Светът натрупа дълг от рекордните 164 трилиона долара -- повече, отколкото по време на финансовата криза от преди десетилетие, предупреди Международният валутен фонд, предупреждавайки, че тенденцията трябва да бъде обърната.

МВФ посочи, че частният и публичният сектори спешно трябва да намалят нивата си на задлъжнялост, за да направят икономиката по-устойчива на бъдещи кризи, както и за да увеличат възможностите за ефективни мерки срещу такава.

"Фискалните стимули, които трябва да подкрепят търсенето, вече не са приоритет", казват от Международния валутен фонд.

Витор Гаспар, директор в институцията, посочи конкретно САЩ като лош пример, като припомни, че това е единствената развита икономика, която не планира да намали огромния си дълг, а напротив - намалението на данъците задържа на твърде високи нива финансирането чрез нов дълг.

На кои държави САЩ дължат най-много пари?

На кои държави САЩ дължат най-много пари?

Китай и Япония остават начело с US Treasuries за над $2 трилиона

Международният валутен фонд призова централните банкери да престанат да предоставят "ненужни стимули, когато икономическата активност вече бързо расте".

Задлъжнялостта на света е два пъти по-голяма от стойността на всички продукти и услуги, произведени за една година -- 225 процента от световния брутен вътрешен продукт. Тя вече е са 12% по-висока, отколкото през пика на финансовата криза през 2009 година.

Половината от дълга е на три страни: САЩ, Япония и Китай. Последната финансира експанзията си със задължения и от 1,7 трилиона долара през 2001 година те набъбнаха до 25,5 трилиона долара през 2016 година. Поднебесната империя е отговорна за три четвърти от ръст на дълга на частния сектор през последното десетилетие.

Зъл дух от миналото витае над икономиката на Европа

Зъл дух от миналото витае над икономиката на Европа

ЕЦБ извади континента от дълговата криза. Но има твърде голяма опасност да създаде нова

Международният валутен фонд призова държави като САЩ да спрат да използват по-ниски данъци и по-високи публични разходи, за да стимулират растежа, а вместо това да намалят задълженията си, така че при следваща финансова криза да имат повече възможни ходове.

Високите нива на суверенен дълг ще направят трудно рефинансирането на задълженията на правителствата, когато те достигнат своя матуритет - особено ако финансовите условия бъдат затегнати. Освен това, те правят трудно увеличаването на разходите, ако икономиката навлезе в рецесия.

МВФ посочва като добър пример сред големите държави Германия и Холандия, които имат "предостатъчно място" да увеличат публичните разходи за инфраструктура и подобрят дългосрочната устойчивост на икономиките си.