Остават броени часове до едни от най-важните избори, пред които се е изправяла нашата южна съседка - Гърция от една страна, както и целият Европейски съюз от друга.

Изборът е решаващ, защото поставя за разрешаване един основен въпрос - какво представлява демокрацията в ерата икономическа и социална криза, застигнала западната цивилизация в началото на 21 век.

След проведените избори без май, политическият елит в страната не успя да сформира работещо правителство, тъй като не бе постигнат компромис между партиите. Те трябваше да разрешат дилемата - дали Атина да се придържа стриктно към строгите ограничения наложени от Брюксел, Франкфурт и Вашингтон или да се насочи към друг политически, икономически и социален хоризонт. Хоризонт, който е тотално далеч от наложеното вече 35-годишно статукво от на политическите сили от класическите дясно в лицето на Нова демокраци и ляво от ПАСОК.

Основна причина за неуспеха при сформирането на правителството беше излязлата сякаш от нищото лява радикална коалиция Сириза, ръководена от харизматичния, според много западни издания, лидер Алексис Ципрас.

37-годишния бивш лидер на младежкото крило на Гръцката комунистическа партия се превърна в изразител на народното недоволство, заливащо улиците на Атина, Солун, Патра и другите големи градове в южната ни съседка.

Милиони гърци намериха отговор на недоволството си от ситуацията, в която са поставени, именно в обещанията на Ципрас да развали тежките ограничения, наложени от Европейския съюз, ЕЦБ и Международния валутен фонд. Нещо немислимо, допреди няколко месеца, когато Гърция отново договаряше спасителни планове и преструктуриране на държавния си дълг.

Тук е мястото да припомним, че те включват ограничаване на държавните разходи, намаляване на пенсии и заплати, съкращаване на администрацията, както и скоростна приватизация. Или такива, които Испания няма да понесе, въпреки че и тя протегна ръка към Брюксел, за да защити банките си.

Благосклонността към Испания беше причина вчера от словоохотливият Ципрас да се отправи жлъчна критика към европейските лидери, които не бяха така добре настроени, когато Гърция преговаряше за спасителните си заеми.

Освен политическия елит в ЕС, който приема СИРИЗА и Ципрас доста хладно, че дори и враждебно, натиск върху нея и лидерът й оказват непрекъснато и най-големите печатни и електронни издания на Стария континент.

Днес германското издание на Finacial Times реши, че е добре да посъветва гърците как да гласуват или по-скоро за кого да не гласуват. На своята първа страница в текст, написан на немски и гръцки се съобщава: "Вестникът ни и повечето гърци имат общ интерес - страната им да запази еврото."

В статията се посочва още, че "единствено с партии, които приемат условията на международните кредитори, страната ви ще може да запази еврото".

Това послание може да бъде прочетено и по друг начин: „Противопоставете се на демагогията на Алексис Ципрас и на водената от него коалиция. Не се доверявайте на обещания, според които на договорите може да се сложи край безнаказано."

И всъщност не е ли демагогия колегите от немското издание на FT да настояват на власт да се качат същите партии, които доведоха до катастрофа Гърция.

И тук е мястото да бъде поставен основният въпрос: Кое е по-важно за Европа - демокрацията или еврото? Надявам се отговорът да не е еврото, защото това ще означава че, ЕС ще потъпче принципа върху който беше изграден - демокрацията.

А „народовластието" означава, че всяка страна трябва и може сама да избира собствената си съдба и да върви по свой път, както и да понася последствията за това дори и да е с цената на "изход" от „обетованата земя" наречена Европейски съюз.

Вмъквайки темата за избора е по-важно в неделя вечерта да стане ясно не толкова дали гърците ще купуват узото с евро а дали ще го пият с кеф заради това че са пуснали бюлетината с чиста съвест и без страх