След като в продължение на години "се прави на ударена", Германия е напът да намали огромния си излишък — потенциален благодат за търговските ѝ партньори като Съединените американски щати, пише The Wall Street Journal.

В четири поредни години до 2019 г. Германия записваше най-големият излишък по текущата сметка в света, което я направи най-големият кредитор на другите страни и предизвика критики.

Една след друга администрациите в Съединените американски щати наричаха най-голямата европейска икономика един от най-големите виновници за световните икономически дисбаланси. Международният валутен фонд и Европейският съюз призоваха Германия да намали излишъка си — на което Берлин отговаряше, че няма какво да направи.

Но в последно време излишъкът започва да намалява като дял от икономиката на Германия. Излишъкът по текущата сметка (който включва и търговският баланс, и други потоци, включително инвестиции) ще намалее до 5,5 процента от брутния вътрешен продукт догодина — най-ниското ниво от 2005 г., и от връх от 8,6 процента през 2015 г., според Ifo.

Спадът частично отразява временни фактори, включително по-високите цени на внасяната електроенергия и огромните правителствени разходи, свързани с пандемията. Но германските икономисти смятат, че тенденцията може да се запази, след като новото правителство увеличи публичните и частните инвестиции и повиши националната минимална заплата с около четвърт до €12 на час. Растежът на заплатите вероятно ще се запази в бъдеще, след като пазарът на труда се свие с около 4 млн. работници през следващото десетилетие.

Всичко това може да увеличи вноса в Германия, тъй като бизнесът и домакинстват ще харчат повече. Което ще намали излишъка — за радост на търговските партньори на страната, а според някои икономисти и за повечето германци.

Излишъкът на Германия е популярен в страната символ на индустриална мощ и конкурентоспособност на световно ниво. Той отразява и склонността на германците да пестят, а не да консумират — огледален образ на американците, където има огромни търговски дефицити и ниски нива на спестявания сред населението. С други думи, излишъкът по търговската сметка на Германия означава, че страната акумулира чуждестранни активи.

Според редица икономисти обаче излишъкът отразява слабо вътрешно търсене, а не сила в износа. Иначе казано: проблемът не е, че Германия изнася твърде много, а че внася твърде малко.

Излишъците започнаха да се трупат през десетилетието до 2016 г., благодарение на високи спестявания и слаби корпоративни и държавни институции. И проблемът е, че бизнесът не превърна спестяванията във вложения.

Решението на Берлин да не харчи, а да покрива дълга си, остави инфраструктурата в страната в лошо състояние.

И докато бизнесът пестеше, германските работници не виждаха подобрение на жизнения си стандарт — въпреки повишаващата се с 1,5 процента годишно продуктивност.

Междувременно износът вече не расте така бързо — заради геополитическото напрежение и заради факта, че китайският бизнес — доскоро най-големият клиент на Германия — започна да се превръща в конкурент.

По-високите разходи у дома могат да ерозират международната конкурентоспособност на Германия и да помогнат за ребалансирането на икономиката и намаляване на зависимостта ѝ от износа. По-високите заплати, например, могат да ударят някои експортно ориентирани индустрии. Което пък ще намали работните места в производствения сектор и ще увеличи в крайна сметка тези в услугите.