Металургичният комплекс "Кремиковци", строен по времето на комунизма в покрайнините на София, е най-големият в България с капацитет на производство от 1,4 милиона тона стомана годишно. Неговата съдба продължава да интересува цяла България и затова новината за неговата продажба бе посрещната с огромен интерес.

Енергийният министър Трайчо Трайков е доволен от продажбата на металургичния комбинат. В кулоарите на парламента той заяви, че вече се е срещнал с представители на купувача, които са го уведомили за плановете им за завода, съобщи News.bg. Според Трайков чрез продажбата на "Кремиковци" се край на тази агония в Софийското поле, а от сделката държавата ще получи 80 млн. лв.

По експертни оценки в комбината има около 1 млн. тона метални отпадъци. За да бъдат добити, трябва да се вкарат пари. "Кремиковци" е строен 14 г. и минимум 7 г. ще бъдат нужни за нарязването му на скрап. От "Елтрейд къмпани" признават, че за пускането на металургичните мощности ще трябва да получат разрешително от екоминистерството. Издаването на нова екологична тапия ще отнеме поне около 9 месеца.

Комбинатът бе продаден на 12 април за 316 млн. лв. по време на четвъртия търг. На обявения търг се яви само един кандидат - „Елтрейд къмпани" ЕООД, който бе обявен за купувач.

Според Търговският регистър "Елтрейд къмпани" ЕООД е учредено на 15 март тази година от Лъчезар Варнаджиев, който е само на 26 години. Предмет на дейност на дружеството е търговия с черни и цветни метали. Капиталът е 20 хил. лв. За пръв път Трайков обяви официално кой е купувачът на "Кремиковци" - фирма "Елтрейд", която е свързана с фирма "Надин" и е подкрепена финансово от Първа инвестиционна банка. "Мисля, че не е тайна за никого коя индустриална и финансова група придоби активите на комбината, така че не става дума за един 26-годишен мъж. Човекът е упълномощен от групата си да движи този въпрос", уточни Трайков. С новите собственици е договорено, че служителите ще получат дължимите си заплати, неполучавани с години. Става дума за около 56 млн. лв.

По информация на "Всеки ден" адресната регистрация на"Елтрейд къмпани" и на "Надин-Н" е една и съща. И двете фирми са регистрирани на столичната улица „Перник" 120. Управляващи на "Надин-Н" са Радослав Босилков, Огнян Шопов и Владимир Тодоров. Надин-Н се занимава с изкупуване, преработка и търговия с цветни и черни метали.

На предишния трети търг единствената оферта за активите на "Кремиковци" бе подадена от шуменската „Виктори Комерс". Тогава офертата бе за 396 млн. лева при 395 млн. начална тръжна цена. Фирмата обаче зад която стана ясно, че стои руски инвеститор, не успя да докаже, че е внесла задължителния депозит от 10 процента от началната тръжна цена, за да се включи в процедурата.

Вторият търг за продажбата на „Кремиковци" се провали поради липса на инвеститорски интерес. 452 млн. лв. не бяха достатъчно атрактивна цена за инвеститорите и те за втори пореден път не проявиха интерес към търга за активите на комбината.

Над 1 300 души работеха в комбината, когато процедурата по ликвидация започна официално. И сега там има служители, които се занимават с консервация на оборудването и охрана.

От днес започва пълна данъчна проверка на фирмата купувач на металургичния комбинат „Кремиковци", съобщиха от Националната агенция по приходите. Инспекцията, възложена от изпълнителния директор Красимир Стефанов, ще изследва произхода на средствата за закупуването на комбината.

Стана ясно и, че Първа инвестиционна банка е осигурила цялата сума по сделката (316 млн. лв.) като мостов кредит* на стратегическите партньори на "Елтрейд къмпани" ЕООД - фирмите "Надин Металс трейд" ЕООД и " Велпет консулт" ЕООД, съобщи тя чрез БФБ-София.

*Временен кредит - до получаването на друго финансиране. По-разпространен е в корпоративното банкиране; в банкирането на дребно такъв заем се предлага, когато клиентът иска да купи ново жилище преди да продаде старото.

Историята на комбината

През 1999 г. държавата продаде „Кремиковци" за един долар на „Финметалс" с редица условия за погасяване на стари задължения, за сериозна инвестиционна програма, което да доведе до обновяването и екологизацията на комбината, а също и за реализация на плана за жизнеспособност. От 2004 г. държавата в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол, заведе 6 дела срещу „Кремиковци" за 150 млн. долара. Те бяха насочени срещу бившия собственик на комбината Валентин Захариев. Именно неговото дружество „Финметалс", което държеше „Кремиковци", Митал купи в средата на 2005 г.

Общо 71% от комбината бяха продадени на 14 юни 1999 г. на купувача - българската фирма „Дару металс", за символичната цена от 1 долар. Подпис под сделката сложи Светлана Димитрова, която представляваше фирмата. Срещу ниската цена купувачът „Дару металс" пое ангажимента да инвестира 300 млн. долара за периода 2000-2005 г. Акциите, обект на продажбата обаче, останаха блокирани в полза на държавата до изпълнение на инвестиционната програма на „Дару металс". При продажбата на „Кремиковци" държавата „отписа" дългове на дружеството към НЕК, „Булгаргаз", държавния и общински бюджети, а също и за неплатени мита и данъци за 183 млрд. стари лева.

До 30% от средствата, предвидени за инвестиции - около 90 млн. долара, трябваше да се вложат за възстановяване на минали екологични замърсявания. „Дару металс" обаче се преименува на „Финметалс холдинг". В управлението на „Финметалс" през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. А през февруари 2004 г. преговорите за покупка на мажоритарния дал от „Кремиковци" приключиха и бе подписано споразумение. На 20 април 2005 г. стана известно, че акционерите на „Финметалс холдинг" са сключили предварително споразумение с „Глобъл стийл холдинг лимитид" (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на „Финметалс холдинг".

През 2007 г интерес към "Кремиковци" проявиха двама украински бизнесмена Ринат Ахметов и Константин Жеваго. Вторият за кратко стопанисваше и работеше на ишлеме в комбината през 2008 г. Украинците обаче имат горчив опит при работата си в завода.
Ръководството на комбината трябваше да издължи на фирмата "Ворскла" 125 хил. тона рулони, а бяха дадени само 75 хил. Именно това бе причината за раздялата на Жеваго с "Кремиковци".