Увеличаването на Основния лихвен процент (ОЛП) от 0% на 1.3% годишно само за три месеца (от септември до декември) се обяснява с огромните свръхрезерви, които банките натрупаха до средата на годината в БНБ и желанието им да реализират по висок доход от тези пари. Това се посочва в последното издание на БНБ "Икономически преглед", което разглежда процесите в българската икономика за третото тримесечие на 2022-а. В него между другото пише:

"Наблюдаваната от началото на второто тримесечие на 2022 г. тенденция към увеличаване на обема на търговия на междубанковия левов паричен пазар се засили през третото тримесечие на годината. Обемът на сключените сделки за предоставяне на необезпечени овърнайт депозити в левове през периода юли - септември възлезе на 2331 млн. лв. (при 1334 млн. лв. за периода април - юни 2022 г.), като най-голям бе обемът на сключените сделки през септември (1932 млн. лв.). Възможен фактор за повишаване на активността на междубанковия паричен пазар представлява понижаването на свръхрезервите на банките в БНБ в края на третото тримесечие на годината. Започналото повишение на основните лихвени проценти на ЕЦБ в края на юли и допълнителното им увеличение през септември доведе до покачване на лихвените проценти по сключените сделки за предоставяне на необезпечени овърнайт депозити в левове. В резултат месечната стойност на индекса ЛЕОНИА Плюс за септември се повиши, като достигна положителна стойност от 0.49% (при отрицателна стойност от -0.64% през юни 2022 г.), а спредът между ЛЕОНИА Плюс и €STR възлезе на 13 базисни точки (-5 базисни точки през юни 2022 г.)."

Вярно е, че в изданието се разглеждат процесите за третото тримесечие, но що се отнася до междубанковия пазар, сделките на който формират нивото на индекса Леониа Плюс и през него и на ОЛП, тези процеси са напълно идентични и през четвъртото тримесечие на годината. Точно през него сме свидетели на продължаващо нарастване на ОЛП до 1.3% за декември, което е базирано на резултатите от сделките на междубанковия пазар за ноември. Тук е момента да припомним, че БНБ няма никакво влияние върху това увеличение. Тя само го регистрира като го обявява, а не го определя.

Защо продължаващото и през четвъртото тримесечие увеличение на ОЛП е движено от огромния размер резерви на банките? От данните на Управление емисионно се вижда, че парите на търговските банки в БНБ за периода от септември до края на ноември са намалели с близо 3.4 млрд. лева. Тук разбира се трябва да се имат предвид големите флуктуации на банковите резерви в БНБ през отделните седмици на всеки месец, което е свързано и с кредитни и с платежни процеси. Но като цяло тенденцията за намаляване на свръхрезервите продължава. Като, според данните на БНБ за ежедневната търговия на междубанковия пазар, само са октомври месечния обем на сделките е близо 4.8 млрд. лева - двойно повече отколкото за цялото второ тримесечие на годината. За ноември този обем е над 5 млрд. лева. С други думи немалка част от свръхрезервите продължават да се използват за сделки на междубанковия пазар.

Дали всичко това ще доведе до продължаващо нарастване на ОЛП? Това ще може да се каже след като видим цената, по която ще се сключват сделките на междубанковия пазар през първите две седмици на декември.

Как всички тези процеси влияят върху заемите за населението. Доколкото 95% от банковите кредити за граждани са в национална валута, вдигането на ОЛП по никакъв начин няма да се отрази на лихвите на редовните кредити. Причината е че лихвените индекси на банките, по които те отпускат потребителски и жилищни заеми за населението, не са обвързани с ОЛП. Най-силното им обвързване е с цената по която банките привличат левови депозити от граждани. А доколкото за последните два месеца - септември и октомври, за които БНБ е публикувала данни, средната лихва на депозитите с договорен матуритет на гражданите в лева се е увеличила от 0.17% на 0.37% , вдигане - с повече от четвърт процентен пункт, на лихвите по вече отпуснатите жилищни и потребителски кредити до края на годината едва ли може да се очаква. За момента - към края на октомври, отново по данни на БНБ, средната лихва по потребителските кредити в лева е 8.23% и в сравнение със септември се понижава с 0.03 процентни пункта, а средната лихва по жилищните кредити е 2.46% и също се понижава с 0.03 процентни пункта.

Веднага трябва да уточним, че предвид несигурната икономическа конюнктура, новоотпусканите заеми за гражданите най-вероятно ще са с по-високи лихви, но заради по-голямата рискова надбавка.

Вдигането на ОЛП ще има влияние върху просрочените вноски по кредитите, които са длъжници на банките, налагащи наказателна лихва на базата на така наречения законов лихвен процент, който е регламентиран по ЗЗД и е базиран основно на ОЛП. Тази наказателна лихва е регламентирана в общите условия по кредита, който всеки длъжник се е подписал, че е запознат с тях.

Има и много банки, които не ползват законовата лихва, като основа за санкциониране на просрочените плащания. За техните нередовни длъжници вдигането на ОЛП няма влияние.

Покачването на ОЛП също така ще се отрази и на онези лица, които имат просрочени данъчни и осигурителни задължения, както и дългове по силата на ЗЗД, по които също се начислява базираната на ОЛП законова лихва за забава.