Името на заложните къщи е обременено с негативно обществено мнение и това е така в много страни по света. В медиите излизат критични материали, които едва ли не вулгаризират тяхната дейност. Преди да зададем многобройните въпроси за днешната необходимост от заложните къщи е интересно да отправим поглед в тяхното минало. Заложната къща е най-старата финансова институция в човешката история.

Изследванията на специалистите сочат, че първите опити в практикуването на залагането следва да се търсят преди около 3000 години в древен Китай. По-ясни очертания в качеството си на извършващи определена финансова дейност заложните къщи придобиват при Гръцката и Римската цивилизации. Богатата история и установените традиции в заложната дейност се замъгляват през средните векове, когато Църквата забранява вземането на лихви върху ползувани заеми. Въпреки това заложните къщи развиват своята дейност - икономическата необходимост от това се налага обективно и естествено за утвърждаващите се стоково-парични отношения. Названието им е различно в отделните страни: в Англия - pawnshop, в Русия - ломбарда, във Франция - prkteur sur gages, в Германия - Pfandleiher, в Испания - sacaprendas, в Полша - wlasciciel lombardu, в Португалия - prestamista sob penthor , в Мексико - Monte de Piedad, в Латинска Америка- Casas de Empeno.

Като прародител и предвестник на банките, заложните къщи получават изключителен тласък в развитието си през Ренесанса. Две фамилии - на Ломбардите в Англия и на Медичите в Италия - са били лихварите на Европа. Исторически факт е, че английският крал Едуард ІІІ през 14 век е бил клиент на Ломбардите, а испанската кралица Изабела е заложила кралските бижута, за да финансира пътешествието на Колумб, който открива Америка. През 15 век при Людовик ХI във Франция някои лихвари получават изключителните права да предлагат пари срещу залог на движимо имущество. Интересно е, че първите инициатори на този бизнес са от Ломбардия /Италия/. Едва в края на 15 век той получава разпространение в самата Италия, а така също и в други европейски държави. Първата заложна къща в Германия е открита в Нюрнберг през 1498 г., в Испания - през 1702 г. в Мадрид, във Франция - през 1626 г. в редица градове.

Символът на заложните къщи са три златни топки, свързани към един център. Легендата гласи, че един от Медичите е победил гигант с три торбички камъни. Трите топки (или глобуси) стават част от семейния герб, превърнал се впоследствие в знак на заложните къщи. Първите опити на държавата да внесе елементи на регулиране в организацията на заложните къщи се забелязват през 17 век в Англия и Белгия.

Първите закони, регламентиращи дейността на заложните къщи, са приети в Англия през 18 век. Занимаващите се с този бизнес са били длъжни да предоставят част от печалбата си (около 20 %) на сиропиталищата. С указ на Анна Йоановна, която повежда борба срещу частните лихвари, през 1729 г. в Русия е било разпоредено монетната кантора към двореца да отпуска заеми срещу залог на златни и сребърни вещи. Собствениците са получавали само една четвърт от тяхната стойност. Създадената по това време Държавна заемна банка започва да отпуска заеми само срещу залог на скъпоценности и недвижими имоти. При Екатерина ІІ през 1772 г се откриват Санкт Петербургската и Московската заложни къщи. Впоследствие на акционерен принцип се развива мрежа от заложни къщи. Най-високо развитие в заложната дейност в Русия се забелязва през военните години на Първата световна война, когато функционират 23 акционерни обединения на заложните къщи.

В края на 18 век заложната дейност е регулирана със закон и в Америка, където до 1800 г. банките са били малко и е съществувал широк простор за работата на заложните къщи. През 1911 г. вече са били лицензирани 1976 заложни къщи (една на всеки 45700 жители).
Основната функция на заложната къща винаги е била предлагане на пари в брой срещу залог на вещи. В началото на миналия век в някои азиатски страни освен това са се приемали депозити от населението при лихвени проценти по-високи от тези, предлагани от банките, и са се предлагали сейфове за съхранение на ценности. Следва да се отбележи, че още през 15 век се създава обществен интерес и стремеж за разкриване на човеколюбиви кредитни учреждения за отпускане на заеми за бедните без лихва или с минимален лихвен процент при задължителен залог. Такива започват да се откриват в много италиански градове, което предизвиква шумна реакция от страна на отпускащите заеми. Общественото напрежение спада на Латеранския събор (1512 г.) след благословията на папата да се признава лихвен процент покриващ издръжката на заложната къща.

