Китай трябва да извлече поуки от изгубеното десетилетие на Япония, за да гарантира, че втората по големина икономика в света няма да пострада от същите проблеми, заявява бившият управител на централната банка Джоу Сяочуан във вторник.

Нивата на дълга в Китай са твърде високи, въпреки че китайското правителство предприема стъпки, за да го намали, казва Джоу в реч в Chatham House в Лондон.

"Япония имаше много бързо развитие, а по-късно и т.нар. Изгубено десетилетие", казва той. "Китайската икономика може да има подобен проблем с прекомерния дълг и ние трябва да се възползваме от знанията и поуките от случилото се."

Изгубеното десетилетие се отнася до периода на икономическа стагнация в Япония, която започна през 90-те години.

Миналата година брутният вътрешен продукт на Китай се увеличи с най-бавните си темпове от 1990 г. насам, докато неизпълнението на корпоративните облигации достигна рекордно ниво, а коефициентът на необслужваните кредити на банките достигна 10-годишен връх.

 

Джоу, който е бил управител на централната банка от 2002 до 2008 г., което го прави най-дълго служилият на тази длъжност, заявява, че се надява високите нива на спестяванията на домакинствата да бъдат насочени към подпомагане на развитието на пазара на акции, въпреки че брутният размер на спестяванията на Китай вероятно ще падне от около 45% от БВП до 40% или повече в бъдеще.

Китай ще продължи реформата си във финансовия сектор и ще отвори още повече пазарите си за чуждестранни инвеститори, отчасти благодарение на нарастващата интернационализация на юана, казва той.

"След толкова години Китай е много по-уверена, че ще има по-нататъшни реформи и политика на отворени врати", казва Джоу. Той обаче признава, че темпото на някои реформи е твърде бавно и са необходими допълнителни промени, за да се подпомогне развитието на капиталовите пазари и да се обнови пенсионната система.

Изразявайки надежда, че търговската война на Китай със Съединените щати ще се успокои, той казва: "Ние сме за свободна търговия и инвестиции и многостранност".

Правителствата на двете най-големи икономики в света водят митническа война, а Вашингтон притиска Пекин да прекрати дългогодишни практики на трансфер на технологии, да подобри достъпа до пазара и правата на интелектуална собственост.