчисти повърхността.
След Челопечене се появиха много въпроси за съхранението и охраната на боеприпасите на Българската армия. Имаме доста повече, отколкото ни трябват...
- Имаме повече, защото България беше известна като "барутен погреб". Ако според националната доктрина врагът е бил на юг, тук са съсредоточени голям брой боеприпаси. Не случайно България има толкова много специалисти и заводи, в които се произвеждат. Ние имаме и големи остатъчни количества, включително и от комендатурите. На Русия є беше по-изгодно след промените да ги остави тук. Такива боеприпаси намерихме и след взривовете в Челопечене. Аз като специалист по боеприпаси за първи път видях най-големия калибър снаряди - 152-ри калибър. В Европа цената за утилизация на 1 кг, което означава разглобяване и унищожаване, на боеприпасите струва средно средно 0,5 евро. Първият етап за утилизация започна след взривовете през 2008-а и дадохме на три фирми около 15 000 тона. Тогава ни останаха около 11 хиляди тона. Всяка година обаче ние се освобождаваме от нови количества, които са с изтекъл срок на годност или отпаднала необходимост, и този тонаж се увеличава. Новото ръководство на Министерството на отбраната и държавата трябва да намерим пари и да довършим този процес. Хубавата новина е, че част от гласуваните от НС 30 млн. лева след Челопечене отидоха за подобряване на условията на съхранение.
Още от интервюто на „Монитор"
„Доставките на природен газ от Турция не могат да станат без съгласието на "Газпром", казва в интервю за „Класа" Йордан Костадинов, бивш директор на АЕЦ „Козлодуй"
Г-н Костадинов, в момента има проблем с плащанията на българската вноска за петролопровода „Бургас-Александруполис". Смятате ли, че това може да има сериозни последици за целия проект?
- Проблемът сега не е до плащанията, къде ще минава тръбата или с какъв процент ще участваме ние. В момента трябва ясно и точно да се определи България ще участва или не в проекта. 5-те млн. евро вноска не са проблем, който да трябва да се обсъжда, особено когато се говори за големи енергийни проекти с перспективи за 20-30 години напред. Проблемът е съвсем друг. Това, което изнервя всички големи играчи, е нашата неопределеност по енергийните проекти. Ако вътре в страната можем да си позволим да променим нещо за два дни, то в голямата енергетика това е недопустимо.
Колкото и да не ми се иска да правя аналогии, си мисля, че вървим към момент, в който можем да повторим една грешка от 1997 г. Това бе грешка на тогавашния премиер Жан Виденов, който също бе неопределен за проектите. В случая говоря за газопровода „Син поток". Едно от нещата, което трябва да е ясно, е, че когато се говори за големи енергийни проекти, говорят министър-председателите.
Смятате ли, че е възможно в тази ситуация „Бургас-Александруполис" да бъде изоставен за сметка на турския проект „Самсун-Джейхан"?
- Президентът Владимир Путин дойде в София с целия икономически и политически елит и предварително бе анонсирал, че ще се подпишат три договора - за петролопровода „Бургас-Александруполис", за газопровода „Южен поток" и за АЕЦ „Белене". Това бе и последната негова визита в чужбина по такива важни проекти. За мен тези три проекта винаги са вървели анблок. Предполагам, че същото си мисли и руската страната. Проектите са взаимно свързани. Ако при „Бургас-Александруполис" България не е най-печелившата страна, то в другите проекти имаме дадени бонуси, които компенсират това. Така се получава баланс.
Аз не съм голям привърженик на „Бургас-Александруполис", но така е в живота. Не може да имаш само хубавите неща, а лошите да ги игнорираш. Въпросът е какво ще искаме в замяна, ако кажем „да". Трябва да имаме ясна позиция, защото това ще очертае развитието на региона и на преноса на въглеводороди с години напред. Не може ние като една чисто транзитна страна да се опитваме да „шикалкавим". Много ми се иска да можем, но не и в момента.
Капацитетът на проливите в Турция е много ограничен. През него могат да минават не повече от 2,8-2,9 млн. барела петрол дневно. Русия също така в един момент бе и износител номер 1 на петрол в света. Ние трябва да използваме проекта като политически ход, защото този петрол отива към Европа и към Северна Америка. Ако ние реализираме петролопровода, ще помогнем на европейците. А ако се завърши „Самсун-Джейхан", за който има изградени терминали, пътят на петрола се удължава значително.
Кой е най-печелившият от трите проекта?
- И трите проекта заедно ни дават една сигурност - както политическа, така и енергийна. За да бъда по-ясен, искам да кажа, че нашата неопределеност в енергетиката през последните 20 г. даде възможност на Турция да стане фактор в този регион. Сега те са втори по значимост енергиен фактор. Защото, ако се построи газопроводът „Набуко", Турция вече става изключително важен фактор, защото ще контролира между 8 и 10% от световните енергоносители. Никоя европейска страна не може да се похвали с това. Турция е държава с имперско мислене и тя знае как да „продаде" това при преговорите си за влизане в ЕС.
Трябва да бъдем изключително внимателни, трябва да бъде ясна нашата позиция.
Преди няколко дни стана ясно, че енергийното министерство очаква консултанта за АЕЦ „Белене" да бъде избран до април. Забавянето на проекта е факт, но при новите условия, предложени от правителството, как виждате реализацията на този проект?
