По инициатива на Българската стопанска камара днес в София се проведе обществена дискусия на тема „Защита на търговските марки в бизнеса". Гвоздей на събитието стана презентация на експертно проучване на Института за маркетинг и социални изследвания MBMD. Един от премълчаните резултати на изследването бе, че 65% от българските фирми намират защитата на интелектуалната собственост в страната за недостатъчна.

По реда си, програмата на дискусията започна с образователната тема защо трябва да бъдат предпазвани потребителите от нарушаване на правата на интелектуална собственост. „Става дума за кражба". М. Мирчев, ръководител на Центъра по интелектуална собственост към БСК поясни, че въпросът е увеличил важността си за България, след като по силата на приемането ни в ЕС, ние станахме външна граница на Съюза.

Убедени, че предпазването на интелектуалната собственост е въпрос от първостепенна важност, можахме да чуем и просветителските слова на заместник-председателя на БСК Г. Шиваров, който акцентира върху термина „иновация". Търговската марка служи като предпазване на онези, които „трансформират мисловната дейност в продукт с пазарна стойност". Марката е критерий за качество и както е записано в Закона за търговските марки и географските означения, служи да се разграничи продукцията и услугите на едно лице от тези на друго. „Да хлопнем вратата пред имитаторите!" декламира Шиваров, но в реалността изглежда опашката на имитаторите е доста дълга.

Вече идва ред и на експертното проучване на MBMD, което е със специфичен „двойствен" формат и позволява кръстосана оценка на мненията на засегнатите страни: в случая фирмите като обект на правна защита и специалистите по защита на търговските марки и правата на интелектуална собственост. Анкетирани са 50 специалисти по патентна защита, както и 100 фирми (от „елита", както намекна Мира Янова, която презентира труда на Института за маркетинг).  

Отново пролича, че „грешката е вярна". Трудно е да не се забележи, че на първата страница в раздадените по време на обсъждането материали, представящи оценката на 50 т.нар. „представители по интелектуална собственост", лошото е пометено с голямата метла, до такава степен, че 96% от специалистите говорят за добро или много добро качество на българското законодателство в областта. Още повече, попитани за - може би - „силните и слабите страни" на българското законодателство в областта на интелектуалната собственост, можем да прочетем само за „силни и силни страни".

„Един от важните въпроси на изследването", както се изрази Янова, е несъответствието в оценките между патентните специалисти и фирмите. 47% от фирмите считат, че приложението на - доброто - законодателство в областта на интелектуалната собственост в България е „по-скоро лошо" или „лошо". По-стряскащо е оставеното без становище от състоялия се в хотел „Хилтън" форум мнение на 64% от допиваните в бизнеса, че интелектуалната собственост в България е по-скоро и напълно незащитена.

Една пета, или 20%, сочат, че досега са имали някакви проблеми с имитация на търговски марки и географски означения.

След представеното накратко изследване специалисти от Патентно ведомство преподадоха малко теория. Търговските марки могат да бъдат словни, но също така фигуративни, триизмерни, комбинация от цветове, звукови, или комбинация от посочените. Търговската марка е винаги адресирана към определен кръг потенциални потребители, тя трябва да е мотивираща и запомняща се. Марката има обхват по отношение на територия, както и по отношение на стоки и/или услуги.

По-специално внимание заслужава Марката на общността, CTM, регулирана с Регламент 40/94 от 1993. Тя действа на територията на целия Евросъюз и за получаването на подобна марка е необходима една единствена заявка. Особеността е, че действието на CTM не може да се ограничи до отделна страна членка на ЕС.

 Издаването на CTM се администрира от службата OHIM. Заявка за получаване на марка на общността може да се подаде чрез формулярите от сайта на OHIM, по пощата, факса, както и чрез посредничеството на патентното ведомство, всички необходими заявки ги има и на български език. Специални преференции има за подаване на заявки по Интернет, като в тази форма таксите са с 25% по-ниски.

Защитата на търговските марки в България се осъществява чрез административни, наказателни и гражданскоправни мерки. Най-силно специалистите препоръчват избирането на гражданскоправната защита, при която може да се получи обезщетение в широкия диапазон от 500 до 100 хил. лева и да се поиска унищожаване на стоките. Претендираното обезщетение може да се изчисли и както равностойността по цени на дребно на оригиналните продукти, предмет на имитация.

Административната защита се извършва от Патентното ведомство, законово това е уредено още през 1968 г., като законодателят е предвидил глоба и имуществена санкция в размер до 5 хил. лв. за „повторно нарушение", която отива в държавния бюджет. Друга мярка е отнемане на задържаните стоки в полза на държавата и унищожаването им. По тази линия през 2007 г. са задържани над 25 хил. броя облекла и др., за годината Патентното ведомство се е самосезирало 31 пъти, заведени са 76 иска от притежатели на правата на собственост. По третата, наказателната линия, е предвиден и затвор за нарушителите.

Съдия К. Недкова от Софийския градски съд обясни, че правото върху търговската марка е изключително и действа от датата на регистриране. В единствено компетентния в България Софийски градски съд искови молби предават най-често (в 99% от случаите) мултинационални корпорации чрез големите адвокатски кантори; българските фирми много рядко практикуват нещо подобно. Също в 99% от исковете за защита на търговски марки в СГС става дума за задържани на митницата стоки.

Българските фирми са все още пасивни в защитата на интелектуалната си собственост и търговска марка, като съдията от СГС препоръча на засегнатите да ползват специализирани услуги на адвокати по интелектуална собственост: специалистите в тази област познават „процеса" (изключително съществено с въвеждането от 1 март на новия Граждански процесуален кодекс) и материята на интелектуалната собственост.  

От Агенция „Митници" обясниха, че фалшифицираните / имитирани стоки по дефиниция носят чужда или подвеждаща търговска марка и ако се заловят стоки без етикет и марка, те не могат да бъдат квалифицирани като фалшификати. За намесата на митническите служби е нужна активността на бизнеса; задържането на стоки може да стане чрез подаване на национален формуляр или общностен формуляр, който се одобрява в страната, където е подаден. Обаче показателно бързо бе заобиколена неудобната тема за вноса на оригинални стоки без съгласието на притежателите на търговската марка, или паралелно внесените в страната стоки.

Стоки на границата могат да бъдат задържани за 10 (20) дни на склад, като заплащането на разходите по складирането е за сметка на притежателя на търговската марка. Най-често фалшифицираните стоки, които се спират на митниците, са облекла, обувки, часовници, мобилни телефони, слънчеви очила, козметика, цигари, запалки, играчки, и тревожно - вече и лекарствени продукти.

Статистика за Общността: между 8 и 10% от стоките в Европа са подправени, като търговията с имитации е създала пазар за около €500 млрд., тоест повече, отколкото незаконната търговия с наркотици, оръжия и хора.

В заключение, инж. И. Аков, който наскоро придоби известност с успешната защита на марката си за врати от КЗК, призова към обществена дискусия по темата „интелектуална собственост в България". Мнение на журналиста: с анализ на „силните и силните страни" няма да се напредне по никой важен обществен проблем. Защо "перфектното" ни законодателство по интелектуална собственост не предоставя никакви възможности за защита спрямо интересния факт, че в register.bg могат безпрепятствено да се регистрират домейни, идентични с общоизвестни търговски марки?