В България се изхвърлят над 800 милиона пластмасови бутилки, които могат да бъдат събирани на 90%

80% от отпадъците, които замърсяват нашите екосистемите, са опаковки от напитки и храна за вкъщи, голяма част от които са направени от пластмаса. Цел на ЕС е събирането и рециклирането на 90% от опаковките на напитки до 2029 г. Това се казва в доклад на платформата Reloop относно въздействието на депозитните системи върху продажбите на напитки.

Депозитна система за опаковки от напитки е въведена в 13 европейски държави. Словакия и Малта се присъединиха миналата година. Други държави като Румъния, Унгария и Ирландия са на финалния етап от въвеждането на този метод за събиране на бутилки и кенове. България е започнала процедура за въвеждане на депозитна система, като очакваните резултати ще доведат до намаляване на

отпадъците и развитие на кръговата икономика на опаковките от напитки в страната. Тази система, основана на финансови стимули за потребителите, има за цел да увеличи рециклирането и да намали замърсяването.

В България днес се изхвърлят над 800 милиона пластмасови бутилки. С предстоящата депозитна система и увеличаване на събираемостта на опаковките от напитки до 90% ще се постигнат икономии в държавния бюджет в размер на 26 млн. евро, спестявания от данък върху пластмасата.

Въпреки ползите от депозитната система, в продължение на десетилетия производителите на напитки се противопоставят на въвеждането или разширяването на тези системи за опаковки от напитки, като се позовават на опасения относно потенциалното отрицателно въздействие върху продажбите както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Докладът развенчава този мит.

Проучванията на общественото мнение относно въвеждането на депозитни системи показва, че мнозинството от европейските граждани подкрепят въвеждането на депозитна система за връщане на опаковки от напитки, по-специално стъклени бутилки за многократна употреба, кенове и пластмасови бутилки. Европейците са насърчени да участват в тази система поради ползите за околната среда и възможността за събиране на депозити за върнатите опаковки.

Съгласно Директивата за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови продукти за еднократна употреба (ППЕУ), Европейският съюз налага високи цели за събираемост - 77% от бутилките до 2025 г. и 90% до 2029 г. Освен това Директивата налага задължителни правила за минимално съдържание на рециклируеми материали за PET бутилките, което допринася за увеличаване на достъпа до чисти материали за рециклиране.

Източник: iStock

Какво показва опитът на други страни с вече въведената такава система?

Швеция

В доклада се разглежда как работи депозитната система в скандинавската държава. През 2010 г. системният оператор на шведската система DRS за контейнери за еднократна употреба удвои размера на депозита за алуминиеви кутии с цел подобряване на процента на рециклиране. Това бе първото увеличение от 23 години насам и едва втората корекция от стартирането на DRS през 1984 г.

Анализът на данните от GlobalData PLC показва лек спад в продажбите на глава от населението, непосредствено след увеличението на депозитите, но тази тенденция не е характерна само за Швеция, тъй като съседна Норвегия, която не е направила никакви промени в своята ДРС през този период, е отбелязала подобен спад в продажбите. Важно е също така да се подчертае, че спадът на продажбите, наблюдаван в Швеция от 2010 до 2012 г., попада в нормалния диапазон на променливост, както се вижда от други годишни колебания. Например, от 2003 г. до 2004 г. се наблюдава още по-значителен спад в продажбите, въпреки че през този период не е имало увеличение на депозитите. Това предполага, че влияние оказват фактори, различни от депозита, се казва в доклада.

Хърватия

Въведената през 2006 г. система за депозит в Хърватия обхваща пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки за еднократна употреба с размер най-малко 200 ml. Стойността на депозита остава непроменена и е 0,50 хърватски куни (приблизително 0,07 евро) от създаването на системата. Въвеждането на DRS не е довело до спад в продажбите на безалкохолни напитки и пакетирана бира през следващата година. Напротив, продажбите продължиха да се увеличават, както преди въвеждането на DRS. Докато продажбите в Хърватия започнаха да намаляват около 2008 г., подобни низходящи тенденции се наблюдават и в съседните държави Унгария, Босна и Херцеговина и Словения. Наличието на на съпоставими модели на продажби в тези съседни страни, въпреки липсата на ДРС, предполага, че други фактори допринасят за тези спадове.

Германия

В началото на 2003 г. германското правителство въведе задължителна ДРС за опаковки за напитки за еднократна употреба, като депозит в размер на 0,25 евро - прилага се за кутии, бутилки от PET и стъклени бутилки с вместимост от 0,1 л до 3 л. Този депозит беше значително по-висок от съществуващия дотогава депозит върху опаковките за напитки, тъй като правителството се стремеше да насърчи потребителите да преминат към опаковки за многократно пълнене. Заслужава да се отбележи също така, че началното ниво на депозита в Германия от 0,25 евро е най-високият първоначален депозит, определян някога при въвеждането на система DRS.

Когато Германия за пръв път въведе DRS, не съществуваше национална система за събиране на контейнерите за еднократна употреба, което означаваше, че тези контейнери трябваше да бъдат върнати в магазина, където са били закупени ("островно решение"). Съгласно закона търговците на дребно трябваше да приемат обратно само контейнери от същия материал, форма, размер или марки, които продават, а за да се избегне необходимостта от създаване на споразумение за клиринг, бяха създадени "островни решения", при които всеки търговец на дребно приемаше само специалните контейнери, които имаше на склад. Всяко островно решение имаше свой собствен символ върху опаковката и всички контейнери без този етикет се отказваха.

Докато "отворените системи",при които търговците на дребно приемат обратно контейнерите на други търговци и възстановяват депозита на потребителите, представляват около 20 % от пазара, преобладават "островните решения", управлявани главно от веригите за хранителни стоки с отстъпка. През май 2006 г. германското "островно решение" беше окончателно заменено с национална DRS. Оттогава контейнерите с депозит могат да се купуват от един търговец на дребно и да се връщат в друг.

"Докладът е от голямо значение за Европа, където много страни планират да използват депозитни системи като метод за максимално увеличаване на събираемостта на бутилки и кенове. Резултатите от депозитните системи са изключителни, но необходимостта от изграждане на сложна национална система повдига и въпроси относно икономическото въздействие върху производителите. Нашето най-ново проучване внася яснота за участниците на пазара и още веднъж доказва, че депозитът е ефективен метод без негативни последици за икономическия растеж на страната.", споделя Анна Ларсон, директор, кръгова икономика в европейската платформа Reloop - организация, която изследва, разработва и въвежда системи за устойчиво управление на ресурсите.

Основни изводи на доклада

Проучванията, в които се твърди, че има причинно-следствена връзка между въвеждането на DRS и спада в продажбите на напитки, трябва да се разглеждат внимателно, тъй като често се основават на прогнозни модели, а не на реални исторически данни.

Нито един от представените в доклада казуси не предоставя категорични доказателства, че въвеждането (или разширяването) на DRS или увеличаването на размера на депозитите е довело до наблюдаваните спадове в продажбите.

Важно е да се проучи внимателно всяко намаление или увеличение на продажбите на напитки, преди да се припише рефлексивно такава промяна на въвеждането (или разширяването) на DRS, тъй като факторите, които допринасят за промените в продажбите на напитки са сложни и многостранни.