„Петролен социализъм", това е терминът, който венецуелският президент Уго Чавес използва наскоро, за да опише продукта, към който се стреми, използвайки странна смесица от военен популизъм и нео-Марксистка планова икономическа система. Според президента, най-важното сега е да се повиши стандарта на най-бедната и необразована прослойка на обществото.

Чавес продължава да изтъква колко е лошо човек да е богат в речите си пред масите, като доказва думите си с честите вмешателства в работите на така наречените олигарси. Странно обаче, защо улиците на столицата Каракас продължават да са задръстени с чисто нови 4х4 джипове, като капиталистическите Hummer автомобили са любими на „бъдещите социалисти". В последно време е станало невъзможно да си намериш свободна маса за сядане вечер в ресторантите, а търговците на произведения на изкуството и скъп алкохол правят невероятни печалби.

Изглежда в сърцето на Южна Америка се създава нова и по-силна прослойка на олигарси и всичко това на гърба на „Боливарската революция", наречена така в чест на националния герой на Венецуела Симон Боливар.

Просперитетът на богатите венецуелци се дължи изцяло на петрола и рекордната му изкупна цена в момента. От 1999 г. до сега, печалбите от износ на суровина са се увеличили 8 пъти, а икономиката на страната отбелязва прираст от над 10% годишно. Все пак не всичко е толкова розово, тъй като инфлацията в сраната не може да бъде свалена под 20%, а официалният курс на венецуелския боливар (2 150 боливара за $1) е два пъти по-нисък от стойността му на черния пазар.  

Умните инвеститори търсят начини да закупят евтино долари и връзки в правителствените служби, за да организират вноса на страната и да печелят обществени поръчки, като всичко това зависи от одобрението на управляващата върхушка. В контраст, индустриалните работници и земеделските производители за изправени пред строг ценови контрол налаган от държавата. В резултат на това се създаде една прослойка в обществото, която започна да се нарича „Боли-буржоазия" или „Болигарси" (от националната валута „боливар" и терминът олигарх).

Благодарение на икономическия ръст и социалните програми, правителството твърди, че в момента едва 30% от семействата в страната живеят под прага на бедността. През 2003 г., техният процент е бил малко над 55%. Според последните данни на централната банка обаче, неравенството в това уж социално общество е нараснало значително като „Джини коефициентът", който отразява статистически неравенството при различните социални маси е нараснал от 0.44 през 2000 г. до 0.48 през 2005 г.  Това е с 2 пункта повече от коефициентът на неравенство в стожера на капитализма САЩ.

Чавес твърди, че търси нов по-социален ред в икономиката на страната в допълнение с бърз растеж. Фермерите и производителите обаче са недоволни от евтиния внос, който подбива цената на продукцията им. Родното млечно производство често липсва в магазините, за разлика от холандското сирене Гуда и швейцарският Ементал, които са често срещана гледка в хладилната витрина до ирландското краве масло. Замразените пилета в най-голямата държавна верига магазини Mercal са внос от Бразилия, а доставчиците, които снабдяват обществените магазини забогатяха буквално за една нощ.

Официалните власти твърдят, че две-трети от бедните венецуелци са се облагодетелствали от социалната политика на правителството. Освен внос на хранителни стоки, новите олигарси печелят поръчки и за подобряване на здравеопазването и образованието. Около 2 млн. души в момента получават държавна помощ, но след рязкото покачване на минималното заплащане в страната и високата инфлация, тези пари бързо загубиха своята стойност.

Любимците на властта (бизнесмените-социалисти), които са успели да получат благословията на върхушката, загърбиха бързо бедния си начин на живот. Световната банка наскоро определи социалната Венецуела за втората страна в Южна Америка след Хаити, където корупцията е най-разпространена. Всеобщо известен факт е, че нормалното нерегламентирано възнаграждение на държавен служител във Венецуела е около 10% от сделката, но някои стават алчни и процентът бързо се качва до 20%.

Откакто бе преизбран през декември, Уго Чавес не веднъж се обявяваше за поставяне на таван на заплати в страната и нареди на най-богатите държавни служители да дарят голяма част от собствеността си за благотворителност. Както можеше да се очаква, резултатът беше незадоволителен. Ако Чавес наистина иска да гради социализъм във Венецуела, то той допусна огромна грешка като позволи създаването на Болигарсите, които за нищо на света няма да се разделят с натрупаното си състояние.