„Жилищните заеми отново започнаха да стават атрактивни”, „1600 горят за кредит на месец”, „В деня Х за цената на газа - нагласи за по-малък скок”, „Наши военни технологии хит в НАТО”

„Жилищните заеми отново започнаха да стават атрактивни", съобщава от първата си страница „Сега"
Покупката на жилище с кредит е на път отново да стане атрактивна. През май за пръв път от около година и половина насам банките са свалили лихвите по ипотечните заеми в левове и евро по-чувствително - с около 0.50%, отчита статистиката на БНБ. Брокери на ипотеки също твърдят, че дъното на този пазар е достигнат през м.г. и тази година ще има ръст на обемите от поне 10-15%.

Лихвите по новоотпуснатите заеми за жилище през миналия месец са паднали с 0.61% до 8.55% в левове и с 0.19% до 8.29% в евро в сравнение с април. От данните се вижда ясно, че пазарът на тези продукти в левове е много по-благоприятен за клиента сега в сравнение със ситуацията преди година. Тогава потребителят, който искаше ипотечен заем в левове, трябваше да се съгласи на лихва, по-висока с 1.50-2.00%.

"Действително при жилищните заеми през последните месеци има намаление на лихвите с 0.50-1%. При останалите - потребителски и фирмени, по-скоро има застой", коментира пред "Сега" шефът на консултантската компания "КредитЦентър" Тихомир Тошев. Той смята, че дъното на този пазар вече е достигнато, и тази година тенденцията ще е позитивна и дори ще има ръст на ипотечното кредитиране от 10-15%.
Още от статията на „Сега"

„1600 горят за кредит на месец", информира от първата си страница „Стандарт"
Лавина от дела срещу длъжници и техните поръчители задръсти съдилищата в кризата. Всеки месец пред Темида се изправят по 1600 души, които не могат да плащат банковите си кредити, установи проверка на "Стандарт".

По 80 изпълнителни дела за отнемане на имуществото се завеждат всеки ден срещу хора, взели потребителски заем, съобщиха магистрати. В по-голямата част от случаите процесите са срещу поръчителите, станали гаранти за отпускането на парите. Причината е, че длъжниците не само не могат да плащат, но и нямат нищо на свое име, с което да погасят кредитите.

Масово в съда застават хора, които имат от 500 до 5000 лв. борч, по-редки са случаите със закъснелите за изплащане на потребителски заеми до 20 000 лв.
Още по темата от „Стандарт"

„В деня Х за цената на газа - нагласи за по-малък скок", обобщава „Дневник"
Исканото от "Булгаргаз" рекордно поскъпване с 30% на природния газ от 1 юли е резултат от изкуственото задържане на цената през април, смятат представители на бизнес организации, които "Дневник" потърси за мнение преди утрешното закрито заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). От него се очаква и решение цената на тока да нарасне с до 2%, а на парното - средно с 15%.

Бизнесът определя поскъпването на газа като неизбежно, но смята, че може да бъде по-малко. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев предстоящият скок е следствие от  решението на кабинета през април цената на синьото гориво се увеличи само с 5.88%, въпреки че ДКЕВР определи  да е с 10.88% при поискани от "Булгаргаз" 24%.

Шефът на БСК е оптимист, че поскъпването ще е значително по-малко от 30%. "При всички случаи то ще натовари взривно икономиката, но следващо задържане ще доведе до драматични последици през зимния сезон", беше коментарът му.

И министърът на икономиката Трайчо Трайков прогнозира пред Би Ти Ви в неделя, че "държавният регулатор сигурно ще намери резерви увеличението да е с по-малко". Миналата седмица той твърдо отхвърли възможността да използва законовата възможност лично да намали с 5% определената от регулатора цена, както направи през април.

