Андрес Клут е колумнист на Bloomberg Opinion и доскорошен главен редактор на Handelsblatt Global и автор на Economist.
От време на време през тази необичайна година е добре да спрем и да погледнем с възхита колко много неща се промениха вече - и колко бързо. Вземете Германия за пример. През последното десетилетие по-голямата част от света, включително и аз, укоряваше германците и техния фетиш към балансиран бюджет и ги призоваваше да харчат, харчат, харчат. Тогава дойде пандемията и изведнъж те направиха точно това, което се искаше от тях.
И то как. Като включим и последните ходове и ликвидни мерки, пакетът стимули възлиза на над €1,3 трлн. Това е най-голямата сума в Европа и дори повече от тази в САЩ, ако я пресметнем през БВП. Браво на канцлера Ангела Меркел.
Няма съмнение, че тази "базука", както министърът на финансите я нарича, е нужна и добра. Нито пък германците грешат изцяло като се хвалят, че това е възможно именно заради предходната им пестеливост, за която бяха така обвинявани. Така въпреки огромните харчове, Германия ще излезе от кризата с дълга от едва 80% от БВП, при около 60% преди това.
Но което и лекарство да бъде дадено в огромни и внезапни дози, то винаги има риск от неприятни странични ефекти. В Германия и Европа един от тях може да е трайна промяна във филосифията на управление: от пропазарни политики към държавна намеса. Не е нужно това да завърши с централно планиране, но дори и изминаването на половината път означава купуване на успокоение днес срещу нещастие утре.
Промяната започна още преди пандемията. Преди повече от година министърът на икономиката на Германия Петер Алтмайер написа черновата на "Националната индустриална стратегия 2030", в която предложи да се намеси значително в икономиката, за да създаде национални корпоративни "шампиони" - с по-хлабави антитръстови закони, закупуване на дялове от правителството и други. За да оправдае подобен ход, Алтмайер посочи Китай. За интелектуална и политическа подкрепа той се облегна на Франция.
Идеята на Алтмайер излгеждаше мъртво родена. Тя е нещо, което можем да очакваме от французите, но и съвсем далеч от мисленето на свободна Германия. И веднага бе нападната от бизнес лобита, както и малкия и среден семеен бизнес, който често доминира в нишите си, но няма шанс да бъде "шампион". Един тинк-танк дори предупреди за "завръщането на икономическия национализъм". И Алтмайер тихо омекоти плана, а после го изостави напълно.
Но през март, като част от стимулите, Алтмайер и Меркел също толкова тихо изтупаха идеята от прахта. И малките букви пишеше: фонд от €100 млрд. за закупуване на дялове от компании и правила, които да блокират чуждестранни придобивания. Помощ тук, помощ там. Най-големият спасителен пакет - €9 млрд. за Lufthansa - е само малка част. Явно всички те са германски "шампиони".
Разбира се, трябва да поздравим Меркел за начина, по който се намеси досега. Спасителният пакет е може би най-"зеленият" в света и парите ще потекат за електромобили и възобновяема енергия. В сравнение със стимулите от 2008 г., този път е различно. А и германците сега изглеждат готови да дадат пари на всичко, което съдържа думата "дигитален" в името си.
Но има разлика между похвалите за Меркел и намерението държавата да купува дялове. Аргументите срещу държавния капитализъм не са се променили.
Първо, правителствата явно бъркат размера на компанията с нейната сила. Второ, държавата обичайно се справя по-зле от частните инвеститори в забелязването на печеливши компании и винаги е по-зле, когато става въпрос да изтегли средства от губещите. Трето, правителствата винаги превръщат икономиката в едно огромно състезание по лобизъм, от което данъкоплатците и потребителите винаги страдат.
И тъй като настроенията от повече пазар към повече държава са паневропейски, има и нови проблеми с индустриалната стратегия, които ще създадат напрежение с Европейския съюз. В единния пазар държавната помощ от една държава за "нейна" компания не е позволено в повечето случаи. Но това се промени.
Тези дни, заради пандемията, ЕК одобрява исканията за държавна помощ в рамките на часове. Но не всички държави имат подобни портфейли. Испания например пострада много повече от Германия, но не може да си позволи да помогне на компаниите си в такъв мащаб. Така около половината от държавната помощ в ЕС през кризата отива за компаниите в една държава: Германия. И това ще доведе не повече до по-големи разлики между държавите, но и до бурни политически спорове и караници в съюза.
Нищо от написаното няма за цел да отрича нуждата от решаващи фискални стимули. Но лидерите в Европа и най-вече Меркел трябва да се уверят, че лечението в спешното отделение няма да се превърне в хронична терапия.
USD
CHF
EUR
GBP
