Глобалният финансов пейзаж претърпява значителна трансформация. В основата на тази промяна е концепцията за "дедоларизация". Това значи постепенното намаляване на господството на щатския долар в международната търговия и финанси.
Въпреки че този процес тлее от години, напоследък набира скорост, а част от причините е нарастващото "използване" на собствената си валута от Китай, юана (или ренминби), за трансгранични транзакции.
Отдръпването от долара, макар и постепенно, има потенциала да промени глобалния икономически ред. По-малко ориентиран към долара свят може да означава преразпределение на власт, влияние и т.н Това може да доведе до повишена нестабилност и несигурност на финансовите пазари. Докато Китай продължава да налага икономическата си мощ, покачването на юана представлява значително предизвикателство за установения ред, пише в в анализ на Oilprice.
Кои са факторите, движещи усилията на Китай за дедоларизация и какво е въздействието върху глобалния валутен пейзаж и потенциалните последици за бъдещето на международната търговия?
В исторически план Китай, както много други нации, е разчитал до голяма степен на щатския долар за международна търговия и финансови транзакции. Тази зависимост обаче намалява през последните години. Китай активно насърчава използването на собствената си валута.
През 2010 г. по-малко от 1% от трансграничните плащания на Китай са били извършени в юани, в сравнение със зашеметяващите 83% в щатски долари. През март 2023 г. настъпи ключов момент: юанът изпревари долара за първи път. До март 2024 г. над половината (52,9%) от китайските плащания бяха уредени в юани, което бележи забележително удвояване на дела им само за пет години.
Тази огромна промяна може да се дължи на няколко фактора
Един от тях е,че чуждестранните компании искат да търгуват в юани, тъй като те се стремят да диверсифицират своите валутни притежания и да намалят експозицията си към долара. Освен това няколко държави, включително Бразилия и Аржентина, започнаха да приемат разплащания в юани за търговия, като допълнително засилиха международната му употреба.
Китайското правителство и централната Народната банка на Китай (PBOC), изиграха решаваща роля в стимулирането на това. Те са въвели политики за улесняване на използването на юана в трансграничната търговия и инвестиции, включително създаване на офшорни клирингови центрове за юан и разширяване на мрежата от двустранни споразумения за валутен суап.
Възходът и отдръпването назад на юана
Възходът на юана в международната търговия дойде на няколко важни етапа. През 2016 г. юанът беше включен в кошницата със специални права на тираж на Международния валутен фонд (МВФ), резервен актив, използван от страните членки. Този ход призна нарастващото значение на юана в световната икономика.
Пътят към глобализиран юан е изпълнен с неравности. През 2015-2016 г. Китай беше изправен пред спекулативна атака срещу своята валута, предизвикана от опасения относно икономическото забавяне на страната и изтичането на капитали. Това принуди Народната банка да се намеси, за да стабилизира юана, подчертавайки предизвикателствата на управлението на валута с нарастваща глобална експозиция.
Кризата от 2016 г. предизвика преоценка на китайската стратегия за дедоларизация. Въпреки че първоначалната амбиция беше да се постигне пълномащабна дедоларизация и да се разшири инициативата "Един пояс, един път", фокусът се измести към по-предпазлив подход.
Китай започна да дава приоритет на развитието на системи за търговски сетълмент, деноминирани в юани, което позволява на бизнеса да заобиколи долара в своите транзакции.Тази и други мерки, макар и ефективни за защита на икономиката, също ограничават глобалния обхват на юана.
Силата на щатския долар
Доминирането на щатския долар в международната търговия отдавна е източник както на сила, така и на уязвимост за Съединените щати. Това позволи на САЩ да налагат икономически санкции на други страни, като ограничават достъпа им до глобалната финансова система, базирана на долари. Това "въоръжаване" на долара предизвика безпокойство сред много страни, особено тези, които са в противоречие с външната политика на САЩ.
Така се породи интерес към намирането на алтернативи на долара, като китайският юан се очертава като потенциален конкурент.
Въпреки покачването на юана, щатският долар остава безспорен крал на валутния пазар. Според Банката за международни разплащания през 2022 г. той представлява 88,5% от всички валутни транзакции, следван от еврото (30,5%) и японската йена (16,7%). Интересното е, че делът на долара всъщност е нараснал с 1,5% от 2010 г. насам, докато дяловете на еврото и йената са отбелязали спад.
Юанът, въпреки че все още е относително малък играч със 7% дял, е най-бързо развиващата се валута на валутния пазар през последното десетилетие.
Въпреки че пълната дедоларизация на световната икономика изглежда малко вероятна в близко бъдеще, покачването на юана безспорно определено се откроява като тенденция. Докато Китай продължава да разширява икономическото си влияние, юанът вероятно ще играе все по-важна роля в международната търговия и финанси.
Китайското правителство активно насърчава използването на юана в трансгранични транзакции и непрекъснато изгражда необходимата инфраструктура в подкрепа на тази цел.
Международната привлекателност на юана се ограничава и от строгият капиталов контрол на Китай, макар и необходим за поддържане на финансовата стабилност. Освен това стойността на юана все още се управлява строго от Народната банка, което поражда опасения относно дългосрочната му стабилност и предвидимост.