Всеки втори българин е убеден, че през последните три години тенденцията е към нарастване на сивия сектор в родната икономика. В същото време всеки четвърти счита, че статуквото се е запазило, а според 6,6% е налице намаление на относителния дял на неформалната икономика.

Това стана ясно от доклад, представен от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според работодателите неформалната икономика в България през миналата година има дял от 42,2%. В същото време работниците смятат, че процента е 48,6%, а населението посочва 58 процента, каза доц. Емилия Ченгелова - експерт социолог.

За най-високи нива на сив сектор в икономиката на страната говорят оценките на работодателите от браншовете полиграфия, информационни технологии, електротехника, електроника и туризъм, като там сивия сектор достига до цели 60 процента. Неформалната икономика при машиностроенето и пощенските услуги е между 10 и 15 на сто.

От АИКБ представиха нов индекс за измерване на сивата икономика. Той се нарича "Икономика на светло" и в неговото измерване равна тежест имат официалните статистически данни и социологическите проучвания. Според новия индекс за 2010 година резултатът е 63,17 пункта, което означава, че сивия сектор има дял от 36,83 процента.

Според представителите на населението, Бургас, Монтана, Плевен, Габрово, Пазарджик, Русе и Варна са градовете с най-голям дял на сивия сектор. Според оценките на работодателите, сивият сектор е най-разпространен в Пазарджик, Смолян, Хасково, Ямбол, Видин, Русе, Ловеч и Кюстендил.

Работниците са склонни да търсят сивите практики най-вече в нарушенията на данъчното и осигурителното законодателство. Работодателите от своя страна посочват,, че асоцират сивия сектор с механизми от областта на нерегламентираните плащания, посочи Ченгелова.

Общо 58,6% от работниците са напълно или по-скоро съгласни, че неформалната икономика е нарушение на законодателството, но част от нейните прояви са допостими в условията на икономическа криза. 43,2 на сто са на мнение, че сивата икономика е необходима за оцеляването на бизнеса.

42,3% от населението посочват все още ниския жизнен стандарт като фактор за появата и разпространението на неформалната икономика, сочат най-актуалните социологически данни по проекта на АИКБ. Наред с това тя се генерира и от високите нива на корупция сред държавната и общинската администрация, според 44,3% от анкетираните. 44,7%от националната аудитория посочват също неефективността на съдебната система.

Общо 49,2 на сто от населението сочат несъвършенствата и „вратичките" в законодателството като причина за неформалната икономика. Всеки втори българин - или 52,5% от национално-представителната аудитория изтъква цялостната политика на държавата за регулиране на бизнес средата и липсата на последователност в приоритетите и подходите като обстоятелство, което генерира сенчест бизнес.

Повече информация за нивото на сивата икономика и тенденциите при нея могат да се намерят на адрес ikonomikanasvetlo.bg.