"Причината за всички увеличения е анексът към договора за доставка на газ с "Газпром", подписан от министъра на енергетиката в кабинета "Станишев" Румен Овчаров. Ако не беше той, до 2011 г. България можеше да получава една трета от доставките на цена една четвърт от сегашната", посочи министърът.
Още от статията на „Дневник"

„Наши военни технологии хит в НАТО", информира от първата си страница „Монитор"
Сензационен интерес са предизвикали сред европейските и американците ни съюзници в НАТО наши военни изобретения, които са били показани на последното и най-голямо по посещаемост изложение за отбранителна техника, което се е провело преди броени дни в Националния изложбен център в Париж. Това научи „Монитор" от ръководителя на Института по металознание към БАН проф. Стефан Воденичаров и шефа на партниращата си именно с американски дружества фирма за военна електроника и комуникация „Черно море" инж. Петър Милков. Двамата са съпредседатели на сдружението „Българска отбранителна индустрия", в което влизат и най-големите дружества от бранша, като „Арсенал", „Кинтекс" и „Оптиелектрон".

Сред хитовите разработки, които привлекли вниманието на американци, европейци, а също и на азиатци и дори африканци, е свръхмодерна броня, с която се облицоват хеликоптерите, за да бъдат предпазени от евентуални попадения, каквито често им причиняват страховитите за тях ерпегета. Вместо от метал, щитът е изработен от керамика, което го прави значително по-лек, но същевременно и много устойчив на взривове, обясниха специалисти от института към БАН, където е създаден специален център за разработване на антитерористични интелигентни системи. Качествата на бронята вече са били изпитани на полигона „Змейово".

Експертите от антитерористичното звено в института са разработили не само технология, с която да усъвършенстват защитата на въздушната военна техника, но и т.нар. „хеликоптерна мина", която се задейства от система за прихващане и унищожаване на вертолети. Тя е съставена от специален акустичен сензор, улавящ вражеския вертолет на периметър до 150 метра, който задейства на допирен принцип втори сензор, а той от своя страна изстрелва огневите снаряди с метални частици, нанасящи жестоко поражение от около 4-5 осколки на кв. метър на вражеския вертолет. Вероятността за точно попадение, която дава една от най-хитовите модерни български разработки, е над 60%.

Интерес в Париж са предизвикали и нашите комплексни системи за отбрана, които освен, че идентифицират вражеските сили, могат и да ги неутрализират. На този принцип например е създадена охранителна система за пристанища, която улавя неканените гости чрез радари, сонари или пък радиоакустични сензори и автоматично активира супермощни подводни снаряди, които могат да направят на пух и прах цял кораб.
Още от статията на „Монитор"

CRISA е заглавието от поредицата „Сегашна стойност" на д-р ик. Емил Хърсев в „Сега"
Икономическата география е сериозна наука, която малцина познават, най-малко пресата. Вместо безспорните факти, изучавани от тази наука, медиите най-често ни поднасят криви фабрикации на пропаганда, което бих назовал политикономическа география.

Тя се произвежда от две групи фабриканти - политиците и т.нар. "анализатори", служители на глобални финансови институции, които по занятие бълват тонове литература дневно, за да информират клиентелата на финансовата индустрия, главно "портфейлните инвеститори" (пасивни купувачи на книжа и всевъзможни дериватни финансови продукти). Важна е ролята на "мозъчните центрове", които събират двете групи производители на идеи за икономиката, политиката и света въобще. Готовата продукция се пласира чрез всички медии, издателствата и чрез информационните канали на финансовата индустрия. Забулени зад великата идея за свобода на словото, те ни пробутват генетично модифицирани представи, трайно изкривяващи (в подходяща посока, разбира се) възгледите на масовия консуматор. Оттам се изкривяват и решенията, които този консуматор взема вече като спестител на пари и съответно инвеститор - купувач на финансови продукти. Днес политикономическата география играе ролята на виртуален пастир, който чрез подходяща ментална сугестия насочва стадата полуинтелигентни консуматори в правилната посока за желано движение на финансовите потоци. Проблемът щеше да е на самите сугестирани, ако не беше опасността от трайно увреждане на общественото съзнание в резултат от обилната консумация на генетично модифицирани идеи и представи. Не е шега: тези представи влияят не само върху решенията на инвеститорите, но и върху избора на гласоподавателите, политиката на партии, правителства и управляваните от тях държави. Те създават виртуална реалност, сериозно фалшифицираща действителността.

