Собствениците на ресторанти за традиционна кухня са принудени да затварят бизнеса си заради напускащата работна ръка от Източна Европа, която си тръгва от Великобритания, пише Bloomberg.
Излъгани, че след Брекзит, ще има голям приток на работници от Южна Азия, при прекратяване на свободното движение на хора в страните-членки на съюза, голяма част от собствениците на ресторанти всъщност подкрепят напускането на Острова от ЕС на референдума преди 2 години.
Разочароващо, в действителност бизнесът страда заради по-ниската имиграция към Великобритания, на която разчитат много от секторите в икономиката. Почти невъзможно е да се привлекат готвачи за култовите индийски и бангладешки ресторанти заради сегашните имиграционни закони. Всеки ден в страната затваря по една от многобройните традиционни къри къщи заради недостига на персонал.
Ефектът на Брекзит е виден в официалната статистика. Броят на гражданите на Европейския съюз, работещи в Обединеното кралство, падна на рекордно ниски нива през третото тримесечие.
Източник: Bloomberg
Премиерът Тереза Май си постави за цел да намали нетната годишна миграция до десетки хиляди от над 200 000 в момента. Нейното правителство се стреми към система след напускането на ЕС, която дава на министрите на страните, с които сключат двустранни споразумения, гъвкавостта да улесняват правилата за имиграция, давайки предимство на високо квалифицираните работници за сметка на ниско квалифицираните мигранти.
Собствениците на къри къщи се опитаха да избегнат такава система, когато апелираха за Брекзит. Почти две десетилетия след като пилешката тика масала беше неофициално обявена за национално ястие на Великобритания, поддръжниците на напускането сред политическия елит обещаха на ресторантите по-големи потоци от Южна Азия с по-лесни визови правила, затваряйки вратата на европейските работници.
Готвачите, например, не достигат на Острова. Индустрията, която допринася за британската икономика годишно с 5,5 млрд. долара, се бори да намери допълнителните 30 000 работници.
"Сегашните правила изискват заплащане от 35 000 паунда за главен готвач от южноазиатска страна, което е невъзможно за повечето по-малки ресторанти", казва Байльор Кан, президент на Британо- Бангладешките катализатори за търговия и индустрия. Дори Бъкингам публикува оферта за кралски готвач на заплата от малко над 21 000 паунда.
Другият проблем включва доказването на специализацията на готвачите. Без достатъчно официални институции, които преподават в готварство или кетъринг в страни като Бангладеш и Пакистан би било трудно да се издават визи на работниците, дори ако собствениците на ресторантите намерят пари за заплатите им.
Носителят на награди в областта шеф Оли Кан, главен секретар на Бангладешката организация за кетъринг, повежда 150 000-те си работници и 12 000- те си ресторанта във Великобритания в кампанията на напускане, излъган от политици като Борис Джонсън и Прити Пател, които стартираха кампанията, наречена "Спасете нашите къри къщи".
"Индустрията, която проследява произхода си до 1809 г., сега е изправена пред болезнен упадък", казва той.