Погледът на икономистите по света отново е вперен в Германия. Този път обаче не в захласа, а с критика - заради бюджетните излишъци, които най-голямата европейска икономика продължава да записва. Вместо да ги използва за подкрепа на икономиката чрез намаляване на данъците и по-високи публични разходи за инвестиции.
Излишъкът за 2019 г. е €13,5 милиарда. Той е пети поред и е най-големият в историята, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Множество германци все още възприемат излишъка като показател за мощ и благоденствие, тъй като спомагат за намаляване на публичния дълг. Този процес върви паралелно и с продължаващо намаляване на безработицата.
Тези позитивни индикатори обаче не сочат към светло икономическо бъдеще, а по-скоро показват какви бяха последните години. И можем да кажем, че идва краят на една необичайна ера, която бе описана от водещия германски икономист Берт Рюруп като "второто икономическо чудо". Първото бе, разбира се, дългият период на икономически възход на Западна Германия след Втората световна война.
Настоящата ера, която продължава вече над 15 години, беляза превръщането на Германия от "болния човек на Европа" в мощна икономика със значителен износ и двигател на растежа на Стария континент. Никой не твърди, че Германия със сигурност отново ще се "разболее", но е твърде възможно икономиката ѝ да "посивее" с минимален икономически растеж през следващите години.
Чудото бе създадено от предшественика на Ангела Меркел - Герхард Шрьодер. Чрез смели реформи в областта на пазара на труда и социалната система, той успя да накара безработните да започнат работа. Промените включваха и ограничения за мощта на синдикатите при преговорите с компаниите, което постави таван на увеличенията на заплатите, в сравнение с други сравними икономики.
Така, ако Германия имаше собствена валута, тя щеше да поскъпне, но в случая с еврото Берлин напрактика го обезценява. В крайна сметка обаче това оказа силна подкрепа на секторите, ориентирани към износа: например тези на индустриалните химикали и автомобилостроенето.Заради това можем да наречем страната победител (може би най-големият) не само от валутния съюз, но и от процеса на глобализация.
Сред големите индустриализирани икономики, тя е най-отворената към света. Сумата на износа и вноса е средно почти 90% от брутния вътрешен продукт през последните 25 години. За сравнение, съотношението е около 60% във Великобритания и Франция, 37% в Китай и 27% в САЩ.
Днес тази отвореност на икономиката се превръща в уязвимост, след като ерата на глобализацията се превръща в такава на протекционизъм и икономически национализъм. Германия ще пострада далеч повече от останалите големи икономики от настоящите и бъдещи търговски войни, без значение дали те ще бъдат водени между САЩ и Европейския съюз или между САЩ и Китай. Новите мита и други бариери вече карат компаниите да променят изцяло веригата си за доставки, като редица напускат Германия и се местят другаде.
Индустриите, които се намират в затруднена ситуация, включват най-важните за страната: автомобилите и оборудването. И двата сектора намаляват производството. Дори и без повече търговски войни, германските дружества се изправят пред тежка конкуренция от Китай, където качеството се покачи по-бързо от разходите.
Репутацията на автомобилната индустрия вече пострада от скандала около дизеловите автомобили на Volkswagen. Засега автомобилните производители и доставчиците на компоненти все още са на печалба. Но те навлизат в епохална трансформация, която можем да сравним с прехода от дискове към Spotify.
Скъпите автомобили, захранвани от неща, които са били растения преди милиони години, постепенно ще отстъпят пред електормобили, които се шофират сами и се споделят от пътници, които се интересуват повече от приложението и от цената, отколкото от мощността. Печелившите в това бъдеще все още не са ясни. Но германските автомобилни гиганти ще трябва да предприемат много сериозни стъпки, ако искат да запазят позициите си.
Дори и автомобилната индустрия да навакса, тя ще дава работа на все по-малко служители. Електромоторите имат само около 200 части, докато двигателят с вътрешно горене има грубо 1 200. Ново изследване сочи, че Германия може да загуби 410 хил. работни места в автомобилостроенето през това десетилетие. Или почти половината от всички.
Дигиталната трансформация заплашва и икономиката като цяло. Германия твърде бавно се адаптира към новите бизнес модели и начини на работа. Подписът с химикалка все още е стандарт. От този месец хлебопекарите трябва да принтират касови бележки за всеки хляб, който продават. Причината е нов закон, който трябва да намали избягването на плащане на данъци, но символизмът е унищожителен.
Междувременно САЩ и Китай се изправят в борба за доминация в сферата на изкуствения интелект. Германия, параноична за събирането и обработката на най-ценния ресурс за изкуствения интелект - данните, е далеч по-назад и от двете. Според скорошно излседване, само една от четири германски компании е достатъчно иновативна, за да остане конкурентоспособна. Нещо по-лошо, дори и тези компании, които искат да въвеждат иновации, не могат да намерят служители с правилните умения.
Последният проблем, може би най-значимият, е намаляващата работна сила и застаряващото население. По време на годините на икономическо чудо, тази дилема изглеждаше абстрактна, благодарение на бейби бума след това. От това десетилетие обаче проблемът започва да се появява.
През 1990 г. Германия имаше около четири души в работоспособна възраст за всеки пенсионер. Но те скоро ще се пенсионират. Според 2035 г. Бундесбанк прогнозира, че ще има само двама германци в работоспособна възраст на всеки пенсионер.
Така, докато силите на стара Германия (в автомобилите, например), започват да губят своята релевантност, а слабостите започват да се появяват, Европа и светът трябва да започнат да се притесняват.
USD
CHF
EUR
GBP