Фалшивите представи подменят ориентацията ни за голямо и малко в икономиката, че дори и за картата и посоките на света. Ето един пример: политикономическата география ни натрапва представата, че България е малка, бедна европейска страна. Истината е, че България е средна по-големина - и по територия, и по брой на населението, с икономически потенциал, съизмерим с Австрия и Швейцария. За политикономическата география Финландия е "западна страна", а България, та дори Полша и Чехия - източни. Вижте какво казва глобусът по въпроса. Много модерни напоследък са няколко грубо скалъпени класификации, представяни с полушеговити акроними, например PIGS (буквално "прасета", всъщност Португалия, Италия, Гърция, Испания) и BRIC (звучи като "тухла", обидно - и английският има идиом "тъп като тухла": tick as a brick; включва Бразилия, Русия, Индия и Китай). Тук чрез откровено пейоративните съкращения се подменя реалността за икономическото състояние и потенциал на страните. Всъщност са групирани страни, които имат повече различия, отколкото еднаквости в икономическото състояние, потенциал и перспективи.
Още от статията на „Сега"

„GSM тарифите с 15% надолу от юли", съобщава „Монитор"
Мобилните  оператори у нас  трябва да свалят цените на телефонните разговори. Таксите за терминиране ще паднат с 30%, което значи, че може да се очаква поевтиняване с 10-15%, изчислиха от „Активни потребители".

Решението е наложено от Европейската комисия и от българската Комисия за регулиране на съобщенията. То трябва да влезе в сила в началото на идния месец, въпреки че операторите все още обжалват в съда.

Неотдавна излезе проучване на Еврокомисията, което показа, че цените на разговорите между абонатите на един оператор в България са сред най-ниските за ЕС. В същото време обаче у нас цените за свързване с потребител на друг телеком са сред най-високите. Например средната такса в Кипър е около 2 евроцента на минута, а у нас тя е 12 цента.
Още от статията на „Монитор"

„Започва да работи първият завод за рециклиране на електроуреди", съобщава „Дневник"
Компанията за събиране и оползотворяване на метали, хартия и пластмаса "Надин" ЕАД ще открие днес официално първия в страната завод за рециклиране на стари електроуреди. Той се намира в столичния район Нови Искър и според компанията капацитетът му е достатъчен, за да преработва изхвърляната техника от цялата страна, а и от съседни държави. По време на откриването от компанията ще обявят официално сумата, която са инвестирали в инсталацията.

Досега в завода се е извършвала само ръчна обработка на старите уреди. Те са  разглобявани на части, които от днес на практика ще започнат да се рециклират от машините.

В завода ще се рециклират големи и малки домакински уреди, има съоръжения за преработка на кинескопи, система за демонтаж на малки електронни отпадъци, машина за рязане на флуоресцентни лампи, съоръжение за извличане на живак. Преработват се хладилници, перални, миялни машини, фурни, малки електроуреди, компютри, принтери и телефони, телевизори, електрически инструменти, играчки, медицински апарати.

Според описанието на сайта на "Надин" старите уреди първо се сортират, а след това натрошават и от частиците се изваждат годните за повторна употреба материали като кабели, а останалите се рециклират.  Един от крайните продукти след обработката са частици алуминий. От кинескопите пък се извлича луминофорният прах, който може да се използва в боите за пътна маркировка. Инсталациите са проектирани и изградени от германската компания "Аделман" (Adelmann GmbH).

За събирането на старите уреди "Надин" има договор с най-голямата организация за оползотворяване "Екобултех", в която членуват производителите на техника. Освен с рециклиране на отпадъци "Надин" се занимава и със събиране, съхранение и търговия на скрап от цветни и черни метали.
Още от статията на „Дневник"

„Солена глоба ще плаща кмет, който замени държавен имот", предупреждава „Сега"
Солени глоби ще плащат кметовете, ако продадат, заменят или дарят безвъзмездно прехвърлените им от държавата имоти. Санкциите варират от 30 хил. лв. до 50 хил. лв. и са заложени в проекта за промени на Закона за държавната собственост, внесен за обсъждане в парламента. В досегашния закон не се предвиждаха изобщо глоби за такова действие.

