Дъждовното време в края на седмицата вероятно е попречило на мнозина любители на природата да вземат участие в тазгодишните Европейски дни на птиците. Други пък вероятно не са много запознати с начинанието, затова заслужава то да бъде представено накратко.

Дните на птиците EuroBirdwatch вече имат 13-годишна традиция в Европа. По сведения на организаторите за 2005 година, около 40,000 души от 32 европейски страни са наблюдавали в естествена среда близо 3 милиона птици. Фестивалът се провежда през целия месец октомври, като кулминацията е на 7 и 8 октомври. Координатор на инициативата за 2006 г. е италианската страна. В началото на следваща седмица ще разполагаме със статистики за посещаемостта на мероприятието през настоящата година.

Според програмата, за България празниците ще бъдат отбелязани в 12 града, като координатор у нас е БДЗП - Българско Дружество за Защита на Птиците. В 15 информационни центрове, в които ще работят доброволци на Дружеството, желаещите могат да научат повече за птичия свят на България, както и за европейската програма Натура 2000.

За София са предвидени турове с водач за наблюдение на птици, игри за децата и демонстрация как да се направи хранилка за птиците през зимата с подръчни материали. Двата информационни пункта на БДЗП за столицата са до естрадата в Южния парк и на хижа Алеко на Витоша.

България е уникална страна в много отношения, включително и със своето птиче богатство. В България са установени над 340 вида гнездящи и прелетни птици. От тях от значение са за 87 вида гнездящи и 90 вида мигриращи птици. По брой на ОВМ (орнитологично важните места) България е заема 12-то място в Европа.

В тази връзка все по-активен у нас става екологичния „орнитотуризъм": наблюдение на редки видове птици в естествена среда. По информация на БДЗП - Варна, само Трите северни езера (Езерецко и Шабленско, Дуранкулашко), които са защитени места по Рамсаарската конвенция, се посещават годишно от близо 2,500 чуждестранни посетители. Средната стойност на едно комплексно посещение възлиза на 700€.

Това обаче е само единия от икономическите аспекти на орнитофауната на България. Другият е предстоящата промяна, свързана с изграждането на европейската мрежа от защитени територии Натура 2000. В момента само около 4,5% от територията на България е защитена - за сравнение средните стойности за Европа възлизат на 7,9%, а за Балтийските държави процентът достига до 40%. Словения е защитила 29%, а Словакия - 34% от териториите си. За Испания и Германия показателят е съответно 25% и 9%.

Тези големи цифри на защитени територии не означават, че в тях не може да стъпва човешки крак. Напротив - те могат да се превърнат в източник на големи доходи, но за целта природните ресурси трябва да се използват и управляват по устойчив начин. Това означава оценка на въздействието на всяка икономическа дейност върху околната среда и избор само на щадящите природата: екологичен туризъм, биоземеделие, производство в затворени цикли, възобновяема енергия.

Във връзка с присъединяването на България към ЕС и включването на територията на страната в мрежата на защитените територии на Европа, очаква се до 20,8% от територията на страната да бъде екологично защитена, като голяма част от тези площи ще бъдат орнитологично важните места.

40% от територията на страната отговаря на критериите да бъде включена в европейската мрежа от защитени територии Натура 2000 - но можем ли да се надяваме на такъв консенсус? Предложените територии са проучени от екипи на две неправителствени организации - БДЗП и сдружение "Зелени Балкани". Становището на независимите еколози трябва да бъде разгледано и утвърдено от Националния съвет по биологично разнообразие. След тяхната намеса списъкът от зоните за Натура 2000 може да бъде увеличен или намален. След това се утвърждава от Министерски съвет. България трябва да приключи с това до 1 януари 2007 г.

Според еколозите, решението на проблема ще бъде политическо и надали повече от 20% от територията на страната ще бъде защитена. Дори и това е 4 пъти повече от сегашните стойности. Очевидно ще има промяна и тя ще е положителна. Но населението не е добре информирано за предстоящите промени.

В мрежата Натура 2000 става дума за 2 вида територии - за орнитологично важни места и за природните местообитания. Орнитологично важните места в Европа са 4500, 114 от тях са в България, като покриват 23,6 % от териорията на страната ни и 540 км2 морска акватория. В България ценните за опазване хабитати са близо 400 и са 35-37% от територията на страната. В тези територии ще бъдат забранени вредни практики като високо строителство и изграждане на големи курорти по Черноморието, изсичане на горите за скиписти, екологично опасна промишлена дейност, вредни селскостопански практики.

Според правилата на ЕС собствениците на земи, които попадат в мрежата, ще бъдат обезщетявани. Логиката е, че притежателите трябва да бъдат компенсирани заради загубите, които ще търпят от ограничителния режим за редица стопански и производствени дейности, които се въвеждат от Натура 2000. Освен това, ако дадена държава не се съобрази с изискването да не се строи в защитено място, ЕК първо я санкционира чрез спиране на финансиране от структурните фондове и след това завежда дела.

Съобщава се, че държавните експерти все още правят изчисления колко точно ще струва на България обезщетението. Парите ще дойдат от 900-те млн. евро по линия на ЕС за периода 2007 и 2013 г., които ще бъдат инвестирани в екопроекти и екоземеделие. В момента се обсъждат нива от 40 до 200 евро на хектар.

Но най-важен е не размерът на помощите и субсидиите, а осъзнатото отношение от страна на хората. Такова се постига най-трудно. За целта е нужна институционална промяна, промяна във възпитанието и образованието на българските хора. От миналото на страната ни е добре известно как правилата могат да се заобикалят. Правилата на добрите екологични практики трябва да станат неделима част от мисленето на хората. В противен случай надали европейските фондове ще продължат да „наливат" пари за екология в пробити мехове.