Санкции, рестрикции, увеличен внос на LNG и какво ли още не се наложи да направи Европа, за да се откаже от зависимостта си от петрол от Русия. Малко след старта на войната с Украйна ЕС наложи икономически, търговски и индивидуални санкции към Русия и руски олигарси. Една от най-строгите беше свързана с ограничения върху вноса и износа. Европа не може да продава определени продукти на Русия, а руски образования нямат право да продават определени продукти на ЕС.

Списъкът на забранените продукти имаше за цел да увеличи в степеннта на отрицателното въздействие на санкциите върху руската икономика, като св същото време ограничи последиците за предприятията и гражданите на ЕС. Един от санкционираните продукти е суровият нефт (от декември 2022 г.) и рафинирани петролни продукти (от февруари 2023 г.), с ограничени изключения. Към списъка са и въглища и други твърди изкопаеми горива, стомана, продукти от стомана и желязо, злато, включително бижута, цигари и други.

Месеци по-късно изглежда, че Европа е успяла да преодолее зависимостта от петрола от Русия. През март 2023 г. общият внос на суров петрол и петролни продукти от Русия в ЕС е намалял до 1,4 милиона тона, в сравнение със средното месечно количество от 15,2 милиона за периода от 2019 до 2022 г. Това означава намаляване на вноса с 90%. Това показват данни на европейската статистическа агенция Eurostat, публикувани преди ден.

Русия представляваше важен източник на петрол за ЕС, но Комисията издаде 6-ти пакет от санкции на ЕС през юни 2022 г., който включваше ембарго върху вноса на руски петрол в ЕС. Забраната за внос на морски суров петрол влезе в сила на 5 декември 2022 г., а тази за петролни продукти влезе в сила на 5 февруари 2023 г.

Line graph: EU imports of crude oil, petroleum products, and oil and petroleum products from Russia, in million tonnes, between January 2019 and March 2023

ЕС започна внос от други източници още преди ембаргото да влезе в сила

Вносът на суров петрол намаля от 12,4 милиона тона през януари 2022 г. (преди началото на агресивната война на Русия срещу Украйна) до 3,7 милиона през декември 2022 г. или със 70%, когато ембаргото влезе в сила. През март 2023-та година вносът на суров петрол продължи да намалява до 1,17 милиона тона или спад с 90%.

Вносът на петролни продукти също намаля - от 3,3 милиона тона през януари 2022 г. до 0,7 милиона тона през февруари 2023 г., което е спад от 80% и продължи да намалява до само 0,3 милиона тона през март 2023 г. или със спад от 92%.

Все пак при вноса на петрол от Русия има някои изключения, посочени в забраните, които позволяват ограничен внос при определени условия.

През 2022 г. Комисията посъветва държавите-членки на ЕС да запълнят запасите си за спешни случаи до минималните необходими нива до 31 март 2023 г. През юли 2022 г. десет държави от ЕС не са успели да достигнат тези нива (България, Чехия, Ирландия, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Австрия и Румъния). До март 2023 г. няколко държави остават под изискванията си, сред които България, Чехия, Ирландия, Латвия и Литва.