Представете си, че шофирате автомобил със затъмнено предно стъкло и развален волан. Сега си представете, че колата която управлявате е $13-трилионната американска икономика. Тези насоки се надяваме да ви дадат по-ясна представа какво е да бъдеш на поста шеф на Федералния резерв, с една дума-страшно.

Бернанке заедно с другите членове на монетарната комисия към ФЕД зарадваха изключително много Wall Street на 21 март, когато гласувах за запазване на лихвеното ниво на 5.25%, но изказванията им бяха по-меки по отношение на инфлационните рискове. Изпускането на думите „допълнително покачване на лихвите", дойде като силен сигнал за евентуално скорошно понижение на федералната фондова лихва.

Докато капиталовите пазари празнуваха „добрата новина" снощи, за ФЕД не беше никак лесно да обяви по-мекия си тон по отношение на инфлацията. При сегашните условия, най-нормално изглеждаше ФЕД да вдигне още лихвеното ниво. В момента инфлацията е 2.2%, което е доста над обявеното за нормално от Бернанке ниво между 1% и 2%. Като не покачи лихвеното ниво, за да продължи борбата с инфлацията, ФЕД рискува да изгуби репутацията си на твърд противник на инфлационните рискове.

Ако пазарите започнат да очакват по-висока инфлация, цените постепенно ще тръгнат нагоре, а стабилността на икономиката ще бъде поставена на карта. Така че Бернанке и компания поемат огромен риск, като запазват лихвеното ниво без промяна на сегашния етап при все още нестихваща инфлация. Защо обаче рискуват толкова много? Може би, защото разбират, че ако покачат лихвата сега биха довели до още по-сериозен проблем, а именно да изпратят икономиката директно в рецесия, заради прекомерно високата цена по кредитите.

Именно за това монетарната комисия се изказа така балансирано на последното си заседание. Думите: „последните данни за инфлацията са успокояващи", оставиха вратичка за банкерите, ако се наложи все пак да се вдигне лихвата още веднъж. В момента най-големият страх за Бернанке е да не се изпълни плана за успокояване на инфлацията чрез забавено икономическо развитие. Все пак, за да не изглежда, че е загрижен само за инфлацията и дори би рискувал да вкара икономиката в рецесия, Бернанке заяви, че ще следи както инфлационните рискове така и развитието на националната икономика, преди да вземе решение за лихвеното ниво.

Все пак Бернанке ще има нужда от малко повече време, за да изпълни заложената процедура по ограничаване на инфлацията. Американската икономика всъщност наистина е като кола със затъмнено предно стъкло (не се вижда много напред) и с развален волан (иска време да завие в желаната посока). Инфлацията в частност е със закъснителна реакция. Това означава, че е нужно време от последното затягане на лихвеното ниво до първо съществено понижение на инфлацията. Именно по тази причина ФЕД трябва да внимава да не „презатегне" лихвената политика и така да съсипе икономиката като цяло.

Последната американска рецесия ни показа, колко дълго понякога трябва да се чака, за да се забележи спад на инфлацията. В края на 90-те години, ФЕД покачи лихвата с почти 2 процентни пункта, за да се справи с инфлационните рискове. Естествено първата жертва на вдигането на лихвата беше икономическото развитие на страната. Така и стана. През март 2001 г. САЩ влезе в икономическа рецесия. Дори и тогава обаче, инфлацията продължи упорито да седи във високите нива.

Инфлационното ниво не слезе под 2% до януари 2003 г., като до този момент ФЕД вече беше свалил лихвата с повече от 5 процентни пункта. В случая поуката е, че ако ФЕД беше изчакал с намаляването на лихвеното ниво до момента, в който се забележи спад в инфлационния натиск, рецесията щеше да бъде много по-дълга и дълбока.

Бернанке за момента успява да гарантира ценова стабилност с малко по-висока инфлация, но според анализатори и икономисти, по-добре е да не се покачва лихвата повече, тъй като лесно може да се вкара икономиката в рецесияна този етап. Впрочем, бившият шеф на ФЕД Грийнспан вече започна да предупреждава за такова развитие на нещата, времето ще покаже дали финансовият гуру отново ще се окаже прав.