Царевицата и соята са основни съставки в почти всяко ястие, което ядат американците. От високофруктозния царевичен сироп, подслаждащ безалкохолните напитки, до базирания на соя фураж за добитъка, който се превръща в пържоли и „нъгети", едва няколко големи култури доминират хранителната верига в САЩ. Ново проучване показва колко притеснителна е всъщност тази тенденция за страната, пише Quartz.

В изследване, публикувано през август в PLOS One, американски учени са определили количествено колко много видово разнообразие се губи заради фокуса върху големите култури - до 19% в някои области на Америка.

Опасността от спад в многообразието на културите е призната от десетилетия. Когато земеделците засаждат все повече и повече култури като царевицата, те отглеждат по-малко алтернативи, което води до загуба на разнообразие на културите. Това прави хранителната система в страната по-уязвима към проблеми като вредители или климатични промени.

Между 1978 г. и 2012 г. цялостното разнообразие на културите в американската селскостопанска продукция е намаляло с около 10 на сто, е установил изследователският екип.

Те са открили още, че многообразието е паднало с приблизително 19% в областта Хартланд, съставена от Илинойс, Айова, Индиана, по-голямата част от Мисури и части от Охайо, Минесота, Южна Дакота, Небраска и Кентъки. Някои по-малки региони, включително този на западното крайбрежие, което произвежда по-голямата част от плодовете и зеленчуците в страната, поддържат високи нива на разнообразие, а в един регион дори се увеличава.

Пред Quartz главният изследовател Джонатан Агуилар изтъкна няколко възможни причини за понижаването на разнообразието на видовете. Сред тях са икономическите стимули и подобрените технологии, които правят царевицата и соята най-доходоносните култури за отглеждане, политики като промотирането на етанол като алтернативен източник на горивото, както и повишеното търсене в Китай на соя от САЩ.

Агуилар обаче остава обнадежден за способността на държавата да обърне тенденцията. „На теория многообразието на културите може да се промени сравнително бързо, така че потенциалът за бърза положителна промяна е значителна", заключиха авторите на изследването.