- Все още българската страна не е казала какъв процент би искала да запази за себе си. В момента се очаква да бъде завършен техническият проект, който да бъде одобрен от Агенцията за ядрено регулиране. И тогава ще се зададе въпросът: „Какво ще се прави?" Доколкото познавам руското законодателство, работен проект не може да се предава на друга страна, с която няма подписан EPC договор (контракт за строителство, инженеринг и доставка на оборудване). Въпросът е кога ще бъде подписан договорът и кога ще започне строителството. Намирането на инвеститор е един дълъг процес и това правителство го прави за първи път. Едно е да кажеш дадени срокове, друго е да ги изпълниш. Аз лично не съм оптимист, че този проект може да стартира до края на годината. Ако това стане, то ще бъде огромен плюс за проекта. Избраният път за намиране на инвеститор е възможно най-дългият.
Още от интервюто на „Класа"
„Мобилните и интернет оператори ще предоставят данни на МВР до 72 часа", казва в интервю за „Дневник„Красимир Ципов, зам.-председател на вътрешната парламентарна комисия
Преди около месец ръководството на МВР предложи с промени в Закона за електронните съобщения достъпът до данни от трафика на мобилните и интернет операторите да става чрез т.нар. интерфейс. Така МВР и спецслужбите щяха да получат пряк достъп до информацията, макар и след съдебно разрешение. Измененията предизвикаха сериозен отпор в обществото, а граждански организации обявиха, че текстовете не предвиждат достатъчно гаранции за защита на правата на хората. Между първо и второ четене на измененията ГЕРБ направи сериозни отстъпки към гражданските искания, мобилните и интернет операторите, като от първоначалните текстове не остана почти нищо. Потърсихме за коментар депутата от управляващата партия Красимир Ципов, който е сред основните автори на новите текстове и зам.-председател на вътрешната комисия.
От близо месец е ясно, че вие, управляващите, се отказахте от искания първоначално пряк достъп до трафичните данни на мобилните и интернет операторите. С какво обаче последно заменихте т.нар. интерфейс в закона за електронните съобщения?
- Един от основните аргументи да се търси промяна в реда за достъп до данните беше, че МВР и специалните служби имаха сериозни затруднения да ги получават навреме. Има случаи, при които при съдебно разрешение за предоставяне на информацията държавните институции не я получават от операторите с месеци.
В закона досега нямаше срок, в който предприятията, предоставящи такива услуги, да отговорят на исканията за предоставяне на тези данни. Затова решихме, че трябва да запишем такъв срок и той да е най-много до 72 часа от поискването. Предвиждаме и възможност за приоритизиране на исканията, като министърът или оправомощени от него длъжностни лица ще могат да определят и конкретен срок в отделни случаи.
По-дълъг или по-кратък срок?
- И в двата аспекта. В случаите например, когато е нужно да се събере по-разностранна информация във връзка с тези данни, ще може да се дава и по-дълъг срок. Това ще зависи не толкова от сериозността на престъплението, а по-скоро от реалната възможност операторите да наберат цялата необходима информация от няколко различни бази данни. В случаи на спешност обаче ще може да се иска и по-голяма експедитивност.
Първоначално възнамерявахте срокът за операторите да е до 2 часа, защо се отказахте?
- Съобразихме се с всички разумни предложения от всички заинтересувани страни. Срещу краткия срок възразиха операторите и сега вярвам, че те ще успеят да се справят с изискванията на закона и няма да имат особени затруднения. По всяка вероятност ще има нужда да назначат служители, които да могат да получават по всяко време на денонощието исканията за достъп до данните, но не чухме сериозни възражения срещу въвеждането на подобно задължение.
Каква е причината първо да предложите директен достъп на МВР чрез т. нар. интерфейс, а след това тотално да ревизирате идеите си?
- Предложението за интерфейса дойде от министерството. Моето лично мнение е, че имаше достатъчно и сериозни гаранции срещу злоупотреби, каквито гласове се чуха от неправителствените организации. Поради негативния обществен отзвук обаче се взе решение за оттегляне на това предложение. Нормална е тази чувствителност, хората се опасяват от изтичането на информация и от други негативни явления в министерството през последните години. Но не може винаги да се изхожда от презумпцията за недобросъвестност на държавни служители и да се мисли, че те злоупотребяват във всички случаи.
В последните няколко години, откакто се появиха различни варианти на исканията за пряк достъп до трафика на данни, се смениха трима министри - двама бяха от предишната власт, сегашният е от ГЕРБ. Как си обяснявате приемствеността в настояването?
- Идеята бе да се облекчи работата на МВР в противодействието на престъпността, която се развива технологично за разлика от тези, които са призвани да се борят с нея. А и ние се постарахме да съпроводим това законодателно решение с необходимите гаранции за правата на гражданите и заинтересуваните лица.
Може ли да се мисли, че в МВР има несменяем кръг, който иска достъп чрез интерфейс?
- Не мисля, че става дума за това. Идеята е просто да се работи ефикасно срещу престъпността. Това щеше да даде възможност за по-бързи резултати, без да се отделя значителен финансов и човешки ресурс.
Още от интервюто на „Дневник"