Имотите частна държавна собственост могат да се прехвърлят на общините за "задоволяване на обществени потребности от местно значение", се посочва в поправките. Десет години след получаването им общините няма да могат да ги продават, заменят, даряват или да дават право за строеж. Ако разпоредбата се наруши, сделката ще бъде обявена за нищожна. Увеличават се и глобите за тези, които са използвали държавен имот, но след издаване на решение за освобождаването му не са го напуснали. Новите санкции ще варират от 5000 до 10 000 лв. вместо сегашните 500 и 1500 лв.

Солените глоби за замените се оказват в разрез с поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са на път да възродят порочните сделки със земи. Както "Сега" вече писа, депутатът от ГЕРБ Любен Татарски предложи, а аграрната комисия в парламента прие на първо четене, възможността инвеститори да си избират държавни или общински терени и да получават предварително съгласие от министъра на земеделието или от съответния кмет, че могат да променят статута им, т.е. да ги превърнат в строителни площадки. След като инвеститорът за своя сметка промени статута на земята, общината или държавата могат да му я "продадат, заменят или да учредят ограничени вещни права", гласи поправката.
Още от статията на „Сега"

„Скъпият газ убива износа", обобщава „Стандарт"
Скокът на природния газ може да стопи предимството за износ на наши стоки, което им дава евтиното евро. С колко точно ще поскъпне горивото от 1 юли, се решава днес. "Булгаргаз" настоява поскъпването да е с близо 30%. Чака ни пълна катастрофа, каза изпълнителният директор на "Агрополихим" Христо Петров. Торовите заводи ще пострадат най-тежко от поскъпването, тъй като природният газ е 70 на сто от себестойността на продукцията им. Вдигне ли се цената, "Агрополихим" ще спре износа навън, категоричен е Петров. Международните цени на един тон амониева киселина сега са 145-160 долара. При висока цена на газа у нас продукцията на "Агрополихим" също ще поскъпне и няма да може да се пласира навън.

Заради очаквания скок на газа стъкларското предприятие "Инхом" в Белослав спря работа още в началото на юни. Когато се появиха първите индикации, предпочетохме да спрем производството, защото е убийствено за нас. Цената на природния газ формира 50% от себестойността на готовата продукция, обясни шефът на фирмата Данко Калчев. Допълнително се очаква 10% скок на цените и на основните суровини сода и пясък. Предприятието е пуснало 30 човека на борсата. Вдигането на цената се отразява по цялата верига. "Инхом" участва в кооперирани доставки за веригите МЕТРО и "Практикер", като цените са договорени до края на годината.
Още от статията на „Стандарт"

„Умерен оптимист съм за преговорите с „Газпром", казва в интервю за Монитор" Димитър Гогов, изпълнителен директор на „Булгаргаз"
Г-н Гогов, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) твърди, че все пак има резерви за поскъпване на природния газ с по-малко от 29,6%. Къде са тези резерви?
- В заявлението, което „Булгаргаз" подаде като данни към комисията, сме потърсили всички възможни резерви. Включително сами сме преоценили заявката на потребителите, свеждайки я от 447 млн. куб. м. за третото тримесечие на 405 млн. куб. м. Повече от това няма накъде. Освен това, много ясно сме разграничили всяко от перата, което води до промяна на цената. Първо, това е среднопретеглената цена, която се получава на българската граница. Второто е законоустановената надценка за „Булгаргаз" от 2% и третото - недовзетият доказан приход за първото тримесечие в размер на малко над 28 млн. лв. В доклада на работната група на ДКЕВР, всичко това е отчетено, включително има изречение, което казва, че комисията не е разглеждала въпросния недовзет приход. От него обаче няма къде да избягаме. Той неминуемо ще дойде в някой следващ регулаторен период, ако спазваме наредбата и законите.

Кога най-късно „Булгаргаз" трябва да получи недовзетия приход?
- В наредбата е регламентирано това да се случи в едно от следващите две тримесечия. Това означава, че недовзетият приход за първото тримесечие трябва да се получи най-късно в трето тримесечие, а за второто - в четвъртото тримесечие. Така че, това са обективните показатели и това е цената на природния газ, която пазарът диктува.

