Два сектора от земеделието ни - зеленчукопроизводството и животновъдството са изостанали изключително много и за възстановяването им ще бъдат нужни поне 10-15 години и то с активното подпомагане на бюджета и на еврофондовете, пише в коментар си farmer.bg.

Това е един от изводите в публикувания последен тримесечен доклад на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) за състоянието на икономиката. Според председателя му Георги Прохаски все пак през 2011 г. са направени първите малки стъпки за тези два сектора.

Кризата е свила аграрното производство с 11%

и скорошно възстановяване не се очаква, се казва в доклада. През 2011 г. спадът в аграрния сектор ще е с 15% спрямо 2010 г., въпреки че в номинално изражение селскостопанската продукция през 2011 г. е повече, а износът - по-голям. Цените на земеделската продукция през 2011 г. обаче са по-ниски.
Спадът в селското стопанство е заради занемаряването на всички сектори, освен зърнопроизводството, смятат икономистите.Те посочват, че почти

половината от продукцията в отрасъла се пада на зърнените и маслодайните култури

а засетите с тях площи са близо 60 на сто от общата обработвана земя.
Производителите в тези подсектори са предимно крупни предприемачи, получаващи значителна част от предоставяните субсидии, но и с визия за развитието на отрасъла. Едно от основните им искания беше за формулиране на дългосрочна държавна политика в областта на земеделието, за да е ясно с помощта на какви мерки и стимули ще се поддържа балансът между отделните подсектори, констатират от центъра.

И допълват, че за да се развива успешно, всеки бизнес, в това число и зърнопроизводството, има нужда от стабилност и предсказуемост, както и от ясна национална политика. Ако това не стане,

Земеделието ще продължи да се развива хаотично

със силно скъсен хоризонт за бизнес планиране, с периодично проявяващи се дисбаланси и с търкания между представителите на отделните подсектори.
За авторите на икономическия доклад важна е темата за пазара на земеделските земи. Според тях в годините на криза и намаляване стойността на много активи, тя се е превърнала в атрактивна инвестиция.
Но вече основен двигател са самите земеделски производители - собственици и арендатори, които искат да разширят обработваемите си площи заради стабилно растящите цени и повишаващите се доходи в земеделието.

Добра новина от доклада е , че се наблюдава навлизане на финансови институции на пазара. Първото специализирано лизингово дружество за земеделска земя "Земи България лизинг" е получило лиценз от БНБ и се очаква да започне да функционира след средата на 2012 година.

Появиха се и големи чуждестранни играчи

като китайска държавна компания, която арендува 20 хил. дка и е с намерение да ги разшири до 100 хил. дка.
Икономистите очакват 2012 г. да се характеризира с нарастваща концентрация на обработваната земя и повишаване на добавената стойност в сектора. А ръстът на цените в дългосрочен план да остане около 10 на сто годишно.

България пред избор

През 2012 г. трябва да бъде приет окончателният вариант на подготвяната реформа в Общата селскостопанска политика на ЕС.

Каква ще е философията на подпомагане в ЕС?

Действащите сега плащания за единица площ ще бъдат заменени от системата на т.нар. "права на ползване".

Едно право ще се равнява на финансовата помощ, която би получил земеделският производител за 10 дка обработваема земя.

Само че, ако директните плащания са неделими от земята, то правата за подпомагане ще се дават на фермерите, регистрирани към края на 2011 г. и ще могат да се продават или отдават под наем.

Правото за подпомагане ще може да бъде активирано само при наличието на обработваема земя за него, а всички права ще се декларират и вписват в регистър.
Ще има клауза, че ако един фермер 2 години не активира правото си на подпомагане, той ще го изгуби - то влиза в национален резерв, който ще бъде създаден с до 3 на сто от директните плащания за страната. С тези средства ще се подпомагат млади фермери и стопаните в необлагодетелствани райони.

На този етап не е ясна позицията на страната ни

по предлагания вариант за реформа и има ли готовност администрацията да се справи с новите предизвикателства, смятат авторите.

Те констатират, че въпреки демонстрираните усилия за по-бързо усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони, 2 години преди края на програмния период - 2013 г., са усвоени едва 25 на сто и са договорени само половината от парите.

За да не се изгубят около 200 млн. евро в резултат на слабото усвояване, правителството реши да създаде гаранционен фонд с цел подпомагане на фирмите, кандидатстващи по програмата и имащи нужда от съфинасиране.

Заделените от бюджета 335 млн. лв. ще бъдат предоставени на Българската банка за развитие за ползване от фонд "Земеделие" за финансиране на гаранционни схеми. Очаква се впоследствие тези бюджетни средства да бъдат възстановени от Брюксел в рамките на Програмата за развитие на селските райони.