Калин Петров е завършил висше образование, степен "магистър" в Технически университет - София. Той е в бранша на услугите свързани с монтаж и поддържане на асансьори от 2000 година.
Петров е инициатор на създаването на Националния браншови съюз "Надзор и поддръжка на асансьори, подемници и ескалатори", и е негов председател от създаването му.
Калин Петров е автор и съавтар на статии от областта на своята дейност.
С Калин Петров разговаряме за фирмите за монтиране и поддръжка на асансьори и за сериозните проблеми в сектора. Председателят на браншовата организация обяснява в интервюто как се формират цените на услугите и ни съветва по какви критерии да избираме фирма за поддържане на асансьорите в сградата.
Ползването на асансьори е широко разпространено в градовете у нас, но общо взето се сещаме за асансьорните техници, когато се повреди асансьорът в сградата. Бихте ли описали накратко професията на хората, които монтират и поддържат асансьорите. А каква част от фирмите в сектора поддържат денонощно обслужване в случаи на аварии?
И така, искам да отбележа, че въпроса на практика е съставен от три отделни теми.
Първата е, че освен в градовете и на много други места - имам предвид на много туристически обекти и курорти - има инсталирани такива съоръжения, който през активния им сезон не остават без поддръжка, и там собствениците им ценят работата на асансьорния техник.
Нещо което в редица населени места не се прави за жалост.
Втората е една болна моя тема, а именно ПРОФЕСИЯТА асансьорен техник. Какво имам предвид.
Асансьорен техник е лице, което е:
Психически здраво - за да може да понесе ругатните и подхвърлянията от ползвателите, нощните смени, обажданията по спешност, изваждането на заседнали пътници и изблиците на близките им, и ако щете градския трафик.
Физически здраво - или как ви се струва, разходка до 12 етаж два пъти на час?
Технически грамотно и компетентно. На практика у нас, асансьорния парк е много разнороден, често се получава един асансьорен техник да поддържа разнородни съоръжения. Т.е. ако трябва да конкретизираме - хидравлични или електрически, нови след 2000 г. Или преди това - релеен или цифрово управление и редица други. Трябва да разбира от електротехника, механика, хидравлика и най-вече психология.
Техника, както казвам аз, може и да е мастит инженер, но у хората е насадено мнението, че е "оня който поправя асансьора, мърлявия и с омаслените ръце", а всъщност не разбират, че този човек е най-добрият им приятел. От неговата компетенция и съвестно изпълнение на работата зависи техният живот и битието на техните близки.
Помислете си какво чувство ще имате, ако сутринта, излизайки за работа с асансьора, за миг си помислите, че този човек Ви мисли "злото" - какъв ще бъде денят Ви?
А сега си представете, колко пъти сте се обаждали, че асансьора не работи, а на висок етаж живее човек в неравностойно положение и не може да слезе по стълбите. Прибавете, че това е в почивен или празничен ден, че е след 18.00 часа или още по цинично - че се прибирате от ресторант в събота в часовете около 02 - 2.30 през нощта и заседнете, а той, асансьорният техник, трябва да ви извади.
След всичко казано до тук, молбата ми към хората четящи интервюто е, да си представят посоченото и да се поставят на мястото на "асансьораджията".
Третата тема - каква част от фирмите в сектора поддържат денонощно обслужване в случаи на аварии, е меко казано не актуална, а КРЕЩЯЩО АКТУАЛНА.
Разбирам, че Вие, като журналист, обобщавате въпроса, но тук нещата са деликатни и трябва да се обяснят на широката публика. Защо? трябва да е ясно на ползвателите, къде и какво получават и какви са техните задължения.
Ще разделя въпроса на две, тъй като смятам, че това имате предвид.
Обслужване - в случая се явява в първата част - е аварийно ОСВОБОЖДАВАНЕ в случай на заседнал пътник, а във втората -денонощно аварийно обслужване.
Тъй като във втората част се съдържа и първата, отбелязвам - за да съществува в правния мир юридическо лице имащо право да извършва поддържане, ремонт и преустройство на асансьори, то трябва да е осигурило 24/7/365 (т.е. денонощно) аварийно освобождаване на заседнал пътник, повтарям - за заседнал пътник. Времето е в рамките на 60 минути. И това е!
Втората част като че ли е по-интересна. Аварийно обслужване на асансьора в порядъка 24/7/365 е техническо обслужване на самата техника, което включва: отстраняване на повреди, ремонт и пускане на съоръжението в експлоатация. Това означава ремонт и отстраняване на повреди след работно време, в празнични и почивни дни, за да може Вашето съоръжение да работи.
