Европейските правителства ще трябва да изхарчиха стотици милиарди евро, за да защитят работниците на Стария континент. Но изглежда спасителните пакети вършат работа или поне така изглежда от първите сигнали след частичното отваряне на икономиките.

Над 40 милиона заети са били засегнати от епидемията, показват данните за най-големите икономики в Европа, като техните заплати частично са били покрити с държавни средства. Без финансовата подкрепа на правителствата много от тях щяха да загубят работата си, изпращайки безработицата на нива, невиждани досега, пишат от Bloomberg.

Според изчисления на експертите от Bloomberg Economics ако всички работници в риск бяха останали без работа, равнището на безработицата в Германия, Франция, Италия и Испания, които са четирите най-големи икономики в Еврозоната, щеше да стигне 42% в пика на коронакризата.

За да избегнат това, правителствата предприеха сериозни мерки, като общата сума на насочените към пазара на труда средства възлиза на около 100 милиарда евро или 110 милиарда долара между март и май месец.

"Тези разходи са огромни, но голямо и продължително увеличение на безработицата би излязло по-скъпо в дългосрочен план", смята Маева Косин.

Въпреки това най-лошото за големите икономики от Стария континент не е отминало. В Германия рекорден брой от 373 000 души са били регистрирани като безработни. Значителен ръст има и в Испания, която е на второ място по ниво на безработицата в Европейския съюз след Гърция.

От McKinsey изчисляват, че през миналия месец дори при по-оптимистичен сценарий безработицата в целия ЕС ще нарасне до 7,6% от 6,5% през февруари. При по-песимистичен сценарий показателят може да стигне до нива над 11% и няма да се върне на предкризисното си равнище до 2024 година.