Днес Европейският парламент с голямо мнозинство прие доклада на кипърския евродепутат Адамос Адаму (Adamos Adamou, ЕОЛ/СЗЛ) относно  донорството и трансплантацията на органи в Европейския съюз. Предложен е широк спектър от мерки за справяне с проблема на намаляването недостига на органи и донори като европейска донорска карта, насърчаване на изследванията в областта на биотехнологиите и борба срещу трафика на органи, съобщиха от пресцентъра на Европарламента.

В приетият доклад се подчертава, че нуждата от трансплантации на органи в Европа нараства стабилно и по-бързо от броя на предоставените за донорство органи. В момента повече от 60 000 пациенти в цяла Европа се нуждаят от трансплантати и са включени в списъци на чакащите, които се характеризират с висока смъртност.  Данните сочат, че всеки ден умират 10 човека, докато чакат даряване на орган.

Донорството на органи трябва да остане строго некомерсиално

Донорството на органи трябва да продължи да бъде строго некомерсиално, акцентира докладчикът. Това трябва да бъде алтруистичен и доброволен акт, който изключва директните плащания между донори и реципиенти, с изключение заплащането на обезщетение за възстановяване на разходите и компенсиране на неудобствата, свързани с донорството.

Европейският парламент счита, че всяка комерсиална експлоатация на органи е неетична и не отговаря на най-основните човешки ценности. Донорството по финансови причини принизява даряването на орган до нивото на размяна на стоки, което само по себе си представлява нарушаване на човешкото достойнство.

Трафик на органи и трансплантационен туризъм

Само че недостигът на органи води до засилване трафика на органи и тъкани, което се превръща във все по-голям световен проблем (по приблизителна оценка става дума за около 150-250 случая годишно само в Европа).

Тъй като трафикът подрива доверието на потенциални доброволни и неплатени донори към системата, евродепутатите призовават Комисията и държавите членки да предприемат мерки за предотвратяване на „трансплантационния туризъм". Това трябва да стане чрез изработване на насоки за защита на най-бедните и уязвими донори, за да не се превърнат в жертви на трафика на органи, както и чрез приемане на мерки, увеличаващи наличността на легално доставени органи.

Държавите членки настоятелно се призовават да внесат изменения в своите наказателни кодекси, така че лицата, отговорни за трафик на органи, да подлежат на съдебно преследване. Това включва санкции за медицинския персонал, замесен в трансплантиране на органи, придобити чрез трафик. Тази мярка следва да включва разглеждането на възможността за наказателна отговорност на европейските граждани, които са закупили органи в рамките на Европейския съюз или извън него.

В законодателството на европейските държави трябва да се включи възможност за посочване на юридически представител, който след смъртта на човек може да вземе решение за донорство на органите му.

По-голяма роля за биотехнологиите

Като се има в предвид, че биотехнологиите могат да предложат в бъдеще възможност за създаването на органи от съществуващи тъкани - от самите пациенти или от донори на тъкани, депутатите призовават Комисията да насърчава подобни изследвания.

Отношението на българите към донорството на органи

Според специално изследване на общественото мнение в ЕС на Евробарометър, проведено през октомври - ноември 2006 г., отношението на българите (и на румънците в още по-голяма степен) към донорството на органи е по-малко позитивно, отколкото това на останалите европейски граждани.

Само 22 % от българите са обсъждали донорството на органи (при средно 41 % за 25-те членки на ЕС тогава). При 56 % средно за ЕС без Румъния, на въпроса дали биха дарили свой орган, 40 от българите % отговарят положително.