От векове статутът на заложните къщи се е родеел с изключителното право на частна собственост. Собственикът е бил самовластен господар не само на имуществото си. Той е бил такъв и в отношенията с клиентите си, държейки ги в икономическа зависимост и често издевателстващ над изпадналите в невъзможност да изплатят дълга си. През средните векове лихварите са били особена прослойка в обществото, с която са се съобразявали и бедни и богати. Цели столетия, упражняваната заложна дейност, се е приемала като независима частна работа на собственика, без да е обект на строго контролиране и регулиране от страна на държавата. Това е давало възможност да се получава и упражнява икономическа власт над бедните и зависимите, с която често се е злоупотребявало. Източник на тази власт е била собствеността на богатия, която е в основата на икономическата диференциация на всяко общество. Без да е било значим фактор в стопанското развитие, залагането е засягало отношенията на имащите и нямащите и като такова е играело определена роля в икономическото мислене и поведение не само на отделни лица, а и на цели слоеве от населението.

Изпълняваните функции на заложната къща от забогатели хора до и през средните векове са се отразявали върху икономическото разслояване в обществото. Чрез раздаваните заеми и получаваните лихви, а така също и с останалите не откупени залози, се е увеличавало богатството на едни за сметка на обедняването на десетократно повече други. В този смисъл се е спомагало за концентрацията на капиталите която заедно със своите негативни социални измерения има определена роля за развитието на производителните сили, а от там и за обществения напредък. Не е било нужно да се разполага със специално помещение, за да се упражнява тази дейност. Независимо от това са се спазвали определени правила и изисквания, налагани изключително строго от кредиторите, което е далечен предтеча на функционалната определеност на днешната заложната къща - като изградена организация, принципи и статут. Заложната къща в своята икономическата същност непрекъснато се е вписвала в икономическата структура на обществото като неин атрибут. Макар и малка по своите икономически и други параметри, тази организационна форма на заложната търговия е показала изключителна устойчивост в условията на различни обществено-икономически системи.

Колебанията в активността на нейната социално-икономическа роля са били свързани със стопански оживления или упадък, териториални разширения на националните пазари или регионална затвореност, опустошителни войни или военни победи. Относителната самостоятелност на заложвната къща е позволявала да устоява и успешно да приема настъпващите промени без да се изменя първата й и основна нейна функция като икономическа единица - предлагане на пари в брой срещу залог на вещи.  При управлението на този бизнес не се е чувствала потребност от установяване на професионални, функционални, лични или други връзки между отделните собственици. Заложните къщи са били сравнително изолирани звена в полето на специфични икономически интереси, потребности и отношения. Принципът на организиране и функциониране е останал един и същ до наши дни. Вкорененият консерватизъм в управлението на заложните къщи, а и липсата на очертана необходимост от гъвкавост в дейността, са правели трудни или ненужни възможните усъвършенствувания и реакции към външни промени.

Всичко това е предопределяло не само самостоятелното и независимо, а и бавното развитие на заложните къщи, чието управление през различните епохи се е осъществявало с примитивни средства и консервативни методи, съответстващи на вегетацията в общественото развитие. Липсата на предпоставки, условия и необходимост от създаване на обединителни съюзи, чрез които да се отстояват и защитават общи позиции и интереси, вероятно е основна причина за запазване на нейните характеристики през вековете. С развитието на финансовите отношения в обществото се е разширявало полето за упражняване на финансова дейност. Появяват се нови, специализирани финансови организации - банките, които експанзиостично завземат разкриващите се нови кредитни територии. Заложните къщи запазват своето традиционно място и днес е естествено да развиват своята дейност в областта на микрокредитирането.

Внимателното изследване на сегмента на финансово-потребителските услуги, предоставяни от заложните къщи, е твърде важно за правилното възприемане и осъзнаване на заложния бизнес като една икономическа необходимост, изискваща не само обществено признаване, но и правно регулиране. Неотложното регламентиране на дейността на заложните къщи у нас, защитено от възможен необуздан административен порив, е първата стъпка към изграждане на адекватна система за микрокредитиране. С приемането на подходяща законова уредба, изчистена от субективни основания ще се ограничи дейността на нелегалните частни лихвари и ще се създадат нормативни условия финансовите институции в заложния бизнес да предлагат по-качествени финансови услуги, да играят по-динамична роля и да се утвърдят като необходими и полезни звена в кредитната структура на страната.

Днес се предприемат целенасочени научни изследвания - изясняват се особеностите им като предприятия за финансово-битово обслужване, анализират се съвременните методи за тяхната организация, изясняват се необходимите условия и се разработват подходи за научно обосновано управление на икономическата им дейност, изучава се практиката по приложение на икономико-математическите методи, решават се задачи за оптимизация на основните параметри в работата им, оценява се ефективността при откриване на нови заложни къщи. Приема се, че обектът на изследване е сложна финансово-икономическа и социална система, оправдаваща интереса и усилията на специалистите.

Всичко това заедно с наблюдаваните промени в световната практика - изграждане на вериги от съвременни заложни къщи с нов стил на управление, доказва необходимостта от създаване на нова представа за същността и характера на тази финансова институция в наши дни. Съвременните заложни къщи, изграждани навсякъде по света с нов имидж, принципи и морал, са по-скоро утвърждаваща се икономическа необходимост, отколкото предизвикателство за обществото, останало от миналото.