След преговори в Истанбул, президентът на Русия Владимир Путин и премиерът на южната ни съседка Константинос Караманлис са съобщили, че Гърция също се присъединява към проекта за строителство на газопровод по дъното на Черно море „Южен поток", съобщи вчера вечерта руската медия РИА Новости.

„Приятно е, че в хода на днешна среща проявихте интерес към реализацията и участието в този проект", казал е Путин.

„Гърция проучи това предложение и е готова да вземе участие в реализацията на проекта съвместно с Русия, България и Италия", отговорил е от своя страна гръцкият политик.

Газпром и италианската компания ENI се договориха на 23 юни да реализират проекта за строителство на газопровод по дъното на Черно море, получил работното наименование „Южен поток".

„Южен поток" ще бъде система от нови газопроводи, които ще съединят Русия и Европейския съюз по дъното на Черно море. В рамките на технико-икономическата обосновка на проекта тепърва трябва да се определи преносния капацитет на газопровода.

Предвижда се, че морският участък на газопровода ще мине по дъното на Черно море от компресорната станция „Береговая" на руското крайбрежие до българския бряг. Общата дължина на черноморския участък съставлява около 900 км., а максималната дълбочина е близо два километра. Не е известно обаче да е правена екологична експертиза на проекта за подводния газопровод, която е задължителна. От 150 метра надолу водите на Черно море са наситени със сероводород, като строителните работи биха могли да разрушат крехкия баланс във вътрешното море.

Още не е ясно къде точно на българския бряг ще излезе тръбата; говори се за два маршрута в сухоземния участък на България: на северозапад и югозапад.

„Южен поток" ще се подхранва с газ от газо-транспортната система на Русия, а ресурсната база ще бъде руският газ от Централна Азия и газ от Казахстан.

В неделя в Загреб на енергетическата конференция на Югоизточна Европа Александр Медведев от Газпром не изключи, че в „Южен поток" ще се присъединят и други участници, но участието им ще касае само надземната мрежа на тръбопроводите. Частта, минаваща по дъното на Черно море, ще принадлежи на Газпром и на ENI в равни части - по 50%.

В неделя след среща с Путин, Георги Първанов, президент на България заяви, че страната ни ще се присъедини към „Южен поток".

За повече подробности по въпроса Money.bg се свърза с изпълняващия длъжността директор на Института по океанология към БАН, ст.н.с. Любомир Димитров. Той заяви, че никое официално лице не се е допитвало до Института по Океанология във Варна за експертно мнение по проблема и сведения за проекта океанолозите също черпят от медиите.

Практиката в света била, че ако се стигне един ден до строителството на подобен голям тръбопровод, екологичната и техническата експертиза щяла да бъде направена от специално наета, голяма европейска корпорация - българските океанолози можели да се изказват за по-малки и локални аспекти, а голямата фирма-оценител щяла да оцени съответствието на тръбопровода за цялото трасе.

По темата за сероводородния слой, г-н Димитров бе категоричен, че опасност при прокарването на тръбите няма. Като пример експертът даде тръбопроводът „Син поток", работещ от няколко години безпроблемно. Все пак при полагането на тръбите трябва да се очаква някаква корозия на дъното.

И все пак заплаха за биоразнообразието съществува: „Много крехко е равновесието във вътрешния басейн. Не дай си Боже някой ден нещо с тръбата да се случи" - предупреждава специалистът. Това ще бъде критично - не само в района, където се е спукала тръбата, а за цялата морска екосистема.

Но е било много рано да се твърди нещо по-конкретно. Проектът е в много ранен стадий и засега единствено в думите на висшите политици. Според Любомир Димитров, подобен проект ще може да заработи „най-рано след десет години".