Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) нееднократно е изразявала позицията се по отношение разработването и реализацията на нови енергийни проекти, като днес изпраща до народните представители и обръщение по темата АЕЦ "Белене", с която news.bg разполага.
Припомняме, че днес в комисия депутатите ще разгледат и гласуват две предложения - на ГЕРБ и БСП - за вдигане на мораториума върху проекта, а утре се очаква той да влезе в пленарна зала.
От АОБР настояват, че това е изключително отговорно решение и това трябва да стане при категоричното условие за пазарен принцип, без ангажименти както за гарантирани количества, така и за преференциални цени.
Работодателските организации настояват за ясна и еднозначна декларация от страна на управляващите, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за "иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи.
Прозрачност, пазарност, икономическа състоятелност - това са базови принципи, които могат да обезпечат дългосрочната устойчивост на един проект. Това са и условия, при които трябва да започнат самите преговори с потенциални инвеститори, заявяват в позицията си работодателите.
Четирите организации от АОБР обаче не са доволни от това, че министър Петкова огласява само две изисквания за осъществяване на проекта АЕЦ "Белене" при "пазарни условия" - да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия.
АОБР посочва, че не се чува за други три условия, които също категорично трябва да бъдат изключени и забравени и ги изброява:
- преференциално ценообразуване;
- възможни доплащания на ценови разлики и/или премии;
- корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ Козлодуй.
- Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците - корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт,
Работодателите дават и схема на един успешен сценарий за реализация по стъпки:
- Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;
- Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма - така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;
- Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори - стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ "Белене", като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;
- Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ "Белене", публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса - от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.
"Това, според нас, е реалистичната схема, по която би могъл да се осъществи проектът АЕЦ "Белене" - воден от икономическа логика и прагматизъм - без идеологеми, геополитически интерпретации, патетична фразеология и търсене на политически дивиденти", посочват в позицията си.
анкета
Да се рестартира ли АЕЦ „Белене“
Да, но без държавни гаранции 18.6%
Да, държавата трябва да се заеме 40.8%
Не, проектът е остарял 14.8%
Не, нямаме нужда 19.5%
Нямам мнение, не съм специалист 6.4%
Работодателските организации предупреждават и че в публичното пространство се разпространява информация, която не отговаря на истината - за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ "Белене", за обема на бъдещото електропотребление, както и за липсата на алтернативи.
При реализация на проекта "Белене" следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите "нашенски" разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително във чисто технически въпроси.
Необходими са допълнителни гаранции за ефективно прилагане на нормите за възлагане на поръчки с висока обществена значимост и разходване на значими средства, за високо качество на изпълнение, за обективна оценка на технологията на реакторите, и управление на риска на най-високото достижимо равнище, приемливо за цялото ни общество, за европейските ни партньори и съседи.
Според АОБР също така гласуването на решение относно мораториума от Народното събрание следва да протече паралелно с обсъждането на Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г., чието изготвяне бе възложено на Министерството на енергетиката.
Припомняме, мораториумът върху строителство на АЕЦ "Белене" бе въведен от Народното събрание през 2012 г. с мнозинството на ГЕРБ през 2012 г. Преди дни обаче лично премиерът Бойко Борисов се изказа в посока той да отпадне, а и министър Теменужка Петкова лансира проекта в рамките на участието си в международния форум "Атомекспо".
В началото на март месец тази година Народното събрание поръча на Министерството на енергетиката да изготви предложение за бъдещето на АЕЦ "Белене" и какво ще е бъдещето на пасивите и активите на проекта.
Припомняме, темата за проекта АЕЦ "Белене" стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката.
БАН публикува доклада си в началото на годината, след изрично разрешение от БЕХ (като поръчител), но дори и това не намали споровете за целесъобразността на изграждането на нова ядрена централа.
На 16 ноември 2017 г. се състоя и представянето на резюмето от доклада на БАН в присъствието на енергийния министър Теменужка Петкова. Това резюме дава вариант за реализация на АЕЦ "Белене", но при условие, че бъдат постигнати параметрите на финансовите анализи. От БАН категорично защитиха доклада си и 90-те варианта, които той дава.
Въпреки че в публичното пространство продължава да се говори преди всичко за или против проекта "Белене", акцент в дейността и думите на министър Теменужка Петкова в последните месеци е проблемът с оборудването на ядрената централа, което е изготвено от Русия по договор и на което Българската държава е реален собственик.
Според Теменужка Петкова не се изключва възможността и Русия да бъде привлечена за инвеститор в централата, чието строителство беше замразено през 2013 г. Конкретни преговори по този въпрос не са водени. През октомври миналата година премиерът Бойко Борисов се срещна с представители на руската държавна компания "Росатом".
След това обаче премиерът Борисов излезе с още една авангардна идея проектът "Белене" да стане общобалкански проект, който да се осъществи с европейско финансиране.