"Камъкът си тежи на мястото" е фраза, която няма директен превод на чужд език, но е най-разбираема за българите, които планират завръщане у нас след години на обучение и кариера в чужбина. Да се качиш на самолета и да кацнеш в родината е лесната част. Предизвикателството е да се адаптираш в новата среда, в която трябва да продължиш своя професионален и личен живот.
Появяват се много въпроси, на които трябва да си отговаряш по метода на пробата и грешката - освен ако няма кой да те насочи по пътя.
"Твоето БЪДЕЩЕ" е обща платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерно развитие, която свързва талантите с бизнеса.
София - Париж - София
Образование от чужбина и много неясноти за корпоративните и бюрократични процеси у нас - това е комбинация, валидна за хиляди българи през последните повече от 15 години. Една от тях е Александра Милкова. Като стипендиант на сдружението "Тук-Там" и неговия фонд "Иди, учи и се върни", тя е завършила магистратура "Финанси" в Париж и днес работи в българския офис на Ernst & Young.
Началото обаче не е лесно. "Един проблем, с който се сблъсках, е, че аз нямах контакт с много хора, които тепърва започват търсенето на нова работа. Нямах тази подкрепа - да разбера какви отговори дават другите по време на интервюта. Нямах критерии за заплатите", разказва Александра.
Източник: Личен архив
Има някои "местни особености", които за нея са изненада - например, че при кандидатстване за първа работа у нас интервютата обикновено са по-малко на брой, но по-подробни или пък това, че трябва при завръщането си да докаже, че не е била безработна, а е учила зад граница
Признава и че при получаването на първата си заплата се наложило допълнително да проучи размера на удръжките и защо те са по-големи от 10-процентовия данък върху доходите, с който се рекламира страната ни пред света.
По отношение на бюрокрацията, Александра е категорична: "Това са неща, които няма къде да ги прочетеш и трябва просто да се сблъскаш с тях".
Колкото по-скоро, толкова по-лесно
Българите, които са били между 3 и 5 години в чужбина и особено в Европа, по-лесно се справят със завръщането у нас, коментира пред Money.bg управителят на HR компанията Cteam Георги К. Първанов.
"Българите, които са били по-дълго извън страната - 10 и повече години, по-трудно се адаптират. Те остават и доста изненадани от промените в страната и от възможностите, които предлага пазарът на труда", обяснява експертът.
Източник: Bulgaria Wants You
По негови наблюдения сред завръщащите се има голям брой служители на средно експертно ниво, но и топ мениджъри в сфери като дигиталния маркетинг, банките, финансите и инвестициите, недвижимите имоти, индустрията и бързооборотните стоки.
"Има и немалко българи, които имат малък и среден бизнес в чужбина в сфери като строителство, ремонти, услуги, особено козметични, хотели и ресторанти, които избират отново България и търсят ниши за собствен бизнес", допълва Първанов. Той отбелязва, че все още са сравнително малко завръщащите се у нас работници, шофьори и медици.
Желание за реализация у нас сред българите зад граница не липсва - това се вижда и от анкета на платформата Bulgaria Wants You сред 775 респонденти в Мюнхен. Цели 70,7% от запитаните признават, че обмислят да се завърнат в България за постоянно, а 28% освен това и са си търсили работа у нас.
Как да направим прехода
Подготовката за завръщането е препоръчително да започне поне 6-9 месеца по-рано, съветва Първанов. Какво може да включва тя?
- Планирайте поне няколко визити в България преди окончателното завръщане;
- Започнете да следите водещите сайтове за работа;
- Свържете се с близки, роднини и съученици;
- Подгответе CV, което да изпратите директно на предпочитани от вас работодатели или на HR агенции;
- Използвайте онлайн калкулатор като този на Bulgaria Wants You, за да се ориентирате колко пари на месец ще са ви необходими като минимум за начина ви на живот в населеното място, където ще е новият ви дом.
Александра е категорична - важно е човек да се информира максимално добре. Тя дава за пример ресурсите на "Тук-Там", които по думите ѝ добре обобщават това, което не винаги е написано достатъчно ясно на сайтовете на самите институции.
Подчертава, че върналите се у нас не бива да се притесняват да задават въпроси на своите нови български работодатели - без страх, че така ще направят лошо впечатление.
"Също така има много онлайн общности, включително във Facebook и LinkedIn - комуникацията с човек, който е преминал през този процес, най-вероятно е най-полезното нещо, което можеш да направиш за себе си. В официалните сайтове нещата не винаги са описани по начина, по който в действително са", допълва Александра.
А защо въобще се връщат?
"България днес е много по-добро място за кариера и живoт, отколкото беше преди 20 г. Не е случайно, че все повече италианци, немци, гърци, скандинавци и хора от други страни ни избират за нов дом. Огромен е интересът от Киргистан, Узбекистан, Индия, Турция, Шри Ланка, Непал, Бангладеш, да дойдат да живеят в България", коментира HR експертът Георги К. Първанов.
Александра признава, че е имало етап, в който се е колебаела дали да не остане в чужбина, но не съжалява за избора си: "Този растеж, който може да се постигне в България, не е толкова лесно постижим в Западна Европа, Америка и други държави, в които компаниите вече са огромни и не можеш да участваш в този процес. Освен това, една компания в България според мен има потенциал за развитие, което е по-трудно в наситени пазари като Франция и Германия".
Иначе казано, камъкът не просто си тежи на мястото, но и това място тепърва ще придобива все по-голяма значимост.
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с Cetin, Първа инвестиционна банка, Kaufland, Yettel, Bosch Digital.