Безработицата в Европа падна под нивата от преди пандемията, но значителен и всеобхватен ръст на възнагражденията тази година не изглежда особено вероятен — макар че високата инфлация отслаби покупателната способност на работещите, казват икономисти и политици, цитирани от The Wall Street Journal.

Делът на безработните в еврозоната е 7,3 процента през октомври, под нивата от 8,6 процента, които бяха отчетени през септември 2020 г. Сравнително малката промяна в техния брой се дължи основно на правителствените програми, които целяха защита на работните места. В рамките им държавите практически плащаха на бизнеса, за да задържат служителите си по време на пандемията — макар и за последните да нямаше работа — като покриваха значителен дял от заплатите им.

В един момент тези програми подкрепяха десетки милиони работещи в еврозоната, но оттогава те бяха значително намалени насред възстановяването на икономиката.

Но тъй като множество служители имаха работно място, но не и много работа, според икономистите броят на изработените часове е по-добрият пътеводител за състоянието на пазара на труда. Тези данни показват, че работещите в еврозоната работят с 2 процента по-малко часове през третото тримесечие на 2021 г. спрямо последните три месеца на 2019 г. Според много икономисти това означава, че бизнесът може да увеличи продукцията си без да се налага да увеличава заплатите, за да привлече нови кадри.

От края на третото тримесечие на 2021 г. броят на заразените с Covid-19 във валутния съюз се увеличи значително, което доведе до нови мерки и до повторна нужда от програмите за подкрепа на заетостта. И до увеличаване на "луфта" на пазара на труда.

През ноември в Германия има 608 хил. души, чиито работни места са запазени благодарение на правителствените програми, изчисляват от института Ifo — при 598 хил. през октомври и 6 млн. през април 2020 г.

Засега увеличението на заплатите остава скромно въпреки спада на безработицата. Според Евростат почасовите ставки се покачват с 2,5 процента през третото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година. За сравнение, в САЩ ръстът е 4,5 процента през 12-те месеца до края на септември. И разликата се дължи до голяма степен на правителствените програми в Европа, казват икономисти.

Тъй като работещите, чиито възнаграждения бяха покрити от програмите, останаха на старите си позиции, в Европа търсенето на нови служители не достигна нивата в САЩ. От своя страна това създаде по-малко възможности работещите да поискат по-голямо възнаграждение.

В допълнение делът на европейците, които работят или търсят работа, се свива по-малко отколкото в САЩ. В най-голямата икономика процентът на заетост през юни 2021 г. бе 61,6, с 1,7 пр. п. по-малко спрямо декември 2019 г. В еврозоната той бе 64,3 процента през второто тримесечие на 2021 г., спад от едва 0,6 пр. п. спрямо последните три месеца на 2019 г.

И докато на пазара на труда в Европа има по-голям "луфт" отколкото в края на 2019 г., инфлацията е далеч по-висока от него. Засега обаче Европейската централна банка казва, че не вижда т. нар. "вторични ефекти" — или работещи, които настояват за по-високи заплати, които да покрият загубената покупателна способност заради по-високите цени. Които пък от своя страна ще накарат бизнеса да повиши цените, за да покрие повишените разходи за труд.

Това е и една от причините централната банка да продължи с програмата си за изкупуване на облигации през 2022 г. и да даде сигнал, че повишението на лихвите през тази година е малко вероятно. В същото време в САЩ централната банка вече планира да сложи край на изкупуването на облигации още през март, както и да увеличи лихвите тази година.

ЕЦБ все пак признава, че ако инфлацията се задържи по-дълго време над целта от 2 процента, вероятността работещите да поискат увеличение на заплатите расте. В средата на декември централната банка прогнозира, че повишението на цените ще бъде средно 3,2 процента през 2022 г. През септември прогнозата бе за 1,7 процента.