В началото на януари редица германски издания излязоха с новината, че излишъкът в бюджета на Берлин ще достигне нов рекорд в края на 2017 година. Тогава беше посочено, че той ще бъде в размер на 1,5 милиарда евро.

Погледнато от друг ъгъл това означава, че ще има допълнително пари за изплащането на значителния дълг на града и за належащи инфраструктурни проекти.

Според един доклад обаче, цитиран от The Economist, германската столица е изправена пред един сериозен проблем, с който не може да се справи - властите там от години не се справят с правилното разпределение на бюджета и насочването му към жизненоважни проекти.

В това число влиза стимулирането на строителството на нови жилищни сгради, както и ремонтите на основните пътища, които се бавят с месеци и дори години.

Експертите от икономическото издание се опасяват, че и този път местните власти в Берлин няма да се възползват достатъчно добре от допълнителните приходи. Според тях една от основните причини за това е бедността в столицата.

Ситуацията е лесно обяснима - ако от Великобритания или Франция бъдат премахнати Лондон и Париж, брутният вътрешен продукт на страните ще намалее съответно с 11,1% и 14,8%. Ако Германия обаче е без Берлин, то най-голямата европейска икономика ще се повиши с 0,2%. Казано по друг начин градът е по-скоро на загуба за страната.

От The Economist посочват, че до голяма степен това се дължи на структурни промени в германската икономика. Преди Втората световна война Берлин е индустриален хъб. След разделянето на столицата от победителите във войната много компании местят офисите и фабриките си в Западна Германия.

С падането на Берлинската стена обаче те имат много малък стимул да се върнат обратно, като са вложили десетилетия в изграждането на бизнеса си на друго място.

В следващите години градът се превръща в културен център, но живеещите там остават сред значително по-нископлатените в страната и съответно сред плащащите по-ниски местни данъци и такси. Така от години Берлин стои на ръба на фалита, а малко инвеститори се престрашават да вложат пари там.

В последно време обаче се забелязва промяна в тази посока. Редица технологични старт-ъпи избират да започнат бизнеса си именно в столицата, като към днешна дата тя е вторият най-голям технологичен хъб в Европа след Лондон.

Успоредно с това с богатата си култура и интересна история Берлин привлича все повече туристи. В същото време населението расте, което означава повече данъкоплатци.

Проблем обаче остава неефективната политика. Така например проектът за ново летище в Берлин се бави вече 10 години, като не се очаква да бъде готов преди 2021 година.

Бедността все още остава висока в сравнение с останалите части на страната, като най-притеснително е тази сред децата. Често части от квартали остават перманентно затворени заради неизвозвани отпадъци или неочаквани ремонтни дейности.

"За да се подобрят нещата, администрацията в Берлин вероятно ще трябва да се обърне отново към прочутата германска практичност", завършват от The Economist.