Германските населени места, където преобладават работници, така наречените сини якички, извършващи физически, а на интелектуален труд изостават все повече след развитите градове като Мюнхен. Интервалът между икономически силните и развиващите се райони в страната е стимулиран от нарастващия брой на популистките политици, пише Bloomberg.
Изглежда, че разликата в състоянието на градовете идва от идентичния начин, по който те функционират без да се опитват да променят нещо. Изследване на фондацията Bartelsmann посочва за такъв пример град Гелзенкирхен, който е център за добиване на въглища. Той има малко данъчни приходи и много разходи заради големия брой на жителите, получаващи социални помощи.
Затруднена от липсата на средства местната власт отделя за инфраструктура на глава от населението по-малко от ¼ спрямо парите, които се инвестират в развитите градове.
"Разликата между по-силните и по-слаби градове се увеличава от много години. Възможностите за хората се определят все повече и повече от мястото, където живеят. Това може да се изчисли от драматичната разлика в местните бюджети", се казва в изследването на фондацията.
Социалната стабилност в Германия се превърна в предизвикателство, след като богатството и възможностите са концентрирани основно в големи градове като Берлин, Хамбург и Франкфурт.
Инфраструктурата като предпоставка за икономически растеж и качество на живот се забавя в национален мащаб, а уязвимите райони могат да бъдат засегнати непропорционално в случай на спад. Устойчивостта при криза в по-слабите общини е ниска", се казва в проучването.