Климатичната криза и пандемията чертаят разделителна линия между титаните в петролната индустрия. В зависимост от коя страна се намират, последствията за тях може да са огромни, пише CNN.
Една група се състои от европейските компании като BP, Shell и Total, които се опитват да намалят зависимостта си от производството на петрол и газ и да преобразят дейността си. Във втората влизат американските ExxonMobil и Chevron, чиито мениджъри залагат, че търсенето на петрол ще се възстанови след пандемията — въпреки световния натиск за декарбонизация на икономиката — което намалява нуждата от драстични промени.
И двете групи пострадаха тежко през 2020 г., записвайки милиарди долари загуба, като са изправени и пред несигурна 2021 г.
Енергийни експерти посочват, че ако компаниите в сектора наистина иска да променят курса си, то трябва да го направят бързо. "Не може и двете страни да са прави", казва Андрю Логан, старши директор в Cedes. "Заложени са милиарди долари".
Европейският път
BP, Shell и Total начертаха нов път пред себе си през изминалата година, давайки обещание да намалят емисиите парникови газове от дейността си до нула до 2050 г. А главните им директори вече посочиха ясната нужда от нови източници на приходи, които да компенсират намаляващото търсене на петрол. "Никой нормален в момента не може да отрече, че това е проблем, с който трябва да се справим спешно", заяви главният изпълнителен директор на Shell Бен ван Бюрден.
Британската BP смята, че е възможно търсенето на петрол да е достигнало пик през 2019 г. Петролният гигант смята да намали производството на петрол и газ с 40% до 2030 г. и в същото време да увеличи годишните инвестиции в чиста енергия до $5 млрд.
Shell поставя акцент върху търговията с чиста енергия и изграждането на потребителски бизнес. Компанията се надява да продава повече електричество на клиентите си и да има по-голяма мрежа от зарядни станции за електромобили.
Френската Total пък стана първата голяма петролна компания, която прекрати отношенията си с мощния "Американски петролен институт" — решение, което бе взето след редица спорове с лобистката група относно климатичните политики, включилно и относно решението за подкрепа на кандидати в скорошните избори, които застанаха зад доскорошния президент Доналд Тръмп в опозиция на Парижкото споразумение.
Промените в Европа, дошли след години критики от активисти и акционери, идват в момент, в който Уолстрийт започна да държи отговорни компаниите, в които инвестира, относно климатичните им политики. В годишното си писмо главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк поиска от компаниите да представят доклади, в които разглеждат как бизнес моделите им ще работят във въглеродно неутрална икономика. BlackRock е най-големият мениджър на активи в света с $8,7 трлн. под управление и това прави искането значимо.
Отвъд Океана
Европейските компании очакват през 2021 г. да постигнат напредък, макар и за някои от тях промяната да е болезнена. BP и Shell, например, ще съкратят 20 хил. работни места. Те ще трябва да убедят и акционерите, че навлизането във вече изпълнения с конкуренти сектор на възобновяемата енергия ще се отплати.
"Има много скептицизъм в инвестиционната общност относно това какви умения петролните компани имат, за да се справят с чистата енергия", казва Логан.
И все пак бъдещето пред американските компании като Exxon и Chevron изглежда по-мрачно.
Exxon, която изгуби позицията си в Dow Jones Industrial Average миналата година, се опитва да се справи с агресивна кампания от активисти инвеститори, които настояват компанията да преосмисли подхода си. В понеделник компанията най-сетне съобщи, че ще създаде ново подразделение, което да комерсиализира технологията ѝ за извличане на въглерод от атмосферата, както и че ще инвестира $3 млрд. в технологии, които намаляват вредните емисии до 2025 г.
Но това не е достатъчно, за да запълни ВЕИ пропастта между Exxon и европейските конкуренти, които правят огромни инвестиции, за да се предпазят от екзистенциалната заплаха. "Европейците остават няколко стпъки напред, а през тази година очакваме разликата да се увеличи", заяви анализаторът от Bernstein Освалд Клинт.
Ако правителствата по света продължат да затягат правилата за вредните емисии, а електромобилите продължат да стават все по-популярни, развиването на нови източници на приходи и намаляването на зависимостта от петрола няма да изглежда просто умно. То ще е жизненоважно. Новият президент на САЩ Джо Байдън направи борбата с климатичните промени свой приоритет и съобщи, че страната ще се присъедини отново към Парижкото споразумение.
Търсенето
Основната разлика между американските и европейските петролни компании идват от различаващите се прогнози за търсенето на петрола след края на здравната криза.
Пандемията унищожи печалбата в целия сектор. Американските гиганти сега смятат, че проблемите са краткосрочни и прогнозират растящо търсене на петрол през следващите десетилетия — особено с развиването на по-бедни икономики като Индия.
В Европа обаче петролните гиганти вече приемат факта, че търсенето на петрол ще достигне своя пик скоро — или дори, че вече сме преминали този момент.