Това за Европейския съюз са амбициозни цели. Ръководителите на държавите и на правителствата се споразумяха за задължителни мерки за постигане на чувствително намаление на емисиите на парниковите газове и свързано с първото увеличаване дела на биоенергиите.
До 2020 емисиите на CO2 трябва да бъдат понижени с една пета спрямо 1990. ЕС ще се старае да привлече на първо място Китай и САЩ към облигаторните цели за опазване на климата, като пръв подава ръка, поемайки едностранни ангажименти. Ако Азия и Америка проявят склонност да сътрудничат и се ангажират, Европа ще направи още по-смела стъпка и ще се задължи да намали парниковите си емисии до 30%.
Германското президентство се постара да изгради компромисна позиция между привържениците на ядрената енергия от една страна и поддръжниците на възобновяемите енергоизточници от друга. В резултат вместо сегашните 6%, до 2020 година 20% от енергията на Европа ще идва от слънцето, вятъра и силата на водата.
Канцлерът Меркел за първи път ръководеше подобна среща. Тя окачестви постигнатото решение като „качествен пробив", което ще гарантира иновативната способност на Европа. Вратата е отворена за нови измерения на политиката за енергията и климата - казала е Меркел. Тя е нарекла „важен въпрос за човечеството" с общи усилия да се запази повишаването на температурата на земята в границите на два градуса.
Сега Европейската комисия трябва да определи индивидуалната тежест за всяка страна - членка. „Всяка страна - членка разглежда себе си като специален случай и така всички отново са равни". Обаче е важно да няма прехвърляне на атомната енергия към графата „възобновяеми източници", както е поискала Франция поради мощната си АЕЦ мрежа.
За успокоение на Полша е бил включен пасаж, в който е отчетена „нарастващата грижа за сигурността на осигуряването на енергия". Полша поиска от ЕС по-силни гаранции за солидарност в случай на проблеми с Русия.