Преди дни председателят на енергийния регулатор спомена, че една от резервите, която той вижда за по-малък скок на цената, е използването на газ от хранилището в Чирен. Дори спомена количества - около 10% от потреблението за третото тримесечие.
- Никога в историята не се е добивал газ през лятото. Може би ще направим втори прецедент, подобен на това да нагнетяваме газ през зимата, както беше през зимата на 2009 г., откъдето тръгна една лавина от загуби за „Булгаргаз". Тогава, след решаване на спора между Украйна и Русия, веднага беше отворено хранилището в Чирен и започна нагнетяване на газ. Това стана въпреки отказа ни и без абсолютно никаква заявка от „Булгаргаз", при най-високата цена на газа.

Колко според вас ще поскъпне природният газ през четвъртото тримесечие?
- Не мога да кажа, не защото не искам, а защото е прекалено рано. Не е изтекъл дори месец юни. Нека да мине месецът, за да знаем колко реално е недовзетият приход, какъв е ефектът от действията ни в полза на обществото, вменени ни със заповедта на министър Трайчо Трайков. Тогава ще мога да изчисля. Ако параметрите се запазят такива, каквито са, тоест курс на долара около 1,58 - 1,60 лв., и цените на алтернативните горива се задържат на сегашните си нива, изменението на цената ще се обуславя само от количествата през четвъртото тримесечие. Те ще са малко по-големи, защото идва зима. Но не би трябвало увеличението да е много съществено, ако не се взема предвид недовзетият приход.

Какво имате предвид под не много съществено?
От порядъка на между 1 и 5%.

Казахте, че юлските доставки на газ са обезпечени финансово. Какво става след това?
- Като казвам, че юли е обезпечен, имам предвид, че сме купили необходимото количество долари, за да платим авансово заявените от потребителите количества за този месец. Макар че ясно съзнаваме, че тези количества едва ли ще бъдат изпълнени на 100%. В същото време клаузите на нашите договори с „Газпром" са такива, че ние не можем да променим тази заявка и сме длъжни да я платим. Плащането є означава, че „Булгаргаз" практически ще остане на санитарен минимум с паричния поток.

Грубо казано, в момента имаме 67 - 68 млн. лв. Като извадим от тях $30 млн. (около 45 млн. лв.) за газовите доставки, това означава, че след 25 юли, ще разполагаме с 23 - 25 млн. лв. Това за „Булгаргаз" е критичен минимум, при положение, че само за едно тримесечие необходимите средства за плащане на природния газ са $200 млн.

Тоест слабата консумация предполага, че клиентите сами си правят сметката и не изплащат пълния размер на заявеното от тях количество, защото им е ясно, че няма да го потребят.
Още от интервюто на „Монитор"

„Вижда се краят на гаражните салами", казва в интервю за „Стандарт" земеделският министър Мирослав Найденов
Министър Найденов, вече имаме стандарт за производство на  истинско кисело мляко, сирене и кашкавал. Ще има ли такива правила и за  останалите храни?
- Уточнихме се с ръководството на Българската асоциация по  хранителна и питейна индустрия (БАХПИ), че стандарти ще има за всичко - за  хлебни продукти, за сладки. Някои от Българските държавни стандарти ще трябва да  бъдат актуализирани. Например БДС за киселото мляко. Според него продуктът  трябва да се слага задължително в стъклен буркан, но знаете, че повечето  производители ползват пластмасови опаковки. БДС ще се преразгледа и актуализира.  Експертите на БАХПИ заедно с нашите специалисти вече започват работа в тази  посока. Няма да се променят съотношенията на продуктите - например съотношението  на лактобоцилус булгарикус и останалите видове бактерии в киселото мляко ще се  запазят като в стария БДС. Може да се направи стандарт и за плодово кисело  мляко, който навремето не е съществувал. Работим по въпроса със съдържанието на  соя в месните продукти. Знаете, че масово се използват добавки и така наречените  Е-та. Така че първо трябва да разбулим мистерията с Е-та. Защото хората гледат -  един етикет и десет Е-та. Трябва да им обясним какво се крие зад всяко едно от  тях.

