В края на 2001 г. имаше две събития, които разтърсиха света, пише BBC.

По онова време светът се бе вторачил в случващото се след 9 септември. Но точно три месеца по-късно, на 11 декември 2001 г., Световната търговска организация (СТО) бе в центъра на събитие, което имаше още по-голямо влияние върху 21 век — събитие, което промени живота на повече хора по света отколкото терористичните атаки срещу Америка.

Въпреки това малцина знаят какво се случи, още по-малко точната дата. Приемането на Китай в Световната търговска организация промени играта за Америка, Европа и голяма част от Азия — и за всяка друга държава, която притежаваше ценни ресурси като петрол и метали.

Събитието, което не привлече особено внимание, имаше епично геополитическо и икономическо значение. То предизвика ключовия дисбаланс зад световната финансова криза. Политическото недоволство от преместването на работни места от производството към Китай разтърси страните от Г7.

Обещанието на политиците, включително на бившия президент на САЩ Бил Клинтън, гласеше че, "вносът на една от най-важните ценности на демокрацията, икономическата свобода", ще позволи на най-населената държава в света да последва пътя и към политическа свобода. "Когато хората има възможността не само да мечтаят, но и да реализират тези мечти, те ще настояват и за правото си на глас", каза той.

Но стратегията се провали. Китай започна изкачването си до настоящия си статут на втората най-голяма икономика в света — и е тръгнала по пътя към отнемането на короната от САЩ.

Снимка 557131

Американският търговски представител Шарлийн Баршевски, която бе отговорна за преговорите по включването на Китай в СТО, заяви миналата седмица, че китайският икономически модел "обори до някаква степен" западното виждане, че "не може да имаш иновативно общество и тотален политически контрол". "Не може да се каже, че иновативният капацитет на Китай бе подобрен от икономическия модел на страната. Но изглежда, че това, което Западът смяташе за несъвместими системи, се оказа, че не е задължително да са такива".

До 2000 г. икономическата роля на Китай бе сведена от най-големия производител на евтини, пластмасови стоки.

Изкачването на Китай до върха на световната търговия възвести масивна глобална трансформация. Мощната комбинация от работната сила на Китай, високотехнологичните заводи в страната, и специалното отношение между китайското правителство и западните международни корпорации промени лика на планетата.

Армия от евтина китайска работна ръка започна да произвежда стоките, които са в основната на жизнения стандарт на Запада. Китай бързо се настани в доставните вериги на най-големите компании в света. Икономистите наричат това "шок при предлагането" и наистина бе шокиращо. Ефектите от промяната все още се усещат по света.

Интеграцията на Китай в световната икономика се смята за значително икономическо постижение, включително и заради премахването на екстремната бедност в страната. Преди Поднебесната империя да стане част от СТО, 500 млн. души живееха в екстремна бедност. След като икономиката нарасна 12-кратно в долари, днес броят им е нула. Чуждестранните резерви на страната пък нараснаха 16-кратно до $2,3 трлн.

Снимка 557130

През 2000 г. Китай бе седмият най-голям износител на стоки в света, но бързо достигна до номер едно. Годишният растеж на икономиката, вече 8 процента преди включването ѝ в СТО, достигна пик от 14 процента.

Контейнеровозите са непреодолимата движеща сила на световната търговия. Пет години след влизането на Китай в СТО броят на корабите, които влизат и излизат от китайски води, се удвои от 40 млн. на над 80 млн. До 2011 г. той достигна 129 млн., а миналата година бе 245 млн. И макар че половината от контейнерите, които достигат бреговете на Китай, са празни, почти всички напускат страната пълни със стоки.

Поднебесната империя значително разшири и железопътната си инфраструктура — от 4 700 км през далечната 1997 до 161 хил. км през 2020 г., превръщайки се в най-голямата в света. Тя вече свързва 99 процента от градовете с население от над 200 хил. души.

В допълнение към забележителната логистична система, Китай се нуждае и от материали като метали, минерални и изкопаеми горива, за да подкрепи производствения бум. Един от най-важните материали бе стоманата. През 2005 г. Китай се превърна за първи път в нетен износител на стомана, а малко след това зае и първата позиция. През 90-те производството на стомана в страна бе около 100 млн. тона годишно, а през 2020 г. вече надхвърли 1 млрд. тона. Подобен бум се отчита и при множество други материали.

Поднебесната империя се превърна и лидер в износа на дрехи, мебели, играчки и електрически уреди.

Китайският министър, който бе отговорен за приемането на Китай в СТО, обобщи последните две десетилетия: "Не вярвам, че приемането на Китай в СТО бе историческа грешка, унищожила работни места [за САЩ и Запада]", каза Лонг Йонгту. "Но мога да призная, че ползата не бе равна".

За западните държави има един проблем: американските политици не успяха да предвидят неизбежната конкуренция от страна на Китай в някои сектори. Но според Лонг Йонгту обвиненията не решават проблемите. "Ако не бе Китай, американската производствена индустрия щеше да се премести в Мексико", смята той.

В обобщение, светът бе трансформиран преди 20 години. Успехът за Китай бе огромен. Стратегията на Запада се провали. И вместо Китай да се доближи до Запада политическите, Западът се приближава икономически до Китай.