Световните цени на желязната руда, която е основната суровина за производството на стомана, са спаднали от началото на годината с почти една четвърт. Основната причината за това е спадът в търсенето на стомана в Китай, който пък е предизвикан от кризата на пазара на недвижими имоти в страната, пише Forbes.
Цените на желязната руда Iron Ore 62% Fe CFR China (концентрат със съдържание на желязо 62%, включително разходите за превоз и доставка до китайско пристанище) през януари-юни 2024 г. са се понижили на Чикагската стокова борса (CME) с 28%, до 106,4 долара за тон от 141,5 долара за тон, в началото на 2024 г. Уточнява се, че през първите дни на юли те се повишават до 113 долара за тон.
Понижават се цените и на стоманения прокат. Цената на тримесечните фючърси за горещо валцувани стоманени рулони Steel HRC FOB China (с доставка на борда на кораб от Китай) на Лондонската борса за метали (LME) през януари-юни спадна с 13,5% - от 595 долара за тон до 519 долара за тон (в началото на юли се повиши до 536,5 долара/т).
Най-големите производители на желязна руда в света през 2023 г., по данни на Геоложката служба на САЩ (USGS), са: Австралия (960 млн. тона), Бразилия (440 млн. тона), Китай (280 млн. тона) и Индия (270 млн. тона). Русия е на пето място по обем на добива, като сериозно изостава от своите конкуренти. По оценка на USGS, през 2023 г. Русия е произвела 88 млн. тона желязна руда със съдържание на желязо 58 млн. тона (65,9%). Данните на USGS са близки до оценките на Росстат (90,9 млн. тона концентрат).
На световния пазар на руда, динамиката на цените зависи основно от търсенето в Китай, казва Борис Красноженов, ръководител на управлението за "Анализи на пазара на ценни книжа" в Алфа Банк. Той напомня, че Китай потребява около 75% от рудата в света, транспортирана по море, а около 80% от потребностите му от желязна руда се осигуряват от внос.
За 2023 г. вносът на руда в Китай възлиза на 1,18 млрд. тона, което е със 7% повече в сравнение с предходната година. Основните доставчици на руда за Китай са Австралия (над 60%) и Бразилия (над 20%). За производството на 1 тон стомана са необходими около 1,5-1,6 тона желязна руда. Делът на рудата в разходите за производството на един тон стомана е около 40% за компаниите, които не разполагат със собствена суровинна база, казва Красноженов.
Защо цените на желязната руда се понижиха
Китай внася почти половината от произведената в света желязна руда (1,18 млрд. тона от общо 2,5 млрд.), така че буквално всичко на този пазара зависи от Китай. Има два основни фактора за спада на цените на желязната руда, смята Васил Данилов, водещ анализатор в инвестиционната компания Veles Capital.
"От една страна, от началото на 2024 г. доставките на желязна руда на световния пазар са се увеличили. От друга страна, поради проблемите в строителния сектор на страната, китайските производители на стомана започнаха да свиват производството си, като по този начин намалиха и потреблението на руда. В резултат на това, пазарът на желязна руда е в ситуация на ръст на предлагането при едновременно намаляване на търсенето, което оказва натиск върху цените в посока надолу."
Основен индикатор за световния пазар на желязна руда е Китай като най-големия потребител, потвърждава Сергей Неделин, ръководител на направлението за "Пазари на суровини" в информационно консултантскато агенция Metals&Mining Intelligence (MMI).
"Котировките на CME се понижаваха под влияние на очакванията за слабо търсене на стомана на вътрешния пазар на Китай, главно поради продължаващия негативизъм в сегмента на недвижимите имоти, който е основният сектор потребяващ стомана".
След кратко прекъсване през май на посочената низходящата динамика на котировките на желязната руда, приближаването на сезонното забавяне на строителната активност (юли-август) и относително високите запаси от метали, доведоха отново до снижаване на търсенето и на цените на продуктите от стомана.
USD
CHF
EUR
GBP