Това както съм сигурен, че разбирате, е въпрос на договорни взаимоотношения и финансови възможности на ползвателя. Българина, според мен, общо взето е свикнал да получава и да изисква, но в съвременните финансови взаимоотношения всичко се договаря. Не можеш да изискваш повече от това, за което си платил. Или както казвам - колкото плащаш, толкова получаваш. Друг е въпроса, ако плащаш и не получаваш. Тогава има органи, към който да се обърнеш. И за да не оставяме темата отворена, препоръчвам на ползвателите да четат договорите си и да изискват спазването им, т.е., договаряйте се.
Източник: Личен архив
Г-н Петров, секторът има ли затруднения и какви? Изпитвате ли затруднения при набиране на квалифицирани кадри и къде всъщност се обучават те - в специализирани средни училища или по-късно?
Благодаря за въпроса. Това не е "право в десетката", това е въпрос, както казват в някой телевизионни игри "въпрос за 100 000 лева (!!!)", а както казвам аз - за милиони!!
Откъде да започна. Излагам фактите.
Трудно ми е да призная, но трябва да се съглася с мнението на организации от бранша, от които твърдяха, че Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) не е държавен регулатор, а политически инструмент за натиск в сферата на съоръженията с повишена опасност, т.е. репресивен апарат, който в редица европейски страни липсва.
Единствено председателят на ДАМТН Петър Горновски (с квалификация на електроинженер), имаше амбицията да организира бранша и направи такава нормативна база, която да бъде балансирана, т.е. да въведе задължения и за ползвателите/ собствениците. Искам да подчертая, че той беше професионалист с опит в бранша. Повечето от председателите, според мен, са лица, който изпълняват задачи, без да са съпричастни към бранша.
Като експерт в областта на съоръженията с повишена опасност (СПО), мога да отбележа, че като цяло това е основният проблем.
Друга "болна" тема е остарялата нормативна база.
Дори и незапознат с областта, четейки тази нормативна база, ще забележи - ще го кажа по-меко - че е необходимо да се запълнят празноти и да се прецизират разпоредбите, да се отстранят пропуски и несъвършенства в нея.
Националния браншови съюз "Надзор и поддръжка на асансьори, подемници и ескалатори" като организация е член на Българска стопанска камара (БСК), и чрез нея внесохме в Народното събрание, по-точно в Комисията за икономическа политика, предложения за поправки в основната нормативна база - Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), чрез които да отворим "пътеката" за нормативни промени в бранша.
Излишно е да казвам, че не постигнахме резултат.
Не знам какво да мисля, явно няма никаква идея за регулация на бранша, или по-скоро може би липсва финансов интерес.
В последно време в бранша има информация за определени напъни за промени на нормите, които обслужват нечии интереси - явно е лобизъм или неразбиране на материята - какво друго да кажа.
За да не "разводняваме" темата, ще направя опит да маркирам насоките при ДАМТН:
Първо - не избор от Народното събрание на председател, а конкурс между експерти в държавата, тъй като това е един от специалните/специализираните органи за контрол на опасните съоръжения.
Второ - незабавна ревизия, касаеща материята на експлоатация на СПО, където са и асансьорите.
Трето - информационна стратегия насочена към ползвателя, която да обяснява задължения, права и отговорности, като тук нашите партньори от асоциация Асансьорна безопасност могат да бъдат изключително полезни.
И не на последно място, комуникацията между Държавната агенция и обслужващите лица. Провеждане на семинари, сбирки, доклади и обучения, чрез които да се обменят информация и конкретни особености при експлоатацията на асансьорите.
Браншът е гъвкав и пластичен, ориентира се бързо към новостите и новите финансови и публични реалности, но това не е така в държавните регулации.
Какво имам предвид.
Насадено е мисленето, че държавния надзор, който е "Меката" на контрола и безопасността, трябва да е дистанциран от частника, който осигурява техническата поддръжка, т.е. осигурява безопасността.
Връзката между едните и другите трябва да е строго професионална - ние проверяваме, вие търпите проверки/актове??? Защо?
Какво по-хубаво от това да имаме образователни семинари и обучения. Така ще се допълваме. Това което си пропуснал, ще ти бъде показано и обратното.
Кой по-добре знае от вносителя, монтажника и поддръжката, кое е опасно или трябва да е под наблюдение? Обраното на това е подкрепата на надзора при неизпълнение на изискванията за безопасна експлоатация от собственика/ ползвателя.
Защо поддържащите фирми трябва да бъдат санкционирани при неспазване на нормативните изисквания, поради липса на финансиране от собствениците/ ползвателите.
