Отделете минута, за да помислим за Бен Бернанке. Настоящият шеф на Федералната резервна банка на САЩ трябва да разчиства бъркотията, останала от предшественика му Алън Грийнспан. Това само по себе си също е фактор, причиняващ бъркотия.

Уолстрийт обичаше Грийнспан и то с добро основание. Всеки път, когато имаше проблем, Грийзи се намесваше и намаляваше лихвите. Като разглезено дете Уолстрийт си помисли, че колкото и лошо да се държи, наказание няма да последва. Очакваше се и Бернанке да последва действията на предшественика си.

За няколко дни миналата седмица имаше само едно ясно послание от Бернанке, и то беше, че няма да има „рязане". Ако банките понасят загуби - така да бъде. И тогава дойде петъка, в който централната банка на САЩ намали лихвата, по която дава кредити на другите банки - и то с половин процент. Загатна се, че през септември може да последва и смъкване на фондовата лихва.

Дали Бернанке повтаря грешките на Грийнспан и инжектира още етичен риск в кръвоносната система на Уолстрийт? Или той просто избягва по-мащабна намеса, докато работи за това, кредитните пазари да не дръпнат надолу американската икономика?

Не можем да знаем това засега. Знаем, че сегашните проблеми са причинени от сектора на вторичните ипотеки в САЩ, където кредитите на спорните клиенти са събирани в пакети и така продавани на американски кредитни институции, повечето от които действат в сянката на глобалните финансови пазари.

До съвсем скоро непрозрачността на хедж фондовете се разглеждаше като тяхна добродетел. Те събираха богатствата на милионерите и тихичко експлоатираха инвестиционните институции. Сега липсата на прозрачност стана проклятие. Никой не иска да дава пари на заем на институции, за които се подозира, че притежават пачки с облигации, гарантирани с ипотеки, които не могат да намерят адекватната си цена.

Вторият проблем, след липсата на прозрачност, е опасността от верижна реакция, която може да мине по пазарите и да повлече световната икономика. Ние нямаме работа с рационални икономически агенти, а с лудостта на тълпата. Имаше два сигнала за политиците: замръзването на пазара на пари на Уолстрийт в петък и отказът от кери трейдове.

Кери трейда бе един от основните източници на ликвидност на финансовите пазари. Инвеститорите теглеха заеми с ниски лихви в Япония и придобиваха активи с висока доходност другаде по света. Едно от последствията на ипотечното фиаско бе, че кери трейда на йени замря. Не само ликвидността пресъхна: японският износ става много по-скъп, тъй като американските потребители могат да спрат да купуват, обезкуражени от падащите цени на акциите.

Какво ни казва историята? По време на кризата през 1998 с Long-Term Capital Management, Федералният резерв намали лихвите със 75 базови пункта, когато икономиката на САЩ бе във възход. В края на 1999 дотком балонът вече бе готов за пукане.

По сходен начин британските власти отговориха през октомври 1987 на срив на фондовия пазар със съкращаване на лихвата. Преди 20 години акциите паднаха много по-силно отколкото сме видели досега през 2007, но след девет месеца лихвите отново трябваше да се повишават, за да влязат в унисон с икономическия подем.

Според някои, Бернанке не трябва да си гърми куршумите. В последна сметка, чисто и просто акциите са паднали от нереалистично високи нива. В края на краищата сега цените на акциите са по-високи, отколкото преди година.

Същото става и във Великобритания. Bank of England е предприела твърда линия, заявявайки, че Сити може да получи толкова пари, колкото са нужни за ремонт на паричния поток - обаче само при „наказателен" размер на лихвата. Някои мърмореха, че централната банка е поляла инвеститорите със студен душ, но стратегията не целеше да бъде някому приятна.

Петъчният ход на Бернанке говори, че Фед е загрижен в по-голяма степен, отколкото през 1998 или 1987. Претегля се страхът от повтаряне на чести политически грешки (твърде прибързано сваляне на лихвата) и рискът да пламне заразата на лошия кредит.

Някои от сивокосите мъдреци на Сити уточняват: сравненията с LTCM са неуместни, по-скоро ситуацията прилича на кризата от на 1973-4.

И накрая, въпреки че никой не иска да го каже направо, за Фед са живи спомените за онази 1929 година. Самият факт, че е имало Депресия, кара американските политици да са много по-загрижени за ръста, отколкото в континентална Европа. Така че Бернанке може и да се притеснява да не възобнови балона на инфлацията в цените на акциите, но не по-малко го е грижа, че счупване на фондовия пазар в САЩ ще донесе рецесия в Америка и глобална криза.

Така че очаквайте от Фед понижение на лихвените нива на 18ти септември - и дори по-рано, ако пазарът продължи да пада.