Във всяко едно кътче на Залива се големее по едно гръмко архитектурно решение- кули, които се извисяват на 600 метра в небето, изкуствени острови и подводни хотели. В такова великолепие и разкош лесно можем да изпуснем от погледа си сияещия център по диабет към Лондонския кралски колеж в Абу Даби. Сградата е украсена с мозаични късове от алуминий - дизайн вдъхновен от геометричата решетка на инсулиновата молекула и характерните за миналото на региона стъклени витражи тип "мушарабия".

Отворила врати през 2006 год., сега болницата се грижи за 6000 пациенти, които още с първото си посещение минават през редица тестове и лечения. Повече от една пета от населението на Обединените арабски емирства страда от диабет. Оказва се че със същия проблем се борят и други три побратими на ОАЕ - Саудитска Арабия, където болните представляват 16.7 от населението, Бахрейн-15.2 % и Кувейт-14.4 %.

Болестта е нерадостно последствие от икономическите промени в региона. Преди 1961 година в Абу Даби не е имало нито един асфалтиран път. От тогава емирството се радва на бляскавия преход от лов на перли към лов на петрол, от обиколките из битпазара до прекарването на часове в модерния мол, от прехода на пясък към стъкло. С идването на просперитета обаче в живота на арабите трайно се е установил и улегналият начин на живот и засилената консумация на захар, които са отключили генетичната им предразположеност към заболяването.

Диабетът е много точна метафора за проблемите на Залива. Местната икономика се бори с поглъщането на петродоларите, абсорбирайки ги точно както глюкозата бавно прониква в кръвта. Тя е изправена пред огромни рискове, начело с инфлация, потъване на не-петролния сектор както и опасността от хронична нужда от млада работна ръка.

Според данни на МВФ, през 2007 година лидерите на държавите-членки на Съвета за сътрудничество на арабските държави от района на Персийския залив (Gulf Cooperation Council, GCC), заедно с Катар и Оман, са реализирали над 381 млрд. долара приходи от износа на петрол, наред с други 24 млрд. долара от природен газ. Ако цената на петрола се задържи около 100 долара на барел, те ще акумулират капитал от 9 трилиона долара до към 2020 год. Сума, която е внушителна дори за размерите на икономиките им, които взети заедно през 2007 год. са реализирали БВП за 800 млрд. долара. Но не всички тези богатства се усвояват светкавично. Заливът добави към своите резерви 215 млрд. долара чуждестранни активи. Това богатство си поделят регионалните централни банки, суверенните фондове и техните червиви от пари собственици. От МВФ са изчислили, че към края на годината общият размер на тези запаси възлиза на 1.8 трилиона долара.

Този финансов агломерат буди притеснения най-вече заради някои по-малки фондове, които са престъпили територията на банковите депозити и държавните ценни книжа, като са увеличили своите миноритарни дялове. През март правителството на Абу Даби подробно уведоми финансовите министри на другите страни за инвестиционните намерения на тези фондове.

Интересно е да се отбележи, че доларовите излишъци в региона далеч не са били планирани. Кризата от 1990 год. и евтиният петрол е наплашил местните правителства, които са били убедени, че високите цени няма да се задържат за дълго и затова продължават грижливо да трупат в своите хазни. В един момент приходите стават толкова много, че надхвърлят възможността да бъдат изхарчени.

Бавно, но славно страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави от района на Персийския залив вървят по пътя към задоволяване на вътрешните си нужди. Според Middle Eastern Economic Digest, шестте члена наорганизацията са започнали проекти на общата стойност от 1.9 трилиона долара, като 43 % от тях са почти изпълнени в рамките на миналата година.

Но дори и при наличието на един стабилен дорар, цените в региона ще лавират. Причината за това е, че ако Заливът иска да усвои петродоларите, ценовите механизми трябва да действат изключително плавно.

Когато енергиен износител обръща своите пари в местна валута, вътрешното търсене и съответно вътрешните разходи нарастват. Местната икономика обаче не може своевременно да реагира и да произведе достатъчно стоки и услуги, за да задоволи търсенето. Цените на тези стоки и услуги се повишават за сметка на тези, които се внасят от чужбина. Според проучване, удвояването на цената на петрола е предизвикало 50 % повишение в цените на недвижимите имоти и. Но инфлацията в региона има две благоприятни функции: тя благоприятства за изместване на търсенето от местни към вносни стоки както и увеличаването на запасите от стоки и услуги, произведени в страната.

Този тип макроикономически механизъм може да бъде видян в действие на територията на целите Обединени арабски емирства. По пристанищата на Дубай старите лодки с триъгълни платна са отдавна закотвени и скрити от гигантските търговските кораби, носещи части за коли от Германия, тамаринд от Мианмар и ориз от Пакистан. А продукцията се разтоварва от малки кранове, произведени в Китай.

Междувременно наемите в Дубай са скочили с 30 % през 2006 год. и с още 17 на сто през 2007. Правителството се опита да наложи ограничения в ръста на наемите до 5 на сто тази година, но това предизвика гневна вълна от страна на наемодателите, които масово започнаха да изхвърлят на улицата наемателите си без предупреждение и да повишават наема с 30-40 % за следващите си квартиранти.

В момента офис площите в столицата на Емирството струват почти колкото тези в центъра на Манхатън.