През последните няколко десетилетия централните банки в развитите икономики успяваха да държат инфлацията ниска — може би дори твърде ниска. Но заслугата далеч не е само тяхна: промените в световната икономика, включително глобализацията, демографските процеси и надигането на е-търговията, помогнаха, пише The Wall Street Journal.
Но някои икономисти предупреждават, че тези сили започват да се обръщат — а пандемията само подсили тази тенденция. И това може да означава или по-висока инфлация през следващите години, или далеч по-строга парична политика.
Глобализацията включи на задна скорост
Между 1970 и 2008 г. световната търговия се удвои от 27% от брутния вътрешен продукт на света до 60% — благодарение на падащите една след друга пречки пред търговията и инвестициите. Конкуренцията накара компаниите да изградят сложни вериги за доставки и да търсят най-ниските цени за суровини и продукти. Те бяха подпомогнати и от евтиния труд в редица части на света, най-вече в Китай.
Потребителите в богатите държави спечелиха от глобализацията. Например, основната инфлация в САЩ (без цените на храните и енергийните продукти) се покачи с едва 18% между 1990 и 2019 г. "Държави като САЩ внасяха дезинфлация или дори дефлация от техните търговски партньори", казва Блерина Уручи, старши икономист в Barclays.
Светът сега обаче върви в обратна посока — към антиглобализация и увеличаващ се протекционизъм, казва Питър Хупър, главен икономист в Deutsche Bank Securities.
Например, в рамките на търговската война между Съединените американски щати и Китай през последните години, Вашингтон наложи мита върху вноса от Китай, които надхвърлят 19% — шесткратно увеличение.
Изданието разглежда като пример цените на пералните, които намаляват с 5,8% годишно между 2012 и 2017 г. След въведените от Тръмп мита, пералните поскъпват с 12% само за шест месеца. В последно време те намаляват, но все още са на нивата от 2013 г.
Трудно е да посочим митата като виновник за растящите цени в САЩ, отчасти защото цените на някои продукти намаляват заради поскъпващия долар, казва Дейвид Уайнщайн, икономист от Columbia University. Той допълва още, че протекционизмът е забавил растежа и заетостта в САЩ, което също оказва натиск върху инфлацията.
Демографията — от излишък към недостиг
Съединените американски щати, Китай и множество развити икономики пък сега са изправени пред демографска ситуация, която може да допринесе към повишението на цените.
Какво е обяснението? Колкото по-голям дял от населението е в работоспособна възраст, толкова повече растат спестяванията, тъй като работещите създават повече, отколкото консумират. Това ограничение върху търсенето натиска надолу цените. В същото време децата и пенсионерите имат обратен ефект: те консумират повече, отколкото произвеждат.
Със застаряването на населението в САЩ, броят на т. нар. зависими се увеличава по-бързо от броя на хората на пазара на труда, което подсилва инфлацията. Нещо повече, бейби бумърите притежават повече от половината богатство в страната. Повечето представители на това поколение вече са пенсионирани и между 2020 и 2030 г. растежът на населението в работоспособна възраст ще нарства с едва 0,2% годишно, според Организацията на обединените нации. През предходното десетилетие годишният растеж бе 0,6%, а през първите десет години на новия век 1,1%.
В същото време пандемията увеличава броя на пенсионерите с 1,5 млн.
Е-търговията достигна зрялост
Почти 14% от всички продажби на дребно вече се случват през интернет — пет пъти повече спрямо 2005 г. През 2017 г. доклад на Goldman Sachs изчисли, че конкуренцията при цените в интернет (където те са ясно видими, а понякога и събрани на едно място за лесно сравнение), може да е свалила основната годишна инфлация с една десета от процента.
Дигитални платформи като Uber и Airbnb вероятно също са създали дефлационен натиск в сектора на услугите. Този тип бизнеси приоритизират пазарния дял пред печалбите, поне в началото, което носи неустойчиво ниски цени. Има знаци, че тенденцията се обръща: Uber и Lyft вдигнаха таксите по време на пандемията. В случая на Uber, пътуванията в САЩ поскъпват с 27% между януари и май т.г.
Няма консенсус, че надигането на е-търговията е направило светът по-конкурентен, тъй като маржът на ритейлърите не намалява. Алберто Кавало, икономист в Harvard, открива, че стоките в Amazon не са кой знае колко по-евтини от тези при традиционните продавачи — но промените в цените са станали по-чести, което означава, че проблемите във веригите за доставки достигат клиентите по-бързо.
Все пак данните на Adobe Digital Insights показват, че цените на стоките, купени през интернет, намаляват средногодишно с 4% от 2015 до 2019 г. Но пандемията сложи край на тази тенденция и от март 2020 г. те са поскъпнали с 2%.
USD
CHF
EUR
GBP