Какво показа проверката за съдържанието на растителни мазнини  в сиренето, която лично разпоредихте?
- Все още очакваме резултатите. Но проверката показа, че се  спазва изискването продуктите, в които има растителни мазнини, да не се казват  сирене, кашкавал или кисело мляко. Макар че някои се оказаха доста  изобретателни. Например вместо "сирене", пишат само "бяло саламурено", но  наистина никъде не пише "сирене", "мляко" и няма нарисувана крава. Надявам се с  цялата тази акция да научим българина да чете етикетите. Защото научи ли се да  чете, всичко ще бъде наред. Вече има решение и на Европарламента за новите  изисквания за етикетите. На тях задължително трябва да се посочват хранителните  стойности и препоръчителните дневни дажби. Промениха се и изискванията за  произход на месото. Има и още един проблем - млечната салата не се контролира от  ветеринарната служба, а от РИОКОЗ. Затова сега тя излиза с наименованието  "млечна", а всъщност съдържа растителни мазнини. Мога да помоля здравния  министър да издаде аналогична заповед, но това е бавен процес. Подобен е  проблемът и с някои полуфабрикати, които са под контрола на бившите ХЕИ.  Решението на този проблем ще дойде със създаването на агенцията по контрол на  храните.

В момента продукти с растителни мазнини, които влизат у нас  от ЕС, продължават да носят надписа "сирене", което е забранено за опаковки  родно производство. Не е ли вид дискриминация това към нашите  производители?
- Надписът на български език върху вносния продукт не може да  съдържа името сирене или млечен продукт. Това наименование може да се съдържа  само на съответния език на чуждестранния производител. Но може да повдигна този  въпрос на ниво Съвет на министрите по земеделие. Защо страната ни да не се  превърне в пионер в тази посока? Мисля, че няма да срещнем неразбиране от  колегите си.

Кога ще влязат в сила правилата за останалите видове  храни?
- Разпоредил съм на Националната ветеринарномедицинска служба  да издадат заповед за месните продукти, аналогична на тази за млечните. В  средата или втората половина на юли тя трябва да бъде пусната и пак ще има  едномесечен гратисен период за етикетите. Нека месопреработвателите го имат  предвид и да не се презапасяват. След като решим проблема с месните продукти, ще  направят и заповеди за останалите продукти. Надявам се всички тези неща да се  случват много по-лесно и бързо при създаването на агенцията по храните. Тя  трябва да е органът, който да дава подобни идеи чрез центъра за оценка на риска,  който ще работи към нея. Не е нужно да ми хрумва на мен. Защото, без да искам да  се изтъквам излишно, е ясно, че тези правила се въвеждат благодарение на волята  на министъра. Иначе по веригата и досега на някой някога му е хрумвало да го  направи, но на министрите не им е стискало. Вярно е, че те не са били  специалисти по безопасност на храните, но пък са били специалисти по софрата.  Защо не са се сетили? Аз реших - правя го, не се поддадох на натиск и няма да го  направя и занапред. Ще разговарям с коректните, ако трябва всеки ден, но  наистина с коректните и точни производители. Ще коментирам конкретни норми, а не  искания за удължаване на срокове. Важно е този пример да се разбере и от  животновъди, и от всички други - отсрочки няма да има. Българското земеделие и  хранителна промишленост са страдали именно от тези отсрочки. Първата грешка,  която направихме, беше, когато не затворихме навреме млечните и месните  предприятия, неотговарящи на евростандартите. Поискахме двегодишна отсрочка.  Тогава оставихме тези гаражни мандри и месарници, които бълваха продукция и ни  тровеха - ето я цената на компромиса. Ако ги бяхме спрели, сега вероятно нямаше  да го има този проблем. Имаме двегодишен период и за фермите, те са в безобразно  състояние. Не може да искат постоянно и ние да откликваме на исканията им, а те  да не правят нищо. Нека стане ясно, че това е бизнес, не е социална  дейност.

Колко ферми ще бъдат затворени в края на следващата година,  когато изтича гратисният период?
- Вече сме в средата на тази двегодишна дерогация - нищо не са  направили. Мисля в края на тази година да направя една проверка и да видим колко  от тези над 80 000 ферми са се превели в съответствие с изискванията, защото  нали говорим за контрол и качество от обора до масата. А в момента има някои,  които гледат животните в землянки. Моето мнение е, че земеделието трябва да бъде  подпомагано, защото то връща тази помощ. Но то е като дупките по улиците. Не съм  за това да попълваме дупки. По-добре да си караме и трошим колите още пет-шест  години, ако трябва, но когато направим нещо, то да е качествено. Не искам да  запълваме дупки в земеделието - искам то да бъде модерно.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Сделките с проблемни активи ще се увеличават", прогнозира в интервю за „Дневник" Малкълм Макдугал, партньор на DLA Piper в офиса в Лондон
Пазарът на дялови инвестиции в Югоизточна Европа (ЮИЕ) започва да се възстановява от стагнацията, в която беше изпаднал през миналата година, и очакванията са да се активизира през следващите месеци до края на годината. Според експерти обаче макроикономическата нестабилност в региона ще продължи да е спънка за дяловото финансиране. За тенденциите и развитието в сектора разговаряме с Малкълм Макдугал, партньор на правната организация DLA Piper в офиса в Лондон.
Какви са реалните сигнали, по които можем да определим, че пазарът на придобивания в Югоизточна Европа се е събудил?
- Достъпът до кредитиране може би е по-лесен, отколкото беше през 2009 г. Тогава беше много трудно да се получи банков кредит. От друга страна, изглежда, има компании, които вече са доста задлъжнели. Ако те имаха повече собствен капитал, то сега за тях можеше да има сключени сделки и да няма толкова голяма нужда от рефинансиране.

В същото време съотношения, при които се оценяват компаниите, вече са по-реалистични, което улеснява сделките по придобиване, било то изцяло със собствени средства или със заемни средства. Не искам да звуча твърде оптимистично. Предпазлив оптимист съм. Все още има много проблеми на макроикономическо ниво, Гърция, големите държавни дългове, което е проблем и на Великобритания.

Нашето правителство се гордее, че все още не повишава данъците. Какво бихте казали за вашето?
- Вероятно ще се наложи да ги повиши (от следващата година това ще стане - ДДС се увеличава от 17.5% на 20%, но се сваля корпоративният данък. Интервюто е правено преди промените - бел. ред.), както и да ограничи разходите, за да намали дефицита. Ще е много трудно, но хората осъзнават, че имаме огромен дефицит, който трябва да се намали.

Всичко това обаче не пречи на сделките по придобивания на фондовете за дялови инвестиции. DLA участва в две от най-големите сделки, които се осъществиха тази година във Великобритания - тези за Pets at home (най-големия онлайн магазин за домашни животни и консумативи за тях в Англия - бел. ред.)  и за Sophos (софтуерна компания, специализирана в антивирусен софтуер - бел. ред.).

Надявам се, че това са сигнали за възстановяване на пазара на сливания и поглъщания. Също така има силна връзка между рецесиите и моментите, в които се осъществяват най-добрите сделки. Като погледнем назад във времето, подобни кризи винаги са били най-добрият момент за сключване на изгодни сделки.

Ще се появили ли Източна и Югоизточна Европа отново на радарите на инвеститорите?
- Регионът е привлекателен за западноевропейските и американските инвеститори. Мисля, че това, което трябва да вземете предвид тук, е растежът на Китай и Индия - това са важни световни региони, които се конкурират за инвестиции. Там мащабите са огромни и инвеститорският интерес към тях също е голям. Ситуацията е такава, че има конкуриращи се региони в световен мащаб.

Мисля обаче, че Централна, Източна и Югоизточна Европа имат силни конкурентни предимства - квалифицирана работна ръка, ниски разходи. Това е и регион, който през последните няколко години имаше много по-висок растеж от този на Западна Европа. Затова, когато нещата се нормализират, бих очаквал този регион отново да започне да се развива по-бързо от Западна Европа и САЩ.
Още от интервюто на „Дневник"