Разбирате ли, на практика, ако Вашият асансьор има нужда от подмяна на елементи, касаещи безопасното ползване, и съм Ви информирал, а Вие не сте осигурили средства за подмяната им. И в тази ситуация аз, като поддържаща фирма, съм спрял асансьора, а Вие на своя глава сте го пуснали и недай Боже има някаква критична ситуация, то аз като поддържаща фирма нося отговорност и бивам санкциониран. Примери много.
И така, темата за кадрите!!! (дълбока въздишка!)
Да бъда ли честен? ДРАМА, ДЪЛБОКА ДРАМА!
Обективното състояние е следното. В Република България, обучението по специалността асансьорен монтьор е защитено от закона. У нас има четири средни професионални училища за подготовка на специалисти по специалността Асансьорен техник.
Това са: в гр. София - ПГ Хенри Форд, в гр. Пловдив - Професионална гимназия по битова техника, в гр. Бургас - Професионална гимназия по електротехника и електроника "Константин Фотинов" и в гр. Разград - Национална професионална техническа гимназия "Шандор Петьофи"
Средно годишно випуска е от около 80 човека (деца на 18 години), от които едва 10% биха се реализирали в професията. Т.е. бранша очаква едва 8 човека годишно да бъдат адекватно попълнение.
Адекватно - защо?
В курсовете за преквалификация се обучават лица, на които тепърва трябва да бъдат изградени навици по отношение на асансьорите, електрониката, механиката и т.н.
Не казвам, че те са по-малко компетентни, но нека бъдем честни - обучението в специализирани училища дава много повече информация и максимално практическо обучение. Т.е. специалистите обучени в средните професионални гимназии, са много ценен потенциал.
Напоследък колеги взеха курсисти по схемата на дуалното обучение, но това са единици, тъй като бранша не може да откликне на очакванията - имам предвид финансово.
Всъщност аз прогнозирах неотдавна, че след 10 години ще има асансьори, но няма да има кой да ги поддръжка. И сега се поражда въпросът, обществото готово ли е за това?
Г-н Петров, по Ваша оценка, при определяне на цените на услугите по поддържане на асансьорите, каква "тежест" имат отделните разходни "пера" (труд, резервни части и т.н.)? А зависят ли цените от вида на асансьорите?
Благодаря за въпроса. Искам да подчертая, че Браншовия съюз по никакъв начин не определя цените за поддържане на асансьори. Ние като организация, правим единствено препоръки към нашите членове за минималните технически обслужвания на асансьорите.
Какво мога да кажа за ценовата политика. Ще обърна въпроса. Има зависимост между цена за поддръжка на вида асансьор. Ако един асансьор е стар, но поддържан, то труда, който трябва да вложите в него за поддръжка, ще бъде значително по-малко отколкото да поддържате нов асансьор, но некачествено монтиран и неподдържан.
Това което искам да кажа е, че не само възрастта на асансьора има значение, но и неговата поддръжка. Т.е. може да имате нов асансьор, в който меко казано един техник да отдели огромно техническо време за поддръжка, и друг стар асансьор, който на практика няма да има нужда от посещения.
По отношение на разходните пера. В последните години, цените на резервните части се повишиха значително, да не кажа драстично. Ако до преди две-три години, най-простото, един бутон за етажно повикване на масовите блокови асансьори, струваше условно 2 лв., то сега е не по-малко от 5 лв., добрите повдигателни механизми бяха в порядъка от 3 000 до 5 000 лв. докато сега са със 70% - 80% нагоре в цената.
Обратното се случва с труда. Спирам се пак на цитирания период. Повечето от фирмите в бранша, във връзка с увеличаването на минималната заплата, цените на горивата и други съпътстващи разходи, направиха увеличение на таксите с около 20%, т.е. опитахме се да достигнем заплащането на чистачка на вход. Като само за последната година увеличението на минималната работна заплата "изяде" 15% от повишението на цените.
Както споменах по-рано в темата с аварийното обслужване - за 24/7/365 поддържане се плаща съответната цена.
И тук искам да задам, чрез Вас, въпрос на вашите читатели: закупили сте асансьор за хиляди левове и искате да работи безотказно и безопасно, а цената която заплащате за тази услуга е по-ниска от заплатата на чистачката на входа ви - струва ли ви се редно?
Въпреки че много колеги изразиха мнение, че не трябва да се коментират ценовите параметри на обслужването, не мога да се съглася с тях. Ще отбележа, че поддръжка под 15 лв. за етаж, е както аз казвам - "за два лева петел, за два лева пее". Т.е. не трябва да се очаква много.
Източник: БГНЕС
Бихте ли казали какви са новите тенденции при асансьорната техника?
Тука ще бъда лаконичен. Бъдещето на асансьорната индустрия, в световен мащаб, се определя от водещите компании, като: "Шиндлер", "Коне", "Отис", "Мицубиши", както и редица китайски компании.
Бих казал, полезен би бил за ползвателите отговорът на въпроса, какво се случва със старите асансьори у нас.
Темата със 100 000 хиляди "асансьори убиици", вече се "изтърка", но истината е, че е необходима модернизация.
Това са действия, чрез които не само ще се повиши безотказното ползване на съоръженията, но и безопасното им ползване.
Тука мога да си позволя да коментирам цифри. Модернизация на асансьор на сграда с 8 етажа, излиза около 20 000 лв. без ДДС, в зависимост от компонентите. Но това са ориентировъчни цени.
В този ред на мисли бих приканил собствениците, на които предстои преустройство на асансьорите, да се свържат с нас. Ние от Браншовият съюз можем да потвърдим количествата, а не цените. По този начин собственика ще има гаранция реална ли е офертата.
Какво бихте препоръчали на обитателите на жилищни сгради при избора на асансьорна фирма и какви сертификати е необходимо да имат фирмите?
Надявам се да не прозвучи като реклама, но смятам, че може да се доверите на всеки член на Браншовият съюз и на нашите партньори.
А сега, нормативно погледнато, домоуправителят на етажната собственост, преди сключването на договор за техническа поддръжка на съответния асансьор, трябва да се убеди, че фирмата има валидно разрешение за извършване на този род дейност, издадено от ДАМТН по реда на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА). За целта трябва да се провери в регистъра на сайта на ДАМТН. В регистъра е посочено и на кои лица, кога и на какво основание е отнето разрешителното.
Т.е. индиректно отговорих на въпроса - фирмата за поддръжка трябва да има ВАЛИДНО разрешение за извършване на дейностите поддръжка, ремонт и преустройство на асансьори.
Друго важно, което препоръчвам да направят собствениците/ ползвателите на асансьори - отидете до друг обект поддържан от същата фирма, огледайте асансьора и говорете със собствениците. По този начин ще добиете реална представа, доволни ли са от поддръжката те и на каква цена.
Трето и доста важно, Националния браншови съюз "Надзор и поддръжка на асансьори, подемници и ескалатори" прави всичко възможно за "изсветляване" на сектора. Ще излъжа ако кажа, че в бранша няма т.нар. между нас "инкасатори". Това са колеги, които реагират само ако нещо се случи, минават и прибират абонамента и за това отчитат хвърчащи бележки.
Сериозните фирми, извършващи качествена поддръжка, издават фактури с касов бон в случай че плащате на ръка, работят и с банкови сметки, а напоследък станаха доста актуални и плащанията чрез различни посредници за парични преводи и платежни услуги.
Така че, започнете със следните въпроси към асансьорните фирми: имате ли разрешително от ДАМТД и кой му е номера; и фактури издавате ли?
И запомнете, само чрез писмена следа, може да се установи какво се е правило и по-точно дали се е правило по вашият асансьор. Все пак, както казах преди малко, асансьорния монтьор е ваш добър приятел.
Г-н Петров, би било интересно, да разкажете накратко - ако имате такъв случай от практиката си - за монтиране на вътрешен асансьор в частен имот от 3-4 етажа и колко приблизително струва такава услуга.
След 1990 год. всъщност всички имоти са частни. Може би имате предвид еднофамилна къща в частен имот. Но така или иначе, правилата за монтиране на асансьор, независимо дали е вътрешен (в обекта) или панорамен (фасаден) са едни и същи. Сама по себе си това е рутинна дейност, в която проявата на творчество е забранена, т.е. следват се правила.
И понеже пак ме питате за цени на услугата, не мога да се ангажирам с цифри, само ще отбележа, че се движат в широки граници, както се договорите със собствениците.
Сама разбирате, че има разлика, дали асансьора ще бъде монтиран от официален представител на марката или от друга фирма.
Тук ще си позволя да дам съвет на предприемачите и на хората, на които им предстои изграждането на асансьор. От качествения монтаж зависи експлоатацията и поддръжката на асансьора, некачествената работа води до бързо дефектиране на съоръжението и скъпа поддръжка.
И тъй като за монтаж не се изисква лиценз, съветвам Ви, търсете фирми от бранша с разрешение за обслужване, модернизация и ремонт на асансьори - така ще има гаранция, че хората ще знаят какво правят. И още веднъж казвам, за Ваша сигурност - преди да изберете асансьорна фирма, отидете да видите какво е направила фирмата при друга сграда и говорете с ползвателите.