Работниците в рамките на Европейския съюз или мигриращите към него са изложени на риска да станат жертви на трудова експлоатация. Това се случва на фона на законодателството, което има Европейският съюз, което забранява определени форми на тежка трудова експлоатация. Това се посочва в нов доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права.

От доклада става ясно, че българите често стават жертва на трудова експлоатация зад граница. Най-често трудова експлоатация има в секторите земеделие, строителство, хотелиерство, домашни услуги, но рядко виновните отиват на съд и получават наказание.

Много мъже и жени от Германия, Гърция, България, Молдова, Румъния и Казахстан били наети като чистачи във вериги крайпътни ресторанти в Белгия. Работниците имали ограничени контакти с външния свят. Персоналът бил задължен да работи за 45 евро на ден, седем дни в седмицата от 7.00 сутринта до 22.00 часа вечерта. След анонимно оплакване, работниците били признати за жертви на трафика на хора и им била оказана подкрепа. Виновните физически лица били осъдени на затвор от една до пет години, а замесените фирми били глобени с 18 000 евро.

Българска двойка пък работела във ферма за плодове и зеленчуци във Франция. Те били командировани от български работодатели, законно наети чрез трудов договор на родния им език и имали напълно законно пребиваване и заетост в приемащата страна.

Въпреки това те били подложени на изключително експлоататорски условия на работа и живот. Въпреки че работили в продължение на пет месеца, те получили заплащане само за шест седмици. Работели по 15-16 часа дневно. Били карани да берат зеленчуци и по време на студен дъжд. Не разполагали с необходимите средства, за да си купят по-топли дрехи, които да са подходящи за времето, нито им били дадени такива. Парите за билетите им за връщане в България били приспаднати от заплатите им.

След завръщането си в България, жертвите сигнализирали за случая Националната комисия за борба с трафика на хора и започнало разследване, за да се предотвратят и бъдещи случаи на трудова експлоатация от същия работодател.

В доклада се разглеждат и други тежки случаи на експлоатация на работници и се посочват още конкретни примери с пострадали от работодатели нашенци. Отбелязва се, че основните рискови фактори при разследването на подобни случаи у нас и Гърция е корупцията.

Достъпът до правосъдие в подобни случаи както у нас, така и в няколко други държави-членки на ЕК, не е лесен, се отбелязва още в доклада. Подчертава се, че българските власти имат слаба чувствителност към експлоатацията на чужденци у нас.