Беларус: последната съветска икономика

Беларус често е описвана като държава с последната съветска икономика. Силен индустриален и земеделски сектор, контролиран от държавата и наследен от СССР, помогна на страната почти да унищожи бедността, пише Deutsche Welle.

Данните на Световната банка посочват, че между 2000 и 2013 г. делът на хората, живеещи в бедност, намалява от 60% до 5%, при средно 14% за Европа. Може и да не е богата държава, но неравенството в доходите в Беларус е по-ниско от това в Русия и Украйна.

"Този икономически модел обаче е остарял и неефективен", казва икономистът Клаус-Юрген Герн от Kiel Institute for the World Economy. Той подчертава, че са нужни дълбоки реформи за модернизиране на 72-рата световна икономика и подобряване на жизнените стандарти. В същото време той се съмнява, че подобни реформи могат да се случат в рамките на управлението на Александър Лукашенко.

Зависимостта от Русия

Зависимостта от богатата на енергийни ресурси Русия е все по-видима насред най-тежката в историята политическа криза в страната.

Отношенията са толкова преплетени, че Москва вече предложи да помогне за засилването на сигурността, за да потуши яростта на обществения гняв. Някои дори се чудят как Беларус е останала независима държава, след като Москва и Минск подписаха споразумение преди две десетилетия за образуване на единна държава.

Над 46% от стоките, произведени в Беларус, се изнасят в Русия, при 24% за Европейския съюз. Русия е и основният партньор във вноса на страната, отговорен за над половината от импорта. В същото време вносът от ЕС е едва 20%. Русия е и най-големият кредитор и държи почти 38% от националния дълг на своята съседка.

В сърцето на икономическите връзки е огромната схема на Москва за субсидиран внос на петрол, която позволява Беларус да получава петрол на цени под пазарните. Вече в страната "черното злато" се рафинира и се продава навън. Подобна сделка съществува и при природния газ.

Президентът на Русия Владимир Путин предложи споразумението да бъде променено и постепенно прекратено до 2024 г. - опит да вкара Минск в още по-дълбок политически и икономически съюз. Лукашенко, засега, отказва, но в началото на тази година Москва временно спря вноса на петрол, което доведе до 16% срив на петролната индустрия н

"Енергийните субсидии са руски инструмент за натиск над Беларус", казва Герн.

Огромни предизвикателства пред всяка нов власт

Заплахата от загуба на годишни приходи от износ на петрол на стойност €11 млрд. е огромно предизвикателство за всяко ново правителство, което може да дойде на власт, ако Лукашенко бъде отстранен.

Reuters изчислява, че подкрепата на Русия за икономиката на Беларус достига 12% от БВП годишно. Всяка нова власт ще трябва внимателно да балансира отношенията с ЕС, докато в същото време държи и Русия близо.

"Ако има промени в правителството, енергийните субсидии ще са изключително ефективен лост, с който Русия да попречи на новите лидери да донесат промяна", казва Герн. "Но без промяна икономиката вероятно ще стагнира и ще спада в следващото десетилетие заради липсата на модернизация и нови инвестиции".

Икономическа и валутна криза

Икономиката на Беларус ще се свие с 2% тази година заради временната петролна блокада и пандемията, според Световната банка. Най-важният търговски партньор на страната, Русия, е четвъртата най-засегната от криза държава в света след САЩ, Бразилия и Индия. Други изчисления, правени преди протестите и стачките, прогнозира 4% спад.

Беларуската рубла поевтиня с 30% срещу еврото от началото на годината и вероятно ще се обезцени още заради политическата нестабилност.

Централната банка засега няма намерение да се намесва, като казва, че контролът върху капиталите ще създаде повече проблеми, отколкото ще репи. Все пак растат притесненията, че гражданите теглят депозитите си от банките, което пък създава огромен проблем на последните.

Динамичен технологичен сектор

Въпреки че архаичните държавни компании все още са гръбнак на икономиката, развиващ се технологичен сектор се появява в двумилионната столица. В технологичен парк в покрайнините на Минск има 450 стартъпа. Именно там, например, е свършена по-голяма част от работата по разработка на популярното приложение Viber.

Съществуването на технологичния сектор подпомага създаването на средна класа, която желае кариера в сектора на услугите, а не в производството. Извън Минск обаче средната заплата остава под €200 на месец.

Беларус - източноевропейският IT хъб?

Минск е напът да приеме законователни промени, които да подкрепят развитието на сектора