БСК: Състоянието на едва 1/5 от фирмите се е подобрило през 2023 г.

Икономиката на България през 2023 г. е във фаза "забавяне", а възстановяването и подема изглеждат далеч - това е изводът от традиционното допитване на Българската стопанска камара сред 784 микро-, малки, средни и големи предприятия от всички региони и сектори.

Едва 14% от запитаните виждат подобряване на бизнес климата като цяло, а 22% от компаниите отчитат позитивно развитие. На този фон влошаване в дейността си виждат 29% от запитаните, а близо 60 на сто като цяло отчитат, че България е станала по-лошо място за правене на бизнес през 2023 г.

На фона на масови съкращения в сектора: Търсят ли се или не IT специалисти у нас, според "Евростат"

Къде се обявите за работа са най-много и къде най-малко?

Според оценката на БСК отиващата си година е най-добра от избухването на пандемията насам, но постигнатото все още е далеч от това през 2019 г.

В сравнение с 2022 г., с цели 10% повече са тези, които на годишна база са намалили както производството си, така и продажбите и оборотите си. Намаляват тези, които могат да се похвалят, че са инвестирали в разработка на външни пазари, работни места, нови мощности или човешки ресурси.

Източник: БСК

Сред основните бариери пред бизнеса са:

• Липса на квалифицирана работна ръка и ниско качество на образованието;
• Бюрокрация и регулаторна тежест, административен натиск;
• Липса на предвидимост в нормативната уредба;
• Корупция;

Всички тези отговори са дадени от по над 50 на сто от запитаните.

По отношение на недостига на работници, най-осезаем е той при изпълнителския състав и тесните специалисти, но реално дефицитът расте във всички категории и доста голям скок на годишна база се вижда и при административния и ръководния персонал.

Компании на ръба: Корпоративните фалити през 2024 година ще нараснат

Предприятията са изправени пред рсе по-нарастващи разходи

Сред различните лансирани реформи от политиците, най-голяма подкрепа (95%) среща намаляването дните болничен, плащани от работодателя, електронизирането на ваучерите за храна (62%) и запазването на 9% ДДС за ресторантьорите (50%).

Източник: БСК

Най-голяма е съпротивата срещу автоматичното определяне на минималната заплата като 50% от средната (75% са против), приравняването на гражданските договори към трудовите за данъчни цели (72%) и увеличението на максималния осигурителен доход (53%).

А догодина?

В прогнозите си за 2024 г. оптимистите (27%) за развитието на българската икономика са малко по-малко от песимистите (31%). Основните притеснения са свързани с инфлацията, фискалната тежест и регулаторната тежест. И при трите има по-голям процент очакващи ръст в сравнение с миналата година.

Цената на бизнес кредитирането, електроенергията, суровините и труда също се очаква да са "нагоре" от повечето запитани фирми.

Източник: БСК

Все пак, намеренията на преобладаващата част от запитаните е да увеличават производството, новите продукти и услуги, пазарите си, производствените си мощности, технологиите и инициативите за развитие на персонала или поне да ги запазят на сегашните нива.

В данните се прокрадва обаче и нещо притеснително - цели 25% от запитаните планират да съкращават служители при 16% в миналогодишната анкета. 4% ще намаляват заплати.

В по-голям контекст

БСК за първи път измерва с индекс ефективността на икономическата политика в рамките на три стълба:

• Стимулиране на инвестициите;
• Провеждане на структурни реформи;
• Осигуряване на отговорни фискални политики;

България е "на опашката" в ЕС и по трите стълба, като единствено по отношение на ефективността на бюджетната политика не сме последни, а 21-ви.

Бюджет 2024 ще е горчив коледен подарък от Народното събрание

Спорни промени, несигурни приходи и големи разходи виждаме в проекта

"България трябва да запази строгата си фискална дисциплина, която следва в последните десет години, на ниско ниво на държавен дълг спрямо БВП и да цели балансирани бюджети с нулев бюджетен дефицит. Отделно, при анализа по този стълб са идентифицирани слабости, свързани с недостатъчно високо ниво на публични инвестиции, отрицателен нетен експорт и ниска производителност на труда, които следва да бъдат преодолявани", посочват авторите на изследването.

Оценката на БСК е, че "България изостава от ЕС значително по почти всички от използваните показатели за анализ. Това означава, че нейната икономическа политика не произвежда ефективен резултат". Затова и от организацията се обявяват за подкрепа за експортните и високотехнологичните производства и за увеличаване на производителността на труда - чрез намалена данъчна основа, силно ускорени амортизации или директни субсидии.

По линия на публичните инвестиции препоръките включват увеличаване на ефективността на Закона за обществените поръчки, а качеството на предлаганите от държавата услуги и политическата независимост на ангажираните с тях служители трябва да се подобри в рамките на "реална реформа в държавната администрация".