Светът достига пика на своя растеж

Джим О'Нийл, бивш председател на Goldman Sachs Asset Management и бивш финансов министър на Великобритания, е председател на Chatham House. Материалът е публикуван в Project Syndicate.

В началото на новото десетилетие множество коментатори се обърнаха към здравето на световната икономика. Растежът на брутния вътрешен продукт през това десетилетие най-вероятно ще е по-нисък, отколкото през предходното, освен ако не видим значително подобрение в продуктивността в Запада и в Китай или устойчиво ускорение в Индия и по-големите африкански икономики.

Докато не получи крайните данни за четвъртото тримесечие на 2019 г., няма да можем да изчислим растежа на брутния вътрешен продукт през 2010-2019 г. Но най-вероятно той ще бъде около 3,5% годишно, подобно на десетилетието след 2000 г. и по-висок от ръст от 3,3% през 80-те и 90-те години на миналия век. Малко по-силното представяне през последните две десетилетия се дължи почти изцяло на Китай, като Индия също имаше умерена роля.

Средногодишен растеж от 3,5% за 2010-2019 г. означава, че множество страни не са успяли да разгърнат пълния си потенциал. По принцип, световният БВП трябваше да се е увеличил с над 4% през десетилетието, ако вземем предвид два ключови фактора: размера на работната сила и продуктивността. Всъщност, десетилетието след 2010 г. трябваше да се окаже най-силното за растежа през първата половина на настоящия век.

Но не се случи така. Европейският съюз преживя разочароващ период на слабост, а Бразилия и Русия растяха далеч по-бавно, отколкото през предходното десетилетие.

И сега прогнозите за следващите десетилетия са далеч по-слаби. Растежът на хората в работоспособна възраст в Китай достига своя пик, а населенията на Япония, Германия, Италия и други големи икономики застаряват и намаляват. Да, някои държави, които през последното десетилетие не успяха да разгърнат потенциала си, може да наваксат, но това зависи от реализацията на няколко позитивни фактора.

Например, ако вземем предвид демографската ситуация в Европейския съюз, би било нужно огромно подобрение в продуктивността, за да се забърза икономическият растеж. Фискални политики, насочени към експанзия, в редица страни, включително Германия, могат да произведат краткотраен положителен ефект през тази година и дори през 2021 г. Но е трудно да повярваме, че фискални мерки ще имат по-дълготраен ефект.

Европейците могат да говорят колкото си искат за "структурни реформи", но без ефективни мерки, които да подобрят продуктивността, потенциалът за растеж на ЕС ще остане нисък.

Що се отнася до Бразилия и Русия, би било изключително разочароващо, ако и двете държави отчетат толкова слаб растеж, както през миналото десетилетие. Но все пак, за да постигнат 3,5%-4% годишен растеж от 1% сега, най-вероятно ще е нужен нов бум в цените на суровините, заедно с повишение на продуктивността. А като знаем, че и двете държави бягат от реформите, когато цените на суровините растат, е много съмнително, че някоя от тях ще достигне своя потенциал това десетилетие (но, ако трябва да залагаме, това ще е по-скоро Бразилия, отколкото Русия).

В Китай още по-значим спад на растежа на брутния вътрешен продукт е твърде възможен и причината затова е демографската реалност. За да постигне растеж над 4,5%-5,5%, Поднебесната империя също ще се нуждае от значимо подобрение в продуктивността. Разбира се, в случая на Китай и инвестициите на страната в технологията, както и трансформацията на икономиката към услугите, продуктивността най-вероятно ще се подобри. Но дали това ще е достатъчно, за да може страната да преодолее добре познатите предизвикателства, предстои да видим.

Раждаемостта във втората най-голяма икономика падна до историческо дъно

Населението на Поднебесната империя остарява по-бързо, отколкото това на развитите икономики

Великобритания също има потенциал за по-значим растеж на икономиката през това десетилетие. Но в същото време възможността за ново забавяне също е възможно и зависи от изхода на Brexit и последиците от него. Във всеки случай влиянието на страната върху световния растеж на брутния вътрешен продукт ще бъде умерен.

Остават Съединените американски щати, където годишният потенциал за растеж изглежда малко над 2%. Без повече фискални стимули и безкрайно продължение на ултрахлабавата парична политика, е трудно да видим как САЩ може да надхвърли този темп. Нещо повече, мина повече от десетилетие, откакто страната последно бе в рецесия. Ако това се случи в следващите месеци или години, САЩ биха имали по-малък шанс да достигнат своя потенциал за настоящото десетилетие на 2020г.

Разбира се, не трябва да изпускаме по-малките икономики с огромен потенциал. Докато страни като Индонезия (и може би Мексико и Турция) стават все по-значим фактор, Индия обещава да има най-голямо влияние през десетилетието. Демографската ситуация в страна ще остане благоприятна. И ако правителството успее да прокара точните реформи, Индия лесно може да достигне растеж от 8-10%. И тъй като Индия вече е близо до това да се превърне в петата най-голяма икономика в света, това ще има значително влияние върху растежа на икономиката на целия свят.

Проблемът, разбира се, е, че настоящото правителство няма никакво намерение да гони позитивни реформи. Точно обратното.

Остава ни Африка. Общата икономика на континента е близка по размер до тази на Индия, така че ако достатъчно от по-големите държави постигнат силен растеж, ефектът ще се усети. Дали Африка ще движи растежа на БВП ще бъде ключов въпрос за следващото десетилетие.