"Топенето" на ядрената енергетика на Швеция

Швеция спря един от реакторите на най-голямата си ядрена централа - Ringhals.

Вторият реактор в намиращата се в град Варбери централа беше изключен точно в 9 часа сутринта на 30 декември 2019 година, след четири десетилетия непрекъсната експлоатация.

Югозападната шведска ядрена електроцентрала прекара последните 43 години в непрекъснато производство, осигурявайки електроенергия, необходима за захранването на град Гьотеборг, в който живеят повече от половин милион души.

Спирането на втория реактор ще бъде последвано от извеждането от експлоатация и на първия реактор на централата. Това трябва да стане по-късно тази година.

Кои са страните с най-много ядрени мощности в света?

Какво е бъдещето на ядрената енергетика?

Ringhals е най-голямата ядрена централа в скандинавската страна. До преди дни в нея работеха четири реактора. С извеждането на първи и втори, произведената мощност ще спадне почти наполовина. Очаква се третият и четвъртият реактор да функционират до 2040-те години.

След прекъсването на реакторите, следващата стъпка на Швеция ще бъде да се съсредоточи върху управлението на радиоактивните отпадъци. Предвидено е реакторите да започнат да се демонтират след две години. Самото демонтиране би трябвало да отнеме поне осем години, в които страната ще развие стратегия за управление и съхранение на "мръсните" компоненти.

Функционирането на ядрената електроцентрала се обсъжда отдавна в Швеция, както и самото бъдеще на ядрената енергетика в страната. Чистият енергиен източник има своите плюсове и минуси, дискусията около които продължава вече от десетилетия.

Затварянето на първи и втори реактор на Ringhals обаче идва като чисто стратегически ход - те не са рентабилни.

Япония отново отлага остраняването на ядреното гориво от Фукушима

Разходите след ядрената авария могат да достигнат до $600 милиарда

Затварянето на реакторите беше обявено през 2015 година от собствениците на централата - Uniper и държавната шведска енергийна група Vattenhall. В съобщението им се посочва, че спирането на мощностите ще стане факт пет години по-рано от първоначално обявените срокове.

Спирането на реакторите се дължи на намаленото търсене, по-ниските цени на електроенергията, както и скъпите процедури по поддръжка на ядрените мощности.

Преди затварянето на Ringhals 2, в Швеция работеха осем ядрени реактора в три електроцентрали - Forsmark (Централна Швеция, над столицата Стокхолм), Oskarshamn (Югоизточна Швеция) и Ringhals (Югозападна Швеция). Всичките осем реактора произвеждаха приблизително 40% от потребяваната електроенергия в държавата. Само Ringhals произвеждаше около 15% от електроенергията на страната.

След изключването на реактора, Ringhals остава с три работещи реактора (както вече стана ясно тази година в централата ще бъде изключен още един реактор), като толкова произвеждат електроенергия и в централата Forsmark. В централата Oskarshamn функционира само един реактор, като другите два бяха изключени съответно през 2016 и 2017 година.

Дебатът за бъдещето на ядрената енергетика и мястото на "американския Чернобил" в него

Всичко започва с повреда на просто една помпа

Швеция е една от страните с изключителни постижения в ядрената енергетика. Държавата започва изследвания в областта през 1947 година, а през 1954 година изгражда първия си малък изследователски реактор с тежка вода под високо налягане (PHWR). След това се изграждат още два функционални реактора по същата технология - Аgesta, малък топлинен реактор, започващ работа през 1964 година, и Marviken, който е завършен, но никога не започва работа заради проблеми с безопасността. Реакторът в Аgestа (R3) е изключен през 1974 година.

През 60-те години на миналия век страната започва изграждането на три реактора - два в централата Oskarshamn и един в Ringhals, а през 70-те започва още осем реактора. През 80-те Швеция започва строителството и на последния си реактор - този, който още функционира в Oskarshamn. С изключение на трети и четвърти реактор на Ringhals, всички останали биват изградени и започват да функционират за период не по-голям от 7-8 години.

След аварията в американската ядрена централа на остров Three Mile Island през 1979 година, в Швеция се провежда национален референдум за бъдещето на ядрената енергетика. Шведите казват "не" на сектора, което принуждава парламента да вземе решението постепенно да приключи с ядрените си мощности до 2010 година. Това обаче се оказва невъзможно, поради което сроковете биват удължени. След авариите в Чернобил през 1986 година и Фукушима през 2011 година въпросът за сигурността на ядрената енергетика отново застава на дневен ред.