Главният въпрос през следващите 20 години  е  какво ще се случи с Китай? Каква ще бъде неговата стратегия за развитие?

Отговор на този въпрос дава докладът

"Китай - 2030: изграждане на съвременно, хармонично и творческо общество с високи доходи"

Той е подготвен от Световната банка и Центърът за изследване и развитие на Държавния съвет на КНР. Този център е най-важният изследователски институт, разработващ стратегия за развитие, предназначена за китайската политическа върхушка. Нещо повече, проектът "Китай - 2030" е фактическата програма на Ли Къцян, министър-председател и второ лице в новото китайско ръководство.

Документът е толкова обширен, че е невъзможно да бъде описан в една статия, затова ще се спрем само на тези части или идеи, които ни се струват най-съществени.

Първо, изключително важен е самият първи параграф на основната част от доклада "От началото на ХVІ до средата на ХVІІІ китайската икономика е била най-голямата в света...Страната е преживяла катастрофален спад от 1820 до 1950, а започвайки от 1978 - блестящ растеж". Именно това изречение показва, как китайското ръководство, а всъщност и цялата страна, гледа на своята история. Поднебесната в течение на хилядолетия е била център на световната цивилизация, най-мощната държава в света. В тези мащаби 100-150 години спад са някакво си отклонение от дългосрочната тенденция. Докладът фактически говори за това, че през 2030 Китай ще се превърне /или, ако приемем китайската трактовка, ще си върне позицията/ на първа сила в световната икономика, каквато е станала през 1870 Великобритания или САЩ през 1945 г.

Второ,  трябва да очакваме постепенно забавяне на растежа от 8,5% годишно през 2011-2015 до 5% през 2026-2030. Това е свързано с редица фактори. Намаляването на ролята на индустриализацията - преместването на ресурсите от земеделието в промишлеността. С нарастването на капитала спрямо работата сила ще намалее ролята на спестяванията като фактор за растеж. Китай ще застарее. Към 2030 делът на възрастните ще достигне нивата в Холандия или Норвегия - 22-23%. С нарастването на доходите на населението и развитието на икономиката ще намалее или изчезне преимуществено ниската база, когато даже най-простите икономически реформи дават съществен резултат от гледна точка на икономическия растеж.

Трето, целият документ е пропит от ключовата мисъл: Китай вече е изчерпал или скоро ще изчерпа предимствата на догонващия растеж. Икономистите наричат страна с догонващ растеж, която е далеч от границата на производствените си възможности и която е сравнително бедна. В подобно положение стратегията за растеж е разбираема - да се строи и подобрява инфраструктурата, да се отвори страната за търговия и конкуренцията, за максимално бързото привличане на най-добрите световни технологии и методи за организиране на бизнеса, конкретно използване на държавата намеса там, където пазарът се проваля. Такава стратегия наистина може да трансформира страната от бедна в държава със среден доход. Но в наименованието на документа се говори за изграждането на "съвременна" държава с "високи доходи". Именно затова авторите признават, че успешната до момента догонваща стратегия за развитието на Китай, работеща превъзходно през последните 30 години, вече не може да бъде стратегия през следващите 20 години.

Четвърто, каква ще бъде новата стратегия за растеж на Китай? Ключовата дума в названието на документа - изграждането на "творческо" общество. Авторите на документа признават: "Когато развиващата се страна достига високо равнище на производителност, очевидна стратегия за развитие "отгоре" няма. Директната държавна намеса може да забави растежа, а не да му помогне...Частният сектор трябва да играе водеща роля, а държавата трябва да играе само поддържаща...роля". С други думи Китай ще престане да изглежда като Олимпийските игри в Пекин - като резултат от целенасочените държавни усилия за развитие. А ще започне да прилича повече на Олимпийските игри в Лондон - водеща е индивидуалността, където държавата играе само второстепенна роля. На втори план ще минат и държавните мегакорпорации и банки, ще намалее ролята на държавата в разпределението на ресурси и управлението на икономиката. Именно кардиналното намаляване на ролята на държавата и увеличаването на ролята на частните компании е първото от "шестте ключови направления на новата стратегия".

Пето, още една ключова фраза - изграждането на "хармонично" общество. Авторите на доклада признават, че един от главните проблеми на китайското общество е неравенството на доходите и богатството. Главната задача при построяването на "хармоничното" общество е създаването на равни възможности. Под равни възможности на първо място се подразбира еднакъв достъп до образование, здравеопазване и други социални блага, независимо от социалния статут или местожителство /в града или на село/.

По какво се отличава китайската стратегия за растеж от руската?

Първата разлика е в това, че целият документи "Китай - 2030" е построен върху това, как да се постигнат целите, посочени в първия параграф: да се превърне в първа и най-велика страна в света. В Русия днес главната мантра е стабилността. Стабилността може да бъде и добра само по себе си, но тя е синоним на стоене на едно място, докато Китай иска и желае да бяга напред.

Втората разлика е в това, че макар руските власти и да говорят за модернизация /което прилича на стратегията "Китай - 2030"/, де факто икономическата стратегия на Русия по-скоро прилича на китайската от миналото. Растежът и доминирането на държавните компании, милиардите долари за държавни мегапроекти - това е точно нещото, от което Китай възнамерява да се избави. А нали Китай иска да достигне през 2030 БВП на глава от населението от едва 16000 долара, малко над БВП на глава от населението в Русия днес. За разлика от доста по-богата и развита Русия Китай вече е решил, при БВП на глава от 4500 долара, че стратегията за развитие с доминиращ държавен сектор се е изчерпала,

Третата и най-сериозна разлика на китайската стратегия от руската е, че китайските автори разбират: "Успехът на стратегията изисква силно лидерство, предано на посочените цели...и едновременно с това чувствително към интересите на обществото, което би осигурило ...подкрепата и участието на обществото в реформите". За съжаление в Русия силата на лидерството е по-скоро насочена към борба с творческия клас, а не към неговото привличане в управлението на страната.