Кога един газопровод не е газопровод? Когато това силно противоречи на руския енергиен проект, който ще извади Украйна от европейското уравнение за доставка на газ - поне така стоят нещата според българския парламент, пише Financial Times.

България, която е държава-членка на Европейския съюз е в конфликт с Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС за газопровода Южен поток, който ще пренася руски газ към Централна Европа и Италия.

След избухването на украинската криза ЕК реши да се противопостави на проекта на Газпром, който цели да позволи на руския енергиен гигант да доставя природен газ на своите клиенти в Европа без да се съобразява със ставащото в Украйна.

Но България не се предава. Тя иска да използва газопровода, за да гарантира енергийната си сигурност и транзита на руски газ, като за целта използва дори законодателни синтактични гимнастики, които биха били забавни, ако не бяха толкова опасни.

На 4 април българското Народно събрание реши българската секция на Южен поток да бъде предефинирана като "газопреносна мрежа за взаимно свързване", вместо газопровод, което теоретично позволява на проекта да заобиколи законодателството на ЕС за конкуренцията.

Южен поток ще доставя до 63 милиарда кубически метра природен газ за Европа през Черно море. Макар че той всъщност няма да увеличи обема на доставките, но ще позволи на Газпром напълно да изключи Украйна от процеса на преноса на синьото гориво и по този начин да засили монополното си положение в региона.

Българското правителство твърди, че правилата на ЕС няма да се прилагат за една малка част от Южен поток в българските териториални води. A депутат от управляващата социалистическа партия дори сравни газопровода с прелитащ самолет, които не може да се третира според законите на страната, над която минава.

Хитрините на българските политици обаче не впечатлиха ЕК. На 24 април българският министър на енергетиката Драгомир Стойнев се срещна с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, за да обсъдят въпроса за Южен поток. Малко след това, говорителят на Йотингер заяви, че правилата на ЕС трябва да се прилагат и към инфраструктурата в териториалните води на България. Междувременно Европейският парламент призова Южен поток да бъде спрян и да се търси разнообразяване на доставките на природен газ от находищата в Централна Азия.

Но на излизане от същото заседание, Стойнев каза, че изграждането на българския участък на Южен поток ще започне през юни. Сърбия и Унгария също не искат да се откажат от проекта, макар действията им да не са така абсурдни като тези на българите.

Каква е следващата стъпка? Според експерти от IHS Energy дръзкият опит на България да спаси Южен поток вероятно ще се провали.

Става въпрос за казус, надхвърлящ границите на отделните държави в ЕС. На практика това е един напълно нов свят за европейските политици. Брюксел се изправя срещу няколко правителства в Югоизточна Европа, но нищо не може да принуди ЕК да приеме газопровод, който не отговаря на изискванията на законодателството на ЕС.

В този контекст, Газпром може да реши да измени проекта, за да го приведе в съответствие с Третия енергиен пакет, но на фона на позицията на Кремъл, това изглежда малко вероятно.

От политическа гледна точка проблемът с Южен поток се дължи до голяма степен на кризата в Украйна. Преди това решението на руското правителство да похарчи милиарди долари, за да заобиколи непредвидимите власти в Киев при доставките на газ за Европа, изглеждаше добро за европейските потребители. Но сега газопроводът е заплаха за европейските интереси.

Русия все още е уверена, че ще може да стартира Южен поток. И много анализатори смятат, че след като кризата в Украйна утихне, проектът ще бъде задвижен отново.

Един от най-големите проблеми е, че ЕС многократно не успя да се обедини около алтернативни проекти. Така Набуко се провали преди да е стартирал, а Трансадриатическият газопровод едва ли ще може да доставя количества, достатъчни да намалят зависимостта на Европа от руския газ.