За снежната блокада в някои части на страната, водените от нея предизвикателства за железопътната ни инфраструктура, европейските пари за ремонтирани и модерни гари, както и за стъпките в посока още по-сигурна жп инфраструктура пред News.bg говори Генералният директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура"(НКЖИ) инж. Минчо Ламбрев

Инж. Ламбрев, през последните дни станахме свидетели на усложнена метеорологична обстановка, която доведе със себе си и снежна блокада в някои части на страната. Какви предизвикателства постави тя пред поддържането на железопътната инфраструктура у нас?
Наистина метеорологичната обстановка през последните няколко дни и дори седмица ни накара за пореден път да докажем, че железничарската професия не е лесна и нашите служители винаги са по местата си. В много от отсечките, които поддържаме се наложи да има денонощно служители, за да предотвратим свлачища и свлечени скални и земни маси, за да не прекъснем влаковото движение.
На много места успяхме да се справим, но има и такива, където скалната маса ни надделя. В такава ситуация тази скална маса трябва да се извози със специализирана техника, защото само със силите на НКЖИ няма как да стане.
Най-новият ни такъв случай е по линията Храбърско - Размерна към Перник, където в събота през нощта се свлече около 100-150 тона скална маса. Тя е на много едри късове и няма как да се справим, без да вкараме механизация и то много здрава верижна механизация. Работим по въпроса, имаме и алтернативни маршрути, по които прекарваме железопътните возила. Така всички товарни влакове, които бе забранено да се движат по отсечката София - Перник през Владая, сега се движат от там в намалени обеми. По този начин захранваме „Стомана - Перник" с необходимата скрап и Голямо село с въглища за ТЕЦ „Бобов дол".
По-сложната метеорологична обстановка доведе и друго голямо предизвикателство пред НКЖИ в 16-та железопътна линия. Това е теснолинейната линия между Септември - Добринище. На много места по нея бяха паднали дървета и скална маса, но със силите на нашите служители по места успяхме да се преборим. Разбира се не и без помощта на БДЖ „Пътнически превози", които ни осигуриха локомотив за тази дейност, тъй като ние не разполагаме с такава специализирана техника в това междурелсие. Важното е, че сега вече 16-та жп линия работи.
В Смолян, Велинград положението е много тежко, но ние успяваме да предвижваме гражданите на Република България и така да имат достъп до Велинград, да си напазаруват каквото им е необходимо или да си свършат административните дейности.
Друго предизвикателство за нас беше 4-та железопътна линия в отсечката между Плачковци и Кръстец, където също е високопланински терен. Там за пореден път успяхме да се преборим със скалните маси, но от тази сутрин отново има паднала скална маса. Работи се обаче в рамките на три-четири часа да възстановим движението.
Не е лесно. Кресненското дефиле също ни създаде проблеми в отсечката между Благоевград - Кресна - Симитли. По втора жп линия между Илиянци - Курило до Мездра също имаше проблеми, но гражданите това не го разбраха, защото ние успяхме да се справим със собствени сили.

Нека да погледнем и една друга страна от работата на Национална компания „Железопътна инфраструктура". Миналата седмица бе направена първа копка на пълната модернизация на гарата в Бургас, текат и ремонти на други гари в страната като например в София. Какви усилия обаче струва това на компанията?
Освен основната железопътна инфраструктура, която сме длъжни да изградим по съвременните европейски изисквания, НКЖИ трябва да направи така, че гарите и гаровите комплекси също да отговарят на европейските стандарти. В тази връзка в програмния период 2007 - 2013 година се ангажирахме с ремонтите на три гари в страната - Бургас, София и Пазарджик.
Модернизацията на гара Пазарджик вече е завършена на 100% и то в срок. Централна гара София трябва да бъде готова до края на настоящата година и да бъде въведена в експлоатация. Модернизацията на гара Бургас пък има краен срок за изпълнение март 2016-та година. След водените разговори с изпълнителните на ремонта на гарата в Бургас обаче сме си поставили възможно най-бързия срок - до края на 2015-та година да приключим и нея.
С първата копка на гара Бургас бе даден старт на реализацията на проекта. Надявам се със съдействието и на община Бургас в лицето на кмета Димитър Николов, който много ни помага, да се справим с гарата и така тя да добие един нов съвременен и европейски облик.
Това успяхме да постигнем в гара Пазарджик, искаме да го направим и в Централна гара София. Там сега се работи на етапи и в процес на експлоатация, защото не можем да спрем пътуването на гражданите. Надявам се в края на годината и гарата в столицата също да бъде с променен облик.

Каква е стойността на финансирането за модернизацията на гарите в Бургас и в София?
Финансирането на ремонта на гарата в Бургас е в размер на 7,4 млн. лева без ДДС. За гара София тези пари са 56 млн. лева без ДДС, а за гара Пазарджик бяха изразходвани 3,6 млн. лева без ДДС.

В момента се подготвя новия програмен период 2014-2020-та година. Какво място ще намери НКЖИ в него? Кои са приоритетните задачи, които си поставяте?
НКЖИ сме си поставили сериозни цели за новия програмен период. Трябва да завършим международния жп коридор, който свързва турска и гръцка граница с границата ни с Република Сърбия. Именно заради това приоритетите ни до 2020-та година са отсечките, които свързват София - Елин Пелин, Елин Пелин - Ихтиман, Ихтиман - Септември, както и отсечката София - Драгоман. Тя също е много важна, за да може да затворим целия този коридор, той да е подготвен и по него да се движат влаковете за пътническо движение със скорост от 160 км в час.
Финансирането за това е набавено, ще ни бъде осигурено и ние работим усилено в тази посока. Вече са избрани и изпълнителните, които ще подготвят техническите проекти, а след като ги получим тях, веднага ще се направи избор и за строител. Така се надявам в средата на 2016-та година да можем да се похвалим, че имаме изпълнител на тези проекти и до 2020-та година те да бъдат готови.

Инж. Ламбрев, ако погледнем по-общо на нещата - какво се прави и какво още може да се направи, за да може българите да се движат върху още по-сигурна железопътна инфраструктура и да се радват на модерни гари?
Това, което трябва да се направи в дългосрочен аспект, е това, което правят нашите съседи в Турция. Скоро бях на изложение, на което се срещах с ръководството на турските железници. Важна подробност по тази тема е, че за периода 2015-2020-та година турското правителство осигурява за железопътната инфраструктура и подвижния състав, който се движи по нея, 20 млрд. долара.
За пет години се осигуряват 20 млрд. долара! Сами направете сметка ние с нашите ресурси от около 105 млн. лева за капиталови трансфери на година и около 55-60 млн. лева от железопътни такси, колко бързо можем да настигнем това развитие. Много ни се иска да бъдем и ние модерна железопътна инфраструктура, но това при нас ще се случи малко по-бавно, когато разполагаме с финансови средства.

Вярват ли все още българите на железниците?
Средностатистическият българин и хората от средната класа продължават да използват масово железопътния транспорт. Пенсионерите и студентите се возят с отстъпки и за тях това е един много добър вариант. За в бъдеще, ако „БДЖ Пътнически превози" намерят финансови средства, за да закупят модерна и съвременна техника, наистина железопътният транспорт ще стане